Отговори
# 120
  • Пловдив
  • Мнения: 1 157
Ket_G, в какъв смисъл не дават обезполяващи в държавните болници??? Не съм чувала в някоя болница да е отказана упойка на родилка, освен ако има обективна невъзможност (например напреднала родова дейност) за такава. Айде да не се измества спора държавните колко са гадни, а пък частните колко прекрасни.
Бях свидетел в пловдивското ВМИ как една мама поиска обезболяващо /не епидурална/...казаха й, като не можела да търпи на болка да е отишла в частна болница.
Та, ако обезболяването в България стане масова практика, както в Канада, например, съм убедена, че все повече жени ще раждат нормално, когато няма медицински показатели за секцио, разбира се...  Peace

# 121
  • Мнения: 864
timide, много неприятно изживяване си имала, получила си всички "екстри" на раждането в БГ... пък и накрая виновна  Shocked.

За пъпната връв и аз искам да потвърдя, че не е нещо еднозначно опасно и негативно (все пак 20-25% от бебета са с увита пъпна връв) - дъщеря ми се роди с увита пъпна връв, но тоновете си ѝ бяха екстра, макар и да бях с епидурална. Общо взето - много леко раждане.

# 122
  • Мнения: 4 664
Моят лекар , който ми е приятел на всичкото отгоре , също много се опъваше на желанието ми за упойка ... така и не разбрах какви са му подбудите , но си родих без ... и после около два месеца исках да го убия  Rolling Eyes

# 123
  • София (Възраждане)
  • Мнения: 2 299
Цитат
Та, ако обезболяването в България стане масова практика, както в Канада, например, съм убедена, че все повече жени ще раждат нормално, когато няма медицински показатели за секцио, разбира се...  Peace

Не бях с епидурална, но по системата ми течаха аналгитици. Не обезболяват, напротив, замайваха ме и се чувствах като пияна, което ми пречеше ужасно да се съсредоточа върху напъните. Ако пак ми се случи да раждам, ще откажа и аналгитиците, ако пък успея да си спестя и окситоцина - ще съм щастлива!
Да допълня и, че моето раждане беше напълно стандартно, болеше ме много, дори си мислех че съм глупачка да раждам без упойка, но болката отмина в момента в който дъщеря ми се роди. Имах пeринеотомия, шевът опъваше доста след раждането, но дискомфортът не беше тежък. Но от възстановяване на практика нямах нужда, бях готова да стана на секундата от родилния стол и щях да го направя ако не беше досадното шиене и болничната политика. 

# 124
  • Мнения: 506
timide, наистина ще ти е много трудно да решиш. Аз също бях форцепс и ми отне много време да се възстановя. Ако се реша да имам второ предполагам, че бих избрала секцио. Вярно - операция, ама е много по-сигурно за бебето.
И в малките градове поставят епидурална, все пак се плаща  Peace

# 125
  • София
  • Мнения: 2 574
Ket_G, в какъв смисъл не дават обезполяващи в държавните болници??? Не съм чувала в някоя болница да е отказана упойка на родилка, освен ако има обективна невъзможност (например напреднала родова дейност) за такава. Айде да не се измества спора държавните колко са гадни, а пък частните колко прекрасни.

timide , трудна дилема имаш. Може би аз бих послушала лекарите. Искам само да уточня, че не всички бебета с увита пъпна връв ги вадят с форцепс, синът ми бе 4100 гр., с увита пъпна връв, едвам излезе, но форцепс не е ползван, не е бил с деформирана глава, но беше много син в лицето Успешно и бързи раждане, независимо как точно.

Например в ОБ нямаш право на упойка, ако нямаш избор на екип. Само упойка не можеш да си платиш.

