С какво ни дразнят свекървите?- тема 19

Е, в такъв случай няма и правото да ми повтаря през 2 дена, че ме иска за снаха у тях и да се опитва да налива същото в главата на сина си. Щом иска да съм у тях, ще се постарае да се промени, както моята майка се е постарала да се съобразява. Елементарно е, бе хора и не виждам защо пък вие се задоволявате с това, което ви се предлага като условия. Аз така не мога, сори.

И аз ще бъда два пъти свекърва .Ама не мисля че трябва да се променям, защото някое от момчетата ми ще създаде семейство.А и не мисля че ще искам да живея с тях, на гости ще ги посрещам,но само толкова.

Елементарно е. Това, което не ми харесва, направено от други, си го върша аз, както на мен ми харесва.  И стига с това, че те искала за снаха у тях! Това се решава от вас, двамата. Ти чакай още да те калесват и всеки да ходи да се къпе у тях си, пък си вярвай, че сте създали семейство...  

Макар да не ме отрази предния път аз пак да напиша.
КАто не ти харесват условията-или се примиряваш или търсиш вариант. Аз също не можах да живея със свеки. А тя нито е мърлява,нито готви зле. Просто приех ,че не искам някой да ми се бърка и да ми реди домакинството. Защото колкото и подредена да е свеки все не беше както го исках АЗ. Примирих се за около година,докато стегнем нашето жилище и при първа възможност се изнесохме. И то аз настоях. А милото ме последва. Защото на него не му пречеше да го обгрижват две жени. Но поговорихме,разбрахме се и сега ни е добре. Затова и моя съвет е първо да заживеете ЗАЕДНО. Да опознаете навиците си. Успех  

За това къде ще живеете и какво ще ядете и къде ще почивате се разбирате двамата с мъжа ти. Седнете и си поговорете и тогава го съобщете на роднините.  Вие не сте
се разбрали ,а се държите като деца на 16години.
Свекърва ти какво казва ,няма никакво значение.  

Стигнах до 35-та страница и не мога да се въздържа. Ивка, хващайте си багажа и се установете в свое си жилище. Няма нищо по-хубаво от това да си знаете кое е вашия дом и сте си вкъщи. Прощавай, че ще го кажа, но не сте малки, а разсъждавате като двадесетгодишни - мама, та мама (и всеки тегли към неговата си). Нищо не скапва отношенията по-бързо от намеса в семейството - на който и да е от родителите, повярвай ми. Сега трябва да сте си само двамата и да си изграждате семейството - колкото и да е добронамерена майка ти и тя ще се намесва и ще се тормозите. Когато се взехме с моя мъж бях на 21, но много държах да сме отделно - не можех да си представя нито да живеем с нашите, нито с техните. Честно казано, живеехме при добри условия, но в дома на родителите ми беше много по-уредено и пак не ми е минавало през ума да седим при тях. И пак намериха начин да се месят родителите (и на двама ни). От сегашната си позиция бих ги държала още по-настрани, за да си нямаме ядове.
Сега вие сте семейство - ти и мъжа ти. Майка му, майка ти са периферия. Когато имат нужда, виждайте се, помагайте си, но живейте отделно, иначе ще имате търкания. Дано не съм лош пророк.
Дано не съм те засегнала, добронамерено ти го пиша това. Връщам се да чета какво са ти писали останалите.

Като не ти харесват условията в техния дом, кажи на приятеля си да изчисти. А ако той не иска, упреквай него, а не майка му.

ПП На твое място категорично бих търсила самостоятелно жилище. Прекалено големи сте, за да живеете с мама и тате, без значение на кого са.

Ивка, ама ти наистина ли вярваш, че иска точно ТЕБ вкъщи? 
Тя иска сина си, заради него се старае, а не заради теб. Елементарно е. А и не е съвсем вярно, че не се старае жената - напротив, готви специално за теб, купува нови чаршафи и т.н, това според теб нищо ли е? Даже е готова да те приеме в къщата си, независимо колко мърлява я намираш, защото съм сигурна, че поне се досеща за мнението ти. Така че, тя се старае, и то много.

Но както и по-горе са ти казали, най-чистият и безболезнен вариант е да живеете отделно от семейства и роднини, ако можете да си го позволите, разбира се.

Сега, тя може да полага неимоверни усилия да те приема, които ти не забелязваш, просто защото не си в нейните обувки. Когато след време детето ти поотрасне и започне да води гаджета в къщи ще усетиш, че не е толкова лесно, колкото отстрани. Отлитането на пиленцата от къщи звучи добре, ама на практика ти се свива под лъжичката. И не всеки го понася добре. Отделно, че на 50, не е като на 20 и като тонус, и като мислене и като възможност за промяна.

Новият човек винаги променя ситуацията. Не е задължително към по-добро. Зависи много от участниците, от техните очаквания, от възпитанието им, от адаптивността им, от желанието и възможностите им да правят компромиси, от премълчани и от казани думи, от делата им.

Можеш да водиш борба с вятърни мелници или да си направиш живота лек и приятен - ти избираш. Можеш да водиш война, да хабиш време, емоции и нерви със свекървата за да я накараш да прави нещата по твоя начин или да се разбереш като възрастен и отговорен човек със съпруга си как ще протече живота ви от тук нататък, къде ще живеете, колко деца ще имате, как ще ги възпитавате, как ще се грижите за родителите си /лично аз бих използвала това, че майка ми е възрастна и сама, а и че има нужда от помощ сега като коз да живеем в моето жилище/, но лично аз много бих се замислила как един чистофайник ми сервира в чинии от които ми се повръща и дали след време няма да се промени /колежката ми преди 5 години се оплакваше от свекърва си, сега слушам същите неща, само че за съпруга и, а на въпроса ми - не гледа ли като се жени, ми отговаря, ама преди 20 години не беше такъв, сега много е заприличал на майка си/.

А, ако свекървата мисли снахата за мърлява и не иска да си хаби новите чаршафи ?
Ох, извинете, ама не се стърпях
А, ако беше чистофайница и супер домакиня и си позволяваше да коментира твоите хигиенни навици и кулинарните ти способности? Тогава? Пак тук - че не си пие кафето, а я е обзела мания...

Момичета, а не мислите ли, че дори да сме сами, драмата няма да затихне само временно? Ок, ще заживеем сами, всичко ще се нареди, ще разредим ходенията и аз няма да се дразня толкова. В момента, в който се появи дете, обаче, нещата ще станат отново същите. Ако аз мога да си почистя, детето няма да може и знаейки това, няма да посмея да го оставя у тях. От това ще започнат и сръдните. По този повод идеята ми беше да предприема нещо сега, а да не отлагам. Защото го има и другото - как докато преди като живеехме там беше ок, а сега вече е мръсно и не е ок.
Не мисля, че е възпитано да коментираш хигиената на човек, когото не познаваш!

Добре де, сега можеш да кажеш на приятеля ти чисти. И като се роди детето, пак той да чисти. И проблемът е решен.

Много е възпитано най-близките си да коментираш  

Ивка, напълно ти разбирам терзанията. Както ти отговориха- няма да я промениш. И незнайно защо обаче, ти тръгваш отново натам. Защото..., ама как, когато и т.н.
Не знам защо, но някаква патологична обвързаност с родата долавям, само това не разбирам.

Но е много възпитано да коментираш хигиената на човек, и то с такива подробности, във форум с хиляди потребители.