От почти година събирам впечатления за навиците й и мога да твърдя, че оценявам правилно ситуацията. Всяко нещо, което го прави, го претупва колкото да се махне от беля - манджите й са сурови, защото ги прави на две, на три, с чистенето е същото. После се сърди като не искаме да се храним у тях или си нося храна от къщи и тя се давела с манджите по цяла седмица.
Понякога се чувствам доста пренебрегната като отношение спрямо мен - откакто ходя у тях, спим на дивана /това хубаво/, обаче чаршафите са две раздрани торби, които дори не са подгънати отстрани, а висят конци /има шевна машина/. Зимата спахме с единична завивка и все някой беше отвит. Това са все елементарни неща, но дразнят, нали? Синът й се кърпи сам или аз му шия дрехите и това е от първия ден почти, откакто сме заедно. А има и времето и възможността, но не иска, защото сериалите и разходките са по-важни от нас със него. Когато готви, не се съобразява с това, което не обичам, въпреки че синът й й го казва постоянно. А аз се съобразявам изцяло с него и не съм си позволила да пренебрегна дори едно негово желание в тая насока. Всичко това ми оформя мнението за нея и навиците й и ми убива желанието да направя каквото и да е.
Е, това са причините да съм така настроена спрямо нея.