Изисква ли се първолаците да могат да четат или са наши амбиции?

Отговорите не ми пасват. Не попълвам, поради което.

Иначе много ясно, че не е задължително, не се "изисква", ако се изискваше, щеше да има такава проверка за прием.
Лично аз предпочитам да могат, т.к. у нас се разчита изцяло на късмета- на какъв учител /и/ ще попадне детето и ако е кофти, то не се знае какво изобщо ще научи. Моите деца съм ги учила аз с игри- нищо сложно и натоварващо, никой не пострада и не им е било скучно. Напротив, големият можеше да се справя с лекота с текстовите задачи по М., т.к. четенето с разбиране не му е било проблем. Ако не можеха да се научат, нямаше да се кося, обаче. Щях да оставя на училището- какъвто късмет имат и каквото направят. Нормален човек, ходещ на училище, който не може да чете, няма. Важно е не дали механично ще се научат, това се овладява, а дали и какво ще четат след това, как ще разбират прочетеното и дали могат сами да се научат да се изразяват добре и разбираемо. Това е проблемът на системата ни и на нея лично аз не разчитам изобщо в тази насока.

Не мисля, че е мода или амбиция болна- да се научи едно дете да чете на 5-6 години за мен е повече от нормално. Не се изисква нито някакво усилие нечовешко, нито детето да е гений. Дори не е и опасно, представете си. В моя І клас доста деца можехме да четем и никое не пострада, честно. Малкият ми син сега е за ІV група, срича от миналата есен, почитва от около Нова година. Смята до 20, но си правим игра и на  него му е интересно. Е, като му е интересно какво да сторим- понеже някой друг не можел и поради това го отчитал като амбиция, да взема и да не си играя на това? За колата това е най- хубавата ни игра- седем бонбона с още четири и т.н.
Детето, с което играе, е точно на неговата възраст и умее същото. Когато сме го вземали с нас на разходки двамата са отзад в колата и играем заедно. В градината знам, че далеч не е единствения в групата. Значи- нищо особено не е.

Нито четенето, нито писането са задължителни за влизането в първи клас. Виж, изписването на ченгелчета по правилния начин /че имало и неправилен/ е задължително, то влиза в предучилищната подготовка, както и сричкуването и правилното произнасяне на думите. Дъщера ми в предучилищната много обичаше тези игри. Казвам една дума и тя я произнася на срички като плясва с ръце на всяка сричка, даже и ги броеше, колко срички има всяка дума. Не са ги изписвали. Дори учителките казваха, че няма лошо децата да пишат и четат, ама не и да пишат ръкописно, т.е. ако се учат да пишат, то да  е печатните букви.
Помните ли, че навремето в тетрадките ни имаше схема как се изписва ръкописно дадена буква? И сега ги има. А ако детето се е научило е много трудно да усвои начина, който му се показва.

Ако ме питаш дъщеря ми не знаеше да чете и пише преди първи клас, а пък колко картички имам надписани от нея с пожелания за РД и всякакъв празник, дори и само картини от детската градина ... Още във втора група си надписваше тя сама рисунките, ама на латиница, че и с Д написано наобратно. Това хич не значи, че можеше да чете и пише, ама всички които я видят казваха - уау, детето може. Не съм спорела да ги опровергавам, все пак няма да омаловажавам и малкото което може, нека детето се гордее, да не му счупвам хартъра. Кой знае колко народ се е заблудил и е подтикнал родителски амбиции.

От всички 28 деца само 2 знаеха да четат в началото на първи клас. Не знам доколко това им е помогнало, но освен че четяха по-гладко от останалите в края на първи клас, друга разлика с нечетящите от преди нямаше. Дори имаха проблеми с диктовките, а края на втори клас с преразказите.

Според мен няма лошо детето да познава буквичките. Само че много хора се изхвърлят, че детето им знае азбуката още на 3, а то разпознава 5-6 букви. Нищо особено като умение, просто е било любопитно и са му отговорили на въпросите. Много по-важно е, както Andariel го е написала да може да преразкаже чут текст, да разкаже какво е правило вчера или преди седмица, или през ваканцията, да структурира правилно изреченията и да знае доста думи. Помня, че с голямата като пътуваме с колата и играехме на азбуката. Един изброява азбуката наум, другия казва стоп и до която буква е стигнал се редуваме да казваме думички започващи с тази буква. После усложнихме играта като избираме само животни, растения, глаголи и т.н. Това доста преди първи клас. Когато не знае дадена дума, която ние сме казали я обяснявахме. Това значително обогати речника и, а и прекарваше приятно досадните пътувания. И все още си търси играта като наследство още щом закопчее колана. В първи клас играеха същата игра, но в  по-сложен вариант, следващия трябва да каже дума започваща с последната буква на думата произнесена от предходния.

