Сънувате ли починали ваши близки? - 3

  • 185 414
  • 939
  •   2
Отговори
# 885
  • Мнения: 1 983
Моите съболезнования!
Майка ти сигурно го преживява тежко и работата е нейн начин да се справи. Не я обвинявай.

# 886
  • София
  • Мнения: 3 049
И аз загубих моя баща наскоро, преди почти 3 месеца. Не мога да опиша колко ми липсва, не само на мен, но и на всички ни. Той беше невероятно добър, честен и трудолюбив човек и беше незаменима част от живота ни. Сънувала съм го няколко пъти съвсем скоро след това. Аз съм вярващ човек, християнин. Леля ми /сестра му/ го е сънувала облян в светлина да се радва и смее на внучката си /дъщеря ми/. И вярвам, че е при Бог, в рая. Казвам това, защото след като почина, от болезнена нужда да се докосна по някакъв начин отново до него, прочетох двете книги на д-р Реймънд Мууди, в които той разказва за хора, докоснали се до смъртта, но върнали се в живота тук. В книгите хората описват любящата светлина, която ги поема. Препоръчвам книгите на всички, които страдат за починалите си близки, дават голямо успокоение, че нищо не свършва със смъртта и са извън догмите. Но трудно се намират, няма нови издания. Основният извод, който той прави, след като е разговарял с много хора, докоснали се до смъртта, е, че човек на земята трябва да обича хората, да прави добро за хората и да трупа знания, това са единствените неща, които отнася със себе си, когато се изправи пред "светлината".

# 887
  • Мнения: 5 986
Ами всъщност това е същността и смисъла на живота - да обичаш, да правиш добро и да трупаш знания. Няма друго. Всичко останало са подробнасти, които обслужват постигането на духовно  съвършенство, чрез любов, добро и знания

# 888
  • Където е сърцето
  • Мнения: 394
И аз загубих моя баща наскоро, преди почти 3 месеца. Не мога да опиша колко ми липсва, не само на мен, но и на всички ни. Той беше невероятно добър, честен и трудолюбив човек и беше незаменима част от живота ни. Сънувала съм го няколко пъти съвсем скоро след това. Аз съм вярващ човек, християнин. Леля ми /сестра му/ го е сънувала облян в светлина да се радва и смее на внучката си /дъщеря ми/. И вярвам, че е при Бог, в рая. Казвам това, защото след като почина, от болезнена нужда да се докосна по някакъв начин отново до него, прочетох двете книги на д-р Реймънд Мууди, в които той разказва за хора, докоснали се до смъртта, но върнали се в живота тук. В книгите хората описват любящата светлина, която ги поема. Препоръчвам книгите на всички, които страдат за починалите си близки, дават голямо успокоение, че нищо не свършва със смъртта и са извън догмите. Но трудно се намират, няма нови издания. Основният извод, който той прави, след като е разговарял с много хора, докоснали се до смъртта, е, че човек на земята трябва да обича хората, да прави добро за хората и да трупа знания, това са единствените неща, които отнася със себе си, когато се изправи пред "светлината".
кои са книгите?

# 889
  • Мнения: 3 370
Тази нощ сънувах много странен сън - дядо ми беше довел прабаба ми. И двамата са покойници, бяха много усмихнати, спокойни, доста по-млади и от най-ранните ми спомени в детството. Прабаба е родена на 25.08 и може би ме е посетила, защото наближава рожденния и ден. Искаше да и сложа да яде. Държеше в скута си малко момиче, което криеше лицето си. Дойде една млада жена, която май беше леля ми,  която също е покойница. Не видях лицето й, но много се радваше да ме види, обсипа лицето ми с целувки. Беше почти реално, събудих се сякаш от тия целувки. Беше много развълнувана, че ме вижда. Каза ми да оцелявам и панически страх ме завладя, че скоро ще умра. Попитах я и тя махна с ръка, че не е така. След смъртта на майка ми живея в някакъв постоянен страх, че ей сега и аз ще си отида. Имам чувството, че чак след смъртта й осъзнах, че съм смъртна и аз 🙄, колкото и глупаво да звучи. Цял ден ми е едно смотано и напрегнато след тоя сън, макар че не усетих нещо лошо като че ли 🙄