# 126
  • Мнения: 299
Тъй катотемата е моя се почувствах длъжна да ви кажа , че доктора днес отново потвърди , че бебето е седалищно. Вече почти няма шанс за обръщане и по тази причина в понеделник ще направя консултация за насрочване на дата за планово секцио. Каквото-такова .... Не исках и все още не искам , но ще го преживея.. Бебето само да е живо и здраво . Предполагам , че ще ви държа в течение.   bouquet

# 127
  • Мнения: 75
  Наистина е по-важно да е ок бебето, а и ти разбира се. Мисля, че критиките към секциото са повече насочени за случаите, в които то се избира без основателна причина. Когато се налага както е в твоя случай по определени показатели и  преценка на лекар не мисля, че трябва да се притесняваш.
   А между другото сега се сещам, че докато аз се мъчих онзи паметен ден, дойде едно момиче, което беше планувано за секцио на следващия ден, точно поради седалищно разположение на бебето. Включиха и една система, явно да видят дали няма да тръгне само детето и след като не настъпи родова дейност я пратиха да си почива. Няколко часа по-късно тя получи чести контракции, вкараха я в родилната зала и преди мен роди съвсем здраво момиченце...нормално. Така че може би нещата ще се променят в последния момент. Леко раждане и здраво бебе и мама на края ти пожелавам. Hug Най-важното е да си спокойна.

# 128
  • София
  • Мнения: 6 720
Тъй катотемата е моя се почувствах длъжна да ви кажа , че доктора днес отново потвърди , че бебето е седалищно. Вече почти няма шанс за обръщане и по тази причина в понеделник ще направя консултация за насрочване на дата за планово секцио. Каквото-такова .... Не исках и все още не искам , но ще го преживея.. Бебето само да е живо и здраво . Предполагам , че ще ви държа в течение.   bouquet

Както си казала, важното е детето да е живо и здраво. Не се тормози, че ще си секцио. Успех ти пожелавами бързо възстановяване след това   bouquet

# 129
  • Мнения: 52
udis*, пожелавам ти успешно раждане и да бъдеш много спокойна! Дано скоро се похвалиш със здраво бебче!  Hug

П.П. Аз до ден днешен не мога да разбера защо критиките са към това, че секциото е "без причина"!!! Желанието на майката не е ли причина? Как може в 21-ви век да се пренебрегваправото на избор???

# 130
  • Мнения: 137
П.П. Аз до ден днешен не мога да разбера защо критиките са към това, че секциото е "без причина"!!! Желанието на майката не е ли причина? Как може в 21-ви век да се пренебрегваправото на избор???
Ами защото задачата на хуманната медицина е да помага, а не да касапи с нужда и без нужда. Защото не всяка бъдеща майка има достатъчно познания (толкова, колкото АГ специалиста) и защото често иска оперативно родоразрешение (или настоява на всяка цена за нормално раждане) на база стереотипи, разкази на приятелки или други страхове. Въпросът е да се изгради нужното доверие и да се направи най-доброто за майката и ако това не е секцио, то тя да може спокойно да помисли и за другата алтернатива (а в случая на авторката - обратното). И когато всичко приключи благополучно - да се чувства удоволетворена, а не "повредена" физически или психически.
ПС!Молила съм дентален лекар съзнателно да извади всичките ми зъби от едната долна страна и лекар гинеколог да махне шийката на матката ми (мислех, че имах достатъчно причини и че това ще ми спести бъдещи страдания). Сега съм благодарна и на двамата, че не се съгласиха - просто ми обясниха какво ще си причиня, обсъдихме алтернативите, аз повярвах, че алтернативите са по-добри от моя "избор" и те наистина се оказаха по-добри. Надявам се и ако тръгна да раздам лекарят ми да направи най-доброто за мен и детето, ако аз се предам на емоции или страхове.

