Парфюмни размисли и страсти - 160

 А нужно ли е? С каква цел ще го направиш?

С цел експеримент и разнобразяване  . Ще ставам последователка на sl 

 Аз го пробвах това с два парфюма в жегите. Понеже не усещах парфюма, с който съм, реших да слагам един на китките, поне да се подушвам отвреме навреме. А другият - зад ушите, рядко го усещах. Само при полъх.
 Сега в по-хладните дни усещам парфюмите. Поуспокоих се вече. 

 Ан,  !

А аз все още се чудя каква емотиконка е подходяща... Извинявайте, но съм в шок от прочетеното...
Не знам какво иска sl да каже, но дано не е това, което аз си мисля 

В моменти като този не исках да съм жива, камо ли да мисля за парфюм 
/sl, нищо лично , но съм доста уязвима на тази тема /

neli mar4  
Явно имаме сходни усе6тания, и аз пръскам на китките за да си ги  ду6а...
aH~  
пробвай,  но в на4алото не с такива мо6тни бомби, всъ6тност не познавам вкусът ти, но аз съм любител, на  доста присъствени(меко казано)парфюми и моето  обкръжение е свикнало да ме възприема с тях.
В неподходя6та среда силен парфюм може да бъде дори досаден.
Да mle4ko аз съ6то съм уязвима.Но по навик когато приготвя6 багажа взема6 някакъв парфюм.Понякога мислите за глупости помагат за да  се откъсне6 от обсебва6та мъкаДа трябва6е да замина бързо за да успея да го видя все о6те в съзнание,И да трявмата бе6е голяма.и 4овек никога не е подготвен за това.Но колкото и  безбадеждни да са прогнозите винаги има  и зрънце надежда.Затова направих и невъзможното смених 4 самолета за един ден за да успея да пристигна навреме.Ако остана да хлен4а , 4е не искам да съм жива, трябва6е да загубя един ден на Фанкфурт и да излетя на следва6тия ден.Дори и аз не знам как успях да проговоря немски след толкова години за да  успея да полу4а връзка за съ6тия ден па макар и през Рим.Не помня как успях да стигна от единия терминал до другия ти4айки и ка4вайки се по стълби на бегом... с те4а6ти сълзи.Дори накрая  едни полицаи ме прекараха през рестринхирана зона...Не знам и как за 20 мин успях да си взема билета от ги6ето в Рим и как успях да се ка4а на влак4ето до другия терминал.Помня само, 4е  бях 6тастилива, 4е успях да се добера до самолета,  за6тото от Рим излита само един полет на ден за София, и ако го бях пропуснала трябва6е да остана в Рим.Когато куфарът ми не се появи(бе6е пълен с лекарства за ба6та ми) просто ве4е бях съсипана и нямах сили да реагирам.Ба6та ми по4ина месец по късно
Хубаво е 4овек да си попла4е и да не му е до ни6то, но в много ситуации това не ре6ава проблема.Пла4ейки 6тях да си остана някъде по трасето
Вси4ки ние сме разли4ни.И сме минали през разли4ни изпитания,. които са ни променили по. разли4ен на4ин Животът ми извън България ме е нау4ил и в най тежкият момент да  е боря и да търся изход, а ако ми се пла4е, пла4а докато се боря.
Нека не се опитваме да съдим другите, а по скоро се опитаме да ги разберем.

аз в такива ситуации въобще и не се замислям какво да сложа - пръскам нещо, но най-често е по навик и най-общо е първото, което хвана  

за съжаление и аз наскоро загубих любим човек - бях с любовното Клое когато ми поднесоха лощата новина и оттогаване съм го слагала.. дори като го местя в шкафа ми се стяга душичката  

а докато гледах баба в болницата (тя уж вървеше на оправяне тогава, но все пак - аз толкова зле никога не я бях виждала), вярвате ли ми, че в един момент даже си бях загубила обонянието   Бях обещала на една дама да си направим парфюмна среща - като започнем оттам, че не бях запомнила даже кой ден, та милата ме беше чакала и се беше чудила (добре, че ми звънна и че е разбрана - аз по принцип не съм такъв човек, както предполагам ще потвърди всеки, който си е имал вземане-даване с мен, но явно тотално бях изперкала) - та виждаме се ние вече на следващия ден, а аз не подушвам НИЩО .. ама нищо.. дори и най-мощните Монтали само виждах, че ми е мокро на ръката - аромат никакъв.. чак след няколко дни ми се върна обонянието (подуших си блузата от срещата като я слагах в пералнята).