# 890
  • Мнения: 724
https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&url … gn1Qjzm9dGL74sU2L
Това е книгата онлайн , направо ще се отвори

# 891
  • София
  • Мнения: 3 049
Много е хубаво, че я има първата  книга Живот след живота. Втората е Светлината отвъд.

И тук я намерих първата:
https://duhovno-razvitie.com/mudi.htm

# 892
  • Мнения: 445
Тази нощ сънувах много странен сън - дядо ми беше довел прабаба ми. Държеше в скута си малко момиче, което криеше лицето си. Беше почти реално
....
Имах подобен сън,  след които съвсем неочаквано се оказах бременна. В съня ми малкото дете беше момиче, родих момче. На 23г е вече. Преди година сънувах, че синът ми пътува със...същото това момиче. Запомнила съм чертите на момичето от съня ми,  до степен да я обрисувам точно,  сънувах я към 7 годишна. Разпознах я във втория сън и беше горе долу толкова по- голяма от сина ми. Приликата между двамата беше огромна 😳.

# 893
  • Мнения: 3 370
И аз имах сън с покойния ми дядо и едно 2-3 годишно момченце преди да забременея със сина ми. Уповавах се на този сън през цялата ми тревожна бременност. 💓 Последните 2 години имам 2 мисед аборта и се е случвало да си мисля, че не съм имала подобен сън преди тези бременности и явно е било знак, че няма да ги бъде. В момента братовчедка ми е бременна, може би това дете се отнасяше за нея.
Много интересно, благодаря ти, че сподели, Agora! 😘

# 894
  • Мнения: 724
Нека който иска да прочетете книгите линковете са показани. Аз още нямам сили да ги чета но дано да са от помощ на някой. Който иска може и Библията да прочете ,може и там да намери отговора.
Още не съм я чела въпреки,че я имам ,просто имам болка толкова ,че не ми се чете.

# 895
  • Мнения: 5 819
За съжаление сме смъртни и някой ден и ние ще си отидем от този свят. Но въпросите са кога и как?! Сънувах един и същи сън почти всяка нощ в продължение на 1 година, че съм починала и съм в ковчег. Гледам погребението си и стоя настрани. Всички ме оплакват. И осъзнах в съня си, че вече не съществувам и все едно никога не съм живяла; просто съм изчезнала от този свят завинаги. Питах се защо тогава съм се родила и живея, щом ще престана да съществувам, когато си отида от този свят! Близките ще ме оплакват до време и те ще ме забравят. Събуждах се изведнъж посред нощ от този ужасен сън. Имах един неописуем страх от смъртта. Но сега като че ли вече започнах да не се страхувам от смъртта. Този сън го сънувах и вече спрях да го сънувам, докато баща ми не почина. Според вас дали този ужасен сън, който ме преследваше почти всяка нощ, е предвещание за смъртта на баща ми?!

# 896
  • София
  • Мнения: 11
Веднъж сънувах прадядо ми. Което е много интересно, защото той е починал преди аз да се родя.

# 897
  • Мнения: 724
Веднъж сънувах прадядо ми. Което е много интересно, защото той е починал преди аз да се родя.
И на мен се е случвало ,да сънувам дядо а той е починал преди да се родя.

# 898
  • Мнения: 3
Прегръщам те, Лили, има тема за загубата на мама, и аз съм там, загубих и двамата един след друг за няколко дни. Сънувам ги често, все едно животът ни продължава насън пак заедно. Или аз бягам след тях и не мога да ги настигна, казват ми чакай, не идвай, тръгват все преди мен. Вярвам, че наистина в съня си съм с тях. Дръж се Лили, бъди силна .

Благодаря много и аз ти пращам прегръдки Heart
Да, в другата тема..само чета, но реших тук да разкажа за сънищата, които не смятам, че са само плод на въображението ми, а са съвсем реални "срещи" между мен и нея, поне аз така ги приемам и вярвам, че където и да отиваме след смъртта...то там сме добре и сме щастливи Heartpulse

# 899
  • Мнения: 8
Близките ни имат нужда от заупокойна молитва! Молете се за душите им! Царство им небесно!

Общи условия

Активация на акаунт