 Не знам. Явно в групата на дъщеря ми са бавноразвиващи се. Само едно дете - момченце може да чете (под четене разбирам относително гладко четене с разбиране). Същото дете смята и до 1000. Почти съм сигурна, че не е от родителски амбиции. Не знам знае ли таблицата - най-вероятно я знае. На тържеството за Нова Година, обаче единствено той си забрави репликите, не се включваше там, където трябва да се включи и се мотаеше хаотично напред - назад. Повечето от децата сричат, всички познават буквите и горе-долу смятат до 10. Дъщеря ми например я водеха по всички групи да разказва приказки, защото много интересно разказвала и имала богат речник, не смята много добре, но до 10 се справя. Е, госпожите ми казаха (и то пред всички родители), че е с най-добри резултати от цялата градина на теста за училищна готовност и че такова дете отдавна не са имали (на майка си се е метнала ). Да уточня - в нормална детска градина е - с деца на лекари, учители, инженери. Не смятам да я подтиквам да се научава да чете сега, доверявам се на госпожите от детската и се надявам в крайна сметка в първи клас да се справи с материала, който е по-програма. Ако всички четяха, пишеха и смятаха на 5-6 год. програмата в първи клас можеше да започва с интегралните уравнения.

Когато аз бях в първи клас умеех да чета гладко, да пиша, да смятам и т.н. Брат ми е 2 години по-голям от мен и аз се учех от неговите уроци, определено завъждах, че е ученик. И до момента си спомням колко зле се чувствах в час. В моя клас нямаше нито едно дете което можеше да чете. Не скучаех, по-скоро се ядосвах, че мен госпожата никога не ме "вдига". Дъщеря ми също можеше да чете и да пише преди първи клас, но не съм забелязала да скучае. Още на 5 години сама прояви интерес и аз и помагах само когато тя ме молеше. Това обаче беше преди години (сега ще бъде 8-ми клас).
Влязах в темата за да си сверя часовника. Дъщерята на мъжа ми ще бъде тази година в първи клас, но в Гърция (родителите и са гърци). Сега е на 6 години и половина и не може да чете, не познава и буквите. Знае азбуката, но по-скоро я декламира като научено стихотворение. Може да препише всичко което види, но някои букви и малка част от цифрите ги бърка. Например 3 често го пише огледално, ако не го вижда пред себе си. Дядо и (бащата на майка и) е пенсиониран учител и очевидно не смята за необходимо да я научи да изписва буквите или цифрите. Преди около 6 месеца се научи да брои до 20, а преди една година дори не умееше да брои до 10. Начина по който се изразява и по който преразказва или обяснява дадена случка е на похвално ниво, според мен отговаря на много по-голямо дете (дори възрастен). Но с писането, броенето и четенето не се справя. За смятане да не говорим изобщо. Струва ми се, че тук в Гърция, децата до приключване на училище не получават помощ от родителите си. Целия обучителен процес е задължение на учителите, а когато се затрудняват ходят на частни уроци или курсове. Не го определям нито като грешно, нито като правилно. Но все пак ми е чудно как може дете на 6 години да се учи да брои до 20???

Това, което се изисква да знаят децата преди първи клас, е залегнало в програмите на предучилищната подготовка. Четенето не фигурира там и то не е най-важното и основно като умение, което се усвоява в първи клас.
За някои деца обаче е интересно и имат желание да се научат. С правилни обяснения разбират, че не е трудно и се научават.
Голямото ми дете се научи да чете в края на първия срок на първи клас, с математиката и до днес не е много на "ти". Но пък владееше английски на много добро ниво, без да е ходил на някакви занимания - абсолютно сам от филмчета. В момента много обича да чете и чете по много(и на български, и на английски).
Малката ще е в първи клас сега и чете от една година - сама пожела, съвсем малко помогнах, първо със срички, после сричкуваше наум и казваше думата цяла, а сега е долу-горе на прилично ниво. Обича стихотворения, харесват ́и римите, забавлява се, когато ги научи наизуст и ми ги рецитира. Избира си книжки с кратки и забавни текстове(в момента чете за фокуси). Със смятането също сама предпочете да избърза - събира двуцифрени всякакви, знае принципа на умножението и умножава малки числа. И всичко това абсолютно по нейно желание - тя пита, аз отговарям, особено ми е приятно за математиката.