та в такива моменти явно всеки реагира различно - един се срива, друг се стяга   За съжаление вторият вариант не прави нещата по-лесни - за самият човек е също толкова трудно, просто не товари околните.

sl, мила  

Elitsa_z  
Когато оперираха ба6та ми тук и аз не слагах парфюми бях взела отпуска и се сменяхме през 8 4аса..Е с майка ми и сестра ми единственото за което мислех  бе6е да преживее опверацията.И да колкото и парадоксално да зву4и докато ба6та ми спе6е влизах във форума от компа в  стаята му в болницата...
Когато  те се прибраха окон4ателно и година по късно разбрах, 4е  е въпрос на време   излизах и се скатавах някъде и запо4вах да рева.не исках дъ6теря ми да се травмира, за това не я взех  с мен исках да запомни дядо си такъв какъвто бе6е преди усложненията.
Не помня какви парфюми съм слагала.. докато ходех да пла4а по ъглите за да не ме видят колегите,  в о4акване 6ефовете най накрая се съгласят да ми разпи6ат  за 4 дни(не е смърт, не е операция, не е болни4ен престой, т е по закон не са длъжни да  да го направят).по скоро слагах, за да сложа не6то.

Respect! Мисля абсолютно по същия начин

Каква тема отворихме...

Тази година преживях тежки моменти... Много и много тежки. Първият път бях с един парфюм, който слагах за първи път и бях на работа нощна смяна като ми се обадиха. Не исках дори един ден повече да остане у дома.
После все така се случваше, че нещото ставаше преди да успея да сложа парфюм и съм благодарна, че не свързвам ужасните моменти с даден аромат.

за SL
Тази тема никога не е била по-тежка, почти 20 мин. не мога да изчета последните няколко поста.

Изключително трудно е да се държиш нормално пред деца, да се смееш, да пееш, да разказваш приказки за лека нощ..., докато ти иде да виеш от болка и приготвяш последните дрехи на баща им.
В някои моменти може би наистина е по-добре човек да не слага парфюм, но аз го правя машинално с първата попаднала ми бутилка пред очите, поради което Нинфео изпадна в немилост това лято.

Днес приятелка ме попита дали не съм с Омния Кристалин, а всъщност бях с Есенс на Нарцизо, след като Timbuktu почти се загуби. В крайна сметка се оказа, че Есенс с примесен тамян е отвратителен, отивам да го измия

пп. Бижу и за теб

  много тъжна тема подхванахте, аз също мисля ,че не бива да се съдим , а да се разбираме. На този принцип съм във всяко отношение . Парфюм носен в такива моменти и аз мисля, че няма да сложа повече, определено ще го намразя. Добре е човек да се разсея в такива моменти с нещо, да направи опит да избяга от паниката. Радвам се много, че открих тази тема , защото тя ми помогна да заобичам и така омразните ми студени сезони, мрачно време, а защо не да ми помогне да преодолея и някои трудни моменти чрез парфюмерийна терапия, мисля че ЛОШО НЯМА.
Sl , определено не съм ти в категорията , имам пробичка на хабанита и със страхопочитание евентуално мога да я тествам на есен )). , но...не се знае- може и да ми хареса . Някак ми се изпари смелостта за тестване на всичко по всяко време след Кели-то хихи , спомен за цял живот ще ми остане запознанството с него.

СЛ, ще си мисля за тебе! Вярно е, че когато сме в много тежка ситуация, понякога най-незначителните мисли за незначителни неща ни помагат да останем нормални. Различни неща работят за различни хора. Някои чистят, други защо да не посягат към парфюм?

Когато имам истински стрес или проблем, при мене лично парфюми не помагат. За ежедневни стресове, тествам парфюми, пиша за парфюми, или още по-добре професионални масажи с ароматерапия (лавандула, например).  Все още не мога да нося парфюм, който носех, когато разбрах, че майка ми е тежко болна.

Темата за "маниите" и парфюмите е доста интересна между другото. Чудела съм си и друг път, като чета Бейзноутс или тука, дали хората с големи колекции имат и други пристрастявания. Изследвания показват, че при шопинг терапия нюротрансмитърите (допамин, особено) в мозъка реагират така както при кокейн. 

Аз имам още една страст, скоро споменаваха готварските книги, моята е формички за печене . Всъщност историята на покупките ми в Ибей е почти изцяло само в парфюми и формички.

Момичета, влизам да почета темичката, защото съм вкисната big time и искам да се поразтуша, а то какво...  Ама и аз никакъв късмет нямам значи! 
Прегръщам ви всичките борбени и непредаващи се жени тук и нека силата е с вас както се казва в един небезиствестен филм!    Мен ме е напуснала отвсякъде, а и парфюмите нещо ме напускат тия дни, толкова съм заета, че не ги усещам. После вечер се сещам, че всъщност да с парфюм съм и не е изветрял, но през деня нищичко...

И аз не съм влизала в тия теми отдавна.
На погребението и на 40те на свекърва ми тази зима бях с определени парфюми. Имам чувството, че те ме крепяха в онези дни на студ и скръб.

Относно лятото - за морето си взех Аква на Мисони, обаче на връщане нещо се разля в един несесер и ми стана отврат. Взела съм си една проста Нивеа в стъклен флакон и много и се кефя в големите жеги. Сега, като спаднаха малко температурите пак започва да ми се иска нещо ново,нещо от моя вече безкраен списък с желания, които кой знае кога ще осъществя.