Въпроси към Класически хомеопати 22

   Мече, не се издържа, нерви, нерви, нерви, направо е ужас.

Ако вкъщи се поуспокоите, ако обстановката около хлапето е по- спокойна, не му викате вкъщи /въпреки че, прави бели/, не го насилвате да прави неща, които не иска да направи точно в този момент, .....опитате се да говорите с учителите му да са по- спокойни и сдържани към него, може би ще помогне и ще се поуспокои и то...

ПП: В никакъв случай не искам да обидя някого...имам си едно такова вкъщи, та от опит споделям...)
При нас и хомеопатията много помогна.

Мече, в контекта на разговора и "Маточината ще е с вероятен времене ефект" имам такъв въпрос - ОК - хомеопатия, но за всичко ли? Ако човек просто се намръзне през деня навън, не е приемливо горещ леген с морска сол и едно обикновено билкови чайче с мед и лимон? Или пък при инцидентно напрежение - някакво друго подходящо билково. (всички имаме понякога дни, които не са показателни за душевното ни равновесие, а просто някой е станал с левият си крак и ни го е изсипал на нас).
По-скоро като някаква превантивна мярка. Все пак - да оставяме от време на време организва да се справи сам. Питам, пък вие дето повече знаете - ще кажете.

Много разумни въпроси. И аз съм си ги задавала.
Много си права за намръзването. Това се отнася дори и за хремите - не давам хом лекарства на децата си за щяло и нещяло, даже обикновено чакам няколко дни, за да видя накъде вървят нещата. Нито за всяка рана давам лекарство, дори по-дълбока. (не оставям ей тъй без нищо само травми по главата, за всеки случай).  Разбира се, че организмът трябва да се учи да се справя сам, просто понякога има нужда от помощ. Но не винаги. Целият ни живот, ежедневието ни е низ от хомеопатия. Много ситуации ни раняват и оставят следи в нас , знаем, че хомеопатията е подобие - днес един нещо ни казал, друг нещо направил, трети нещо не направил...Така е. Животът е динамика и ние трябва да се приспособяваме. Просто понякога, когато определени случки зачестят, оставят трайни следи в нас. Например шеф, който постоянно ви обижда, постоянно; и говорим за години. Тук следите, оставени в нас, вече стават трайни. И ако не можем да се справим с това, то рефлектира върху цялото ни поведение, начин на мислене и прочие.
По-просто казано - Ако сега си щастлив, "след малко" си нещастен, после се смееш, после си сериозен, нататък поплачеш - значи добре. Но ако си нещастен няколко месеца?...Значи имаш някъде застой, трябва да направиш нещо, за да излезеш от това статично положение.
Трябва и да правим разлика между физически симптоми и умствени. Когато имаме трайно поведение като една например детска агресия и "бесотия", сами разбираме, че чайчета и прочие няма да отстранят първопричината и само удовлетворяваме собствената си тревога в момента, нищо друго не правим.
Повтаряно е много пъти - търсете първопричината, не лекувайте следствието.
Опитвам се да избягвам терминологии, ако нещо не е ясно, мога да дообясня.
Споделям и част от наученото, и лично мнение и наблюдения.
Бенджи е много права. И ако например един кадърен психотерапевт ви посочи първопричината, ще е много по-лесно, защото така ще знаем къде грешим. Е, отделен е въпросът дали ще осъзнаем, защото знаенето и осъзнаваното сте наясно, че са различни неща.

И аз благодаря на Мечка Малинарка и SinioNebe:)

tandonova, моят коментар за острите състояния въобще не беше насочен към теб. Зная, че не си хомеопат и въобще не нужно да знаеш тези неща

Това, че на вас ви е по-интересна емоционалната част от хомеопатичното предписание, не променя факта, че то се прави на тоталност от симптоми. Емоционалната част никога не е различна от физическата, винаги има връзка. И вие може да искате вълшебна капчица за "добро" дете, но по-добре е да си обичате детето такова, каквото е. А ако има нещо за ахомеопатично лечение, хомеопатът ви ще прецени

Тайна, майката има възможност и право да избира как да лекува детето си. Вие й дайте информацията, която имате, а тя нега да реши сама. Но по-добре да отиде на доктор, отколкото да давате "нещо хомеопатично", без да сте ходили на хомеопат. Личният избор е право на всеки

По въпроса дали има страни, в които пациентът може да избере как да се лекува и да насочи натам здравните си осигуровки, да има. Не съм подготвена в момента с конкретни примери и ще се въздържа, за да не сбъркам, но в много страни хомеопатията е официален лечебен метод, в много страни има висши учебни заведения за хомеопати. Примерът, за който зная, че няма да сбъркам е Индия.

И последно, по въпросите за непиенето на хомеопатични лекарства по всякакъв повод
Хомеопатично лекарство се пие, ако има картина за него. Ако няма картина-няма лекарство. Признавам си, че си позволявам да препоръчвам някои нехомеопатични неща, ако нямам ясна картина. Но когато дам лекарство, предпочитам пациентът да ми каже какво е предприемал, за да мога да отделя симптомите на състоянието, от тези, които са възникнали или са се изменили след нещо предприето.
Друг е въпросът, ако човек пие много билки. Това си е фитотерапия и тя е добре да е предписана от фитотерапевт.

Точно така. Като чаят от лайка, с който често поим малките бебета. После що имали картина на хамомила (бясничката дива хамомила, дето хич не търпи болка - разбира се това не е цялата й картина). Получава се чисто доказване.
Изобщо почувстваме ли нужда от лечение, може да се вземе лекарството, което описва в най-голямо подобие картината. Заседнем ли някъде особено. По-разбираемо: Аз например на ден се улавям, че правя състояния на поне 3-4 лекарства, а може и да са повече. Разбира се, тъй като това е симптомът на новака, се стремя да не му обръщам особено внимание, щото иначе ще откача в ...себеизследване , а нищо прекалено не води до добро. Зацикля ли за дълго време в една картина, почувствам ли траен дискомфорт, вече съм наясно, че трябва да потърся хомеопата си. Поне при мен е така.

 само за малко, благодаря за отговора, естествено, че хомеопата решава и тъй като имам довереие в него- изпълнявам 

Ме4ка, не е лошо Българите понякога да са в по-добра позиция   слу4ва се явно. Когато проверявах преди 2 години къде и как мога да у4а хомеопатия се оказа, 4е в Европа има 3 или 4 страни, където недокторите нямат право да ходят на у4илище за хомеопати. Това за мое голямо съжаление. Надявах се с времето интересът ми да намалее, но уви..засилва се  
сега съм в опасната ситуация на лаик, който би могъл да подразни всеки практикуващ хомеопат с повърхностните си знания и за сметка на тях сериозни подозрения..Още не ми е дошло времето да си потърся следващ Хомеопат, а имам нужда от него. И моята не е лесна!

Поздрави и приятен ден на вси4ки!

Благодаря ви за дискусията! Отново беше изключително полезна!

Само за малко, не говорих за фитотерапия. И двете се Мечето сте ме разбрали напълно вярно.

(макар да си призная през зимата си пийвам доста билкови чайчета щото са ми вкусни )

Само за малко, благодаря за коментара!
Знам, че е така при мен и слава Богу, живота ме научи по не много суров начин, че трябва да се откажа да контролирам, планирам и да се чувствам отговорна за чужди неща. Е, можеше и по-рано да го разбера, а не след 30+. Тази седмица съм на разговор с хомеопата ни, горя от нетърпение вече да си поприказваме, натрупала съм мнооого емоции, имам много въпроси, а и се прояви и конкретен физически проблем та е крайно време да ида на проследяване.