Публикувана: 12 авг. 2012, 14:52 ч.
Последно мнение: 19 авг. 2012, 19:44 ч.

нерви нерви и пак нерви

2 142
9
1

12 авг. 2012, 14:52 ч.

Мнения: 6

:Рая: здравейте мили мами.
блъскам си главата и не знам какво да правя.Имах тежка бременност много нервна.детето ми се роди живо и здраво слава Бога!!!
Аз не спирам да се ядосвам за най- дребните неща имам чувството,че съм с депресия не искам да минавам на антидепресанта споменаха ми за деазипан някои ако го е ползвал нека пише

# 1 12 авг. 2012, 18:57 ч.

Мнения: 3 148

Диазепама е много силно успокоително и сънотворно,към което се привиква.Наркотично вещество е и се изписва на специална рецепта.Определено не е безобидно,не пий каквото чуеш(недочуеш),ако не се чустваш добре,иди на лекар.

# 2 12 авг. 2012, 23:28 ч.

Мнения: 90

Според доцентката, която ми преподаваше психология, следродилната депресия може да се задълбочи и да продължи години. В случай на подобна депресия е добре да се потърси специализирана помощ от психиатър/ психолог и да се започне лечение.

# 3 13 авг. 2012, 10:47 ч.

София
Мнения: 8 324

Ендокринолог и психолог ти трябват. Диазепам не е безобидно лекарство.

# 4 13 авг. 2012, 11:04 ч.

Мнения: 4

Аз съм подобен случай! Постоянно се боря с дребни нервни състояние. Променя ми се настроението постоянно, от една крайност към друга. Пробвам с хомеопатия. Дано да има ефект. Развалих взаимоотношенията с всички около мен. Дразни ме абсолютно всичко. Единствено искам малко спокойствие. Не знам на какъв специалист да отида. Пробвах на Психотерапевт няколко пъти... уви излиза ми безкрайно скъпо. Причина за това разстройство имах по-време на бременността и остана сякаш като травма.... Не знам към какви специалисти да се обърна...

# 5 14 авг. 2012, 22:16 ч.

Мнения: 184

леле,ТЕД88,все едно аз пиша!Да ти кажа и аз откакто родих сьм в депресия-това са 4 години и полувина!!!!!Представи си!Искам сега второ детенце.Надявам се да ми мине.Ходих и а на врачки ,психолози,психотерапевти,който честно да си кажа само ми взеха парите и нищо не ми казаха .Казаха всички,че не сьм за хапчета.Но аз изпадам понякога в страхотни "дупки" дори си мисля много лоши неща-за крайности!Имам надежда сега само в цьрквата bishop

.Там намерих покои каточели.При това отчето ми помага без пари!!!Цьрквата според мен е най-добрия пьт кьм изцерението.Сега постих за Богородица(ако си вярваща християнка ти го казвам).Наскоро разбрах,че една майка се е излекувала като всеки ден се е разхождала в гората и много релакс! newsm10

Стискам ти палци!Искрено те разбирам! Hug

# 6 14 авг. 2012, 23:59 ч.

Мнения: 20

Диазепама е много силно лекарство и много краен случай и не се използва за всичко. Според мен е добре да отидеш на психиатър /мога да ти препоръчам ако жеалеш/ Като човек който също има проблем с нервите мога да ти кажа от опит, че е по-добре да пиеш известно време лекарства и да се оправиш от колкото да ти е трудно - както на теб, така и на хората около теб. добрият невролог също е решение. / в смисъл за изписване на лекарства/

# 7 15 авг. 2012, 11:32 ч.

Мнения: 6

моми4ета ето я и моята история радвам се 4е има хора които са писали.аз сам на 24 имам дете на 3 и 8 месеца .бременноста ми проте4е адски тежко мн нерви мн нещо мойе би с баща му нещатата не варвяха от забремменяването ми.аз исках да го махна а тои дарже6е да си го оставим.малко по касно стана обрат аз 9 месеца чаках с нетарпение деня в които ще си го гушна малкия бебок.мн напалнях достигнах 108 кг до 9 месец нямах само4уствие и си стоях само в кащи а баща му живот си живее.това адски ме тормозеше и само рев по цели нощи.наи накрая доиде очаквания момент роди се малкото ми сакровище.на 15 12 2008 се роди Мартин.мн трудно но жив и здрав си доиде.баща му не се вклучва6е в нищо нито в капане нито в помагане за всичко маика му.това адски много ме изнервяше.се си виках тои малак и сигорно е го е страх да не му направи нвщо.но времето си минава детето си порастна тои пак нищо нощно време идва с мен в тоалетна нямах миг спокоиствие вси4ко на моя граб а баща му няма никкави ангажименти да спи и да работи.додие време и се разделихме с баща му сме разделени от 3 години вече имама човек до себе си страхотен помага ми адски много гледа го като свое дете а аз пак сам в депресия и вси4ко ме дразни и постоянно ми се реве имма една буца ж корема и тежи ако има един 4алам да стоя да рева и ни6то друго не ми трябжа

# 8 17 авг. 2012, 00:46 ч.

Мнения: 184

Мила,не се отчайвай!Погледни хубавата страна на нещата.Имаш сериозен мьж до себеси вече!Имаш си детенце,което вярвям ,че е най-голямото ти щастие.Нещата ще се оправят 100%!
Между другото,моята дьщеря е с няколко месеца по-голяма от сина ти и вече мислим за второ дете.Можеби така ще се оправя и аз,след като имам второ детенце.Такаче,можете и вие с приятеля ти да помислите по този жьпрос.Това е една радост в живота,която лекува и неизлечими рани-не забравяй!!!Успех! Hug

# 9 19 авг. 2012, 19:44 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Моят съвет към писалите е преди да търсят психологическа помощ да си направят физиологични изследвания - пълна кръвна картина и изследване на щитовидната жлеза и хипофизата. Хормоналните разстройства се появяват и задълбочават без да го забележим, обаче влияят много сериозно върху функциите на много органи и системи и най-вече върху психичните състояния.

И още - не пийте диазепам без да има сериозни причини, установени от лекар. Диазепамът е много коварно лекарство - бързо помага за отшумяване на нервното и психично напрежение и успешно бори безсънието, ноо... много бързо се привиква към него, а отвикването е трудно.

Препоръчани теми

Постоянна скука и отегчение

Ремостабил при тревожност

Паническо разстройство - 23

Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 9

Причина:

Причина: