Споделете 173

С огромно удоволствие!
Липсва ми вдъхновение и ми се ще да се позанимавам с нещо,което обичам.

Стискам палци