Ясно е, че не е задължително децата да могат да четат пред първи клас. Ясно е, че ще има и такива деца, които ще могат. Според мен е важно какво иска и може конкретното дете- ако му се отдава четенето, глупаво е да бъде спирано. Ако не желае да се занимава- натискането е излишно. Точно за това в подготвителен клас/група се залагат и формират някакви базови умения, а естествено, че постиженията, възможностите и резултатите на децата са различни.

Не смятам, че на дете, което може да чете, ще му е скучно в първи клас. Абсолютно съм съгласна с мнението на Лиляна, че това не е единственото нещо, което се учи. Напротив, мисля, че ще му е полезно, защото знаейки едно нещо, ще може да съсредоточи усилията и вниманието си върху друга област, която не му е толкова силна или пък му е напълно непозната (например чужд език).

Въобще нито едно умение, каквото е четенето, не би могло да е излишно или вредно!(същото бих казала и за дете, на което му върви повече, отколкото на връстниците му с математиката например) Доброто справяне в една област спестява време и дава възможност за насочване на енергията в друга област!
 Разбира се, нещата не трябва да се случват "на всяка цена"! 

 
Подкрепям казаното с две ръце, още повече, че в училище далеч няма толкова време за упражение и ако на едно дете му върви в четенето, нека му остане време да се концентрира върху друго. При нас миналата година това ни даде предимство в 1 клас да започнем да учим чужд език към школа (натоварване си е), да ходим на курс по математика, да тренираме плуване. А повярвайте, времето в 1 клас ще ви бъде най-ценния ресурс.

Manzhelka - ако искаш на лични, напиши моля те за курса по математика и школата, които сте посещавали, доволни ли сте?

В голяма част от случаите децата могат заради големите родителски амбиции и побутване.
Има деца, които се научават сами. Имам едно такова. Научи се сам и си чете с удоволствие, не го карам да чете, но и не мисля, че е правилно да му забранявам, когато той сам има желание.

Според мен детето трябва да знае буквите и да има нужната предучилищна подготовка.
Изобщо не е задължително в първи клас да може да чете, пише и смята до 100 и нагоре 

Предполагам, че всички първокласници вече са записани. Също така предполагам, че на никой от родителите не му се е налагало да доказва, че детето може да чете/пише/смята при записване, нали? Автоматически - това означава, че не е необходимо детето да може да чете при постъпване в първи клас.

Моят син се научи да чете сам. Просто един ден баба му ми каза, че и е прочел една страница, разбира се от детска книжка.  Умишлено не съм  го учила аз, защото това е работата на учителките в първи клас. Дъщеря ми отиде в първи клас без да може да чете и това не се е отразило по никакъв начин на по-нататъшното и развитие. Всъщност нещата не опират само до механичното четене, а и до разбирането на текста, който се чете.

В нашата група само 3 момиченца могат да четат и смятам, че там определено са родителски амбиции.
Моето дете се справя прекрасно с числата, но с буквите - не. Не го натискам да чете, но често повтарям колко е хубаво да може да четеш и че ако се научи ще го оставям да чете до колкото късно иска
Ще е в първи клас догодина.

Абсолютно правилно. Аз знаех да чета на 5 г и умирах от скука в първи клас. Оставила съм го моя син сега да дивее и играе пък ще мислим като тръгне да учи и чете.

И моят отговор го няма.Детето ми четеше в предучилищна гладко.Научи се сама, четейки рекламни табели докато висим в задръстванията над час на прибиране от градина, апропо...предната година Без да и помагам, без да и чета аз, без нищо.После хващаше на дядо си вестник и чете....И чак тогава, невярващо, и купих първата книжка.Така в пгу вече четеше гладко, а в 1 клас не случаеше никак, просто не и беше проблем да си прочита сама задачите в учебниците.

Научи се да чете почти сама, с много малко помощ от моя страна. Не съм амбициозна в тази посока, тя имаше желание, настояваше да я уча, постоянно беше с една тетрадка и пишеше букви, думи. Сега вече успява да чете някои по- кратки субтитри на филмите. Смятам, че ще поскучава в часовете по четене, но пък няма как да спра желанието й да се учи преди да е тръгнала на училище!