# 131
  • София
  • Мнения: 2 574
П.П. Аз до ден днешен не мога да разбера защо критиките са към това, че секциото е "без причина"!!! Желанието на майката не е ли причина? Как може в 21-ви век да се пренебрегваправото на избор???
Ами защото задачата на хуманната медицина е да помага, а не да касапи с нужда и без нужда. Защото не всяка бъдеща майка има достатъчно познания (толкова, колкото АГ специалиста) и защото често иска оперативно родоразрешение (или настоява на всяка цена за нормално раждане) на база стереотипи, разкази на приятелки или други страхове. Въпросът е да се изгради нужното доверие и да се направи най-доброто за майката и ако това не е секцио, то тя да може спокойно да помисли и за другата алтернатива (а в случая на авторката - обратното). И когато всичко приключи благополучно - да се чувства удоволетворена, а не "повредена" физически или психически.
ПС!Молила съм дентален лекар съзнателно да извади всичките ми зъби от едната долна страна и лекар гинеколог да махне шийката на матката ми (мислех, че имах достатъчно причини и че това ще ми спести бъдещи страдания). Сега съм благодарна и на двамата, че не се съгласиха - просто ми обясниха какво ще си причиня, обсъдихме алтернативите, аз повярвах, че алтернативите са по-добри от моя "избор" и те наистина се оказаха по-добри. Надявам се и ако тръгна да раздам лекарят ми да направи най-доброто за мен и детето, ако аз се предам на емоции или страхове.

А ако се налага последваща опреция както при мен след нормалното раждане, ще отида да им стисна ръцете на лекарите, че не са ми уважили искането...и да им искам парици за операцията.

# 132
  • Мнения: 137
Little evil, не знам как е протекло твоето раждане, нито какви са били аргументите на лекарите в едната или другата посока (нито пък твоите), има доста случаи, в които за съжаление се избира между 2 или повече риска, т.е. - няма идеален вариант. Ти обаче си отнесла ужасно негативни спомени и нагласи и именно те не ти помагат. Аз бях именно с такива нагласи като исках да ми извадят зъбите - стрес и ужас на база личен предишен опит. Доста неща са поправими и честно казано физическите се поправят до задоволителна степен в пъти по-лесно от психическите травми. Пожелавам ти вторият опит да е много по-положителен и после да можеш чистосърдечно да казваш на тези, на които тепърва им предстои "Спокойно, всичко ще е наред".

# 133
  • София
  • Мнения: 2 574
Little evil, не знам как е протекло твоето раждане, нито какви са били аргументите на лекарите в едната или другата посока (нито пък твоите), има доста случаи, в които за съжаление се избира между 2 или повече риска, т.е. - няма идеален вариант. Ти обаче си отнесла ужасно негативни спомени и нагласи и именно те не ти помагат. Аз бях именно с такива нагласи като исках да ми извадят зъбите - стрес и ужас на база личен предишен опит. Доста неща са поправими и честно казано физическите се поправят до задоволителна степен в пъти по-лесно от психическите травми. Пожелавам ти вторият опит да е много по-положителен и после да можеш чистосърдечно да казваш на тези, на които тепърва им предстои "Спокойно, всичко ще е наред".

Не съм искала секцио, просто отидох надъхана и в добро настроение да родя нормално, родих нормално и без упойка, както и исках, сега ще раждам при същия екип, в същата болница, понеже им имам доверие, но откъде да знам, че ще имам такива поражения...Бях чела само хубави неща, и не помислих, че в родата ни е често срещано жена да има поражения след нормално раждане, било то и леко.

Ако можех да върна времето назад, нямаше да съм толкова надъхана за нормалното /повлияно до голяма степен от този форум/. А сега...бебето е седалищно, и ако остане така колкото и да ме надъхват няма да го родя нормално. Ако се обърне- злото вече е сторено, и без това ще се оперирам на по-късен етап, и ще стискам зъби.

Съжалявам, аз от оптимист станах реалист по темата- нищо не е нито  изцяло розово, нито черно.

# 134
  • Мнения: 75
Little Evil   аз останах с впечатление, че ти си твърдо за секцио при второто си раждане, заради неприятностите и последствията от първото. След последния ти пост обаче оставам с впечатлението, че все пак ако нещата са благоприятни за нормално си склонна да го издържиш? А мислиш ли че последващата операция за повдигане ще е достатъчно добра...Все пак щом имаш доста жени в рода с подобни проблеми от раждания, вероятно си запозната и с операциите, които се правят за повдигане... Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт