- Публикувана: 5 авг. 2012, 20:48 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2012, 07:18 ч.
Изисква ли се първолаците да могат да четат или са наши амбиции?
Достатъчно е детето да е завършило предучилищна група, независимо в училище или в градина - програмата е една и съща. Ако детето има затруднения, госпожите ще дадат знак още в 3-та група на ДГ.
Аз още не си бях дала сметка с малкото ми дете, че първи клас наближава, когато в 3-та група на ДГ на всяка родителска среща госпожите с няколко изречения казваха какво се учи, че децата се справят и ако някое има проблеми с готовността за първи клас, ще говорят индивидуално с родителите.
Става дума за ДГ в Сф, по-скоро от добрите. Преди време живеехме до ДГ в неособено добър квартал и ДГ с недобра слава - наблюденията ми по съседските деца са, че се подготвяха много сериозно.
Та накратко, ако детето се развива нормално в ДГ се покрива необходимия материал. Оттам насетне е според желанието и нуждите.
Предполагам тук не коментираме деца с проблеми или деца, научили се да четат на 3
- двете категории имат нужда от специална грижа.
Аз още не си бях дала сметка с малкото ми дете, че първи клас наближава, когато в 3-та група на ДГ на всяка родителска среща госпожите с няколко изречения казваха какво се учи, че децата се справят и ако някое има проблеми с готовността за първи клас, ще говорят индивидуално с родителите.
Става дума за ДГ в Сф, по-скоро от добрите. Преди време живеехме до ДГ в неособено добър квартал и ДГ с недобра слава - наблюденията ми по съседските деца са, че се подготвяха много сериозно.
Та накратко, ако детето се развива нормално в ДГ се покрива необходимия материал. Оттам насетне е според желанието и нуждите.
Предполагам тук не коментираме деца с проблеми или деца, научили се да четат на 3
- двете категории имат нужда от специална грижа. 
Винаги съм била против изпреварващото обучение по ред причини.Започнах да уча сина си на буквите, когато се убедих, че всички деца около него на възрастта му ги знаят.
В нашата ДГ имаше дете, което четеше на 4.
Синът ми чете гладко малко след като навърши 6 и основно се научи от едно момченце в ДГ, което е с няколко месеца по-голямо.
От зимата синът ми чете гладко, вкл. непознат текст, вкл. вестници, закони и др.Определя сричките, мястото на звуковете.Има богат речник, единствено все още има затруднение с "Р"
В характеристиката от ПГ пише:"Детето се нуждае от стимулиране в усвояване на българския език".
Така че преценявайте изискванията какви се.
По темата- изискванията са наистина големи и няма как да не се съобразим с тях.
В нашата ДГ имаше дете, което четеше на 4.
Синът ми чете гладко малко след като навърши 6 и основно се научи от едно момченце в ДГ, което е с няколко месеца по-голямо.
От зимата синът ми чете гладко, вкл. непознат текст, вкл. вестници, закони и др.Определя сричките, мястото на звуковете.Има богат речник, единствено все още има затруднение с "Р"
В характеристиката от ПГ пише:"Детето се нуждае от стимулиране в усвояване на българския език".
Така че преценявайте изискванията какви се.
По темата- изискванията са наистина големи и няма как да не се съобразим с тях.
като ви чета, все повече се убеждавам, че не ме е подгонила амбицията /както ме укоряват познати около мен/, а съвсем правилно съм се насочила да подпомогна детето си 
Що се отнася до ДГ - нашата беше една от най-добрите в града, мисля че на г-жа не случихме обаче
На завършването бяха извадили едни списъци с оценки по различни критерии и въпреки че моето дете не беше от "фаворитите" /разбирайте недолюбване, щото майка му не обича да се натяга, пък и не си премълчава, когато е недоволна от нещо 
/, имаше почти по всичко 6 
, само на "способност за общуване с преподавател" или нещо такова се казваше - абе за общуване ставаше дума - имаше 3, което ме хвърли в луд смях и ме натъжи донякъде , щото ме накара да се замисля колко е обективно всичко това.... Детето може да е всичко друго, но не и необщително с когото и да било. Завързва разговор и познанство с хора от всякакви възрастови групи - от малки дечица до съвсем възрастни, с което ме е изумявал понякога... Та ... толкоз за обективността в нашата градина 
Що се отнася до ДГ - нашата беше една от най-добрите в града, мисля че на г-жа не случихме обаче
На завършването бяха извадили едни списъци с оценки по различни критерии и въпреки че моето дете не беше от "фаворитите" /разбирайте недолюбване, щото майка му не обича да се натяга, пък и не си премълчава, когато е недоволна от нещо /, имаше почти по всичко 6 , само на "способност за общуване с преподавател" или нещо такова се казваше - абе за общуване ставаше дума - имаше 3, което ме хвърли в луд смях и ме натъжи донякъде , щото ме накара да се замисля колко е обективно всичко това.... Детето може да е всичко друго, но не и необщително с когото и да било. Завързва разговор и познанство с хора от всякакви възрастови групи - от малки дечица до съвсем възрастни, с което ме е изумявал понякога... Та ... толкоз за обективността в нашата градина
направих тази анкета, тъй като от няколко места чух, че "изисквали" първолаците да могат да четат започвайки първи клас;
отначало си мислех да я озаглавя "защо ни е буквар, да минем направо на читанката", но щеше да прозира моята раздразнителност;
сега си давам сметка, че няма подобно изискване/за всеки учител е добре дошло четящо дете- няма какво да се лъжем/, а слух, който повтарян многократно, поставя децата ни в капана на собствените ни амбиции и стадния принцип;
разбира се , че първи клас е оптималното време за ограмотяване на децата ни; тогава е времето , когато тр да поседнем и да им отделим повече внимание
за онези , които четат на 4 мога да добява - детският интерес за знания не бива да остава незадоволен, независимо от възрастта!
отначало си мислех да я озаглавя "защо ни е буквар, да минем направо на читанката", но щеше да прозира моята раздразнителност;
сега си давам сметка, че няма подобно изискване/за всеки учител е добре дошло четящо дете- няма какво да се лъжем/, а слух, който повтарян многократно, поставя децата ни в капана на собствените ни амбиции и стадния принцип;
разбира се , че първи клас е оптималното време за ограмотяване на децата ни; тогава е времето , когато тр да поседнем и да им отделим повече внимание
за онези , които четат на 4 мога да добява - детският интерес за знания не бива да остава незадоволен, независимо от възрастта!
Моите не знаеха да четат в първи клас, бяха подготвени дотолкова, доколкото изисква програмата в предучилищната. Не че не можех да ги "напъна" и да започнат да четат, просто не виждах смисъл, за какво иначе отиват на училище? Не е важно дали детето може да чете преди първи клас, а на какво ниво е усвоило българския език, как разказва, прави ли логически връзки и схваща ли основните моменти, когато някой друг му разказва или то самото разказва история, колко богат речник използва, дали спазва граматиката, как артикулира (защото после както говори, така и ще пише и ще има да се чудите защо допуска все едни и същи правописни грешки). Повече работете по фината моторика и концентрацията, не по четенето! Детето да реди пъзели, да повтаря контури, да рисува, и да е способно да прави тези неща сравнително дълго време, а не на петата минута да заохка и запъшка, че му е скучно. Всички се вторачват в четенето, а за мен това е дълбоко грешно, изхвърляне отвсякъде поради некомпетентност и някакъв глупав станен инстинкт, ама работещ в грешната посока.
Масово децата преди първи клас могат да четат и никой не може да ме убеди, че всички са проявили интерес и желание сами да се научат. Основна част от случаите са родителски амбиции и натискане.
Има и едно противоречие - уж няма изискване децата да умеят да четат преди да станат ученици, но учителките са много доволни и толерират тези, когато могат да го правят.
Има и едно противоречие - уж няма изискване децата да умеят да четат преди да станат ученици, но учителките са много доволни и толерират тези, когато могат да го правят.
доколкото имам мнения от начални учители, те хич не са доволни и не толерират деца, които предварително са се научили или понаучили да четат, защото на тези деца първо, доскучава им в клас и развалят дисциплината и после, не всички деца са усвоили правилно нещата, не искат да сричкуват, а сричкуването е важно после за принасянето на думите при писане и др. Учителите предпочитат децата да познават буквите и да се научат да четат както е подготвено по програма. Все пак, едва ли смятате учителките в начална степен за просто едни лелки, които стоят там на заплата, нали това са учили - как да ограмотят децата!
доколкото имам мнения от начални учители, те хич не са доволни и не толерират деца, които предварително са се научили или понаучили да четат, защото на тези деца първо, доскучава им в клас и развалят дисциплината и после, не всички деца са усвоили правилно нещата, не искат да сричкуват, а сричкуването е важно после за принасянето на думите при писане и др.
Не е важно дали детето може да чете преди първи клас, а на какво ниво е усвоило българския език, как разказва, прави ли логически връзки и схваща ли основните моменти, когато някой друг му разказва или то самото разказва история, колко богат речник използва, дали спазва граматиката, как артикулира
Ужасно е, когато имаш в класа дете, което може да чете, но не може да разкаже какво е прочело, не може да разделя думата на срички / не е учено да сричкува /, откъдето следват други проблеми, или пък чете, но не може да произнася правилно определени звукове. Някой вкъщи се е заблудил, че четейки, детето ще от "напредналите", без да обърне внимание на много по-съществени неща.
Синът ми можеше да чете в първи клас, но въпреки това завърши с 5. (изключения бяха 5ците в класа).
Тогава чак разбрах, че обучението ВЕЧЕ в училище не разчита на това което се учи в училище, а на това което се прави вкъщи.
Оттогава съм на половин щат учителка. Няма да коментирам кой колко е компетентен и как едно време какво е било. Фактът си е факт.
Така че няма значение какво знае, просто трябва упражнения вкъщи и да се следи материала иначе.. лошо. Това е моят опит.
Тогава чак разбрах, че обучението ВЕЧЕ в училище не разчита на това което се учи в училище, а на това което се прави вкъщи.
Оттогава съм на половин щат учителка. Няма да коментирам кой колко е компетентен и как едно време какво е било. Фактът си е факт.
Така че няма значение какво знае, просто трябва упражнения вкъщи и да се следи материала иначе.. лошо. Това е моят опит.
ако "едно време" е преди седем години, ок! Не разбирам, детето ти е можело да чете предварително, трябвало е да може да пише и да смята ли, че да завърши с шестица? Упражненията вкъщи са важни. При нас домашните бяха предостатъчни, просто трябваше да следя дали децата разбират какво правят.
Аз съм против предварителната подготовка. Всяко дете, което ходи редовно на детска градина в четвърта група вече може да смята до 10, да срича (а някои и да четат почти гладко), което всъщност е голяма част от учебния материал за първи клас. Заложено е в програмата за предучилищна подготовка и така или иначе този материал се минава още в ДГ. Най-голямата мъка в първи клас е не четенето, а писането - и то краснописа. За нас беше кошмар, за дребния този кошмар с краснописа продължава и до днес. Дъщеря ми ходеше в хубава детска градина с амбициозни учителки, и само от упражненията там и без допълнителна подготовка вкъщи се беше научила да чете и пише още в трета група (на 5 год.), смяташе и броеше до 100, познаваше часовника. В резулта на което първи клас й беше абсолютно загубено време, в което нищо повече не можа да я заинтригува и определено й беше скучно. Затова съвсем съзнателно не съм се занимавала с дребния изобщо и го оставих в училище да си използва времето по предназначение Той обаче се оказа схватлив и още първия месец станал четеца на класа. Това не пречеше тетрадките му да са в повече червено от забележки за краснопис, отколкото негови писания. Ако искате да не сте с чувството, че децата не са подготвени за училище, упражнявайте краснопис, буквите предполагам вече са ги научили.
Той обаче се оказа схватлив и още първия месец станал четеца на класа. Това не пречеше тетрадките му да са в повече червено от забележки за краснопис, отколкото негови писания. Ако искате да не сте с чувството, че децата не са подготвени за училище, упражнявайте краснопис, буквите предполагам вече са ги научили.
Бях чела, че някъде между 5-тата и 7-мата година детето проявява естествен интерес към четенето. Родителят трябва само да го наблюдава и да откликне на този интерес - този момент се счита за подходящ.
Иначе моята дъщеря можеше да чете в първи клас, можеше и да смята. Не е скучала, защото то не е само четенето и смятането. В първи клас се учат да пишат ръкописно, учат за гласни, съгласни и т.н., решават задачи с Х, имат урочета по роден край, английски. Т.е. не е като да се изчерпва всичко с четене и смятане. Пък и така имаше време за спорт (ходеше на художествена гимнастика).
Мога да кажа, че четенето преди първи клас в никакъв случай не вреди. Сигурно има доводи и за обратното, но при нас това беше успешната формула.
Иначе моята дъщеря можеше да чете в първи клас, можеше и да смята. Не е скучала, защото то не е само четенето и смятането. В първи клас се учат да пишат ръкописно, учат за гласни, съгласни и т.н., решават задачи с Х, имат урочета по роден край, английски. Т.е. не е като да се изчерпва всичко с четене и смятане. Пък и така имаше време за спорт (ходеше на художествена гимнастика).
Мога да кажа, че четенето преди първи клас в никакъв случай не вреди. Сигурно има доводи и за обратното, но при нас това беше успешната формула.
Моята идея беше, че вкъщи не е необходимо да се отделя специално време на четенето, защото те така или иначе в ДГ учат доста. Скоро пренареждах стари учебници и тетрадки вкъщи и намерих от градината може би над 10 упражнителни тетрадки по различни "предмети", които са учили в 4-та група. Повече са и от тези в първи клас. За дете, което се справя лесно с учебния материал четенето няма да е проблем, дори и да не е предварително подготвено. Основните усилия се съсредоточават върху правопис, краснопис и писане на много домашни. И трябва да му висиш непрекъснато на главата, защото са малко старателните деца, които доброволно и с желание сядат да пишат.
.
Това имах предвид. Първи клас не е само и единствено четене, и това че предварително си научил детето да чете не му улеснява живота кой знае колко.
Т.е. не е като да се изчерпва всичко с четене и смятане.
Това имах предвид. Първи клас не е само и единствено четене, и това че предварително си научил детето да чете не му улеснява живота кой знае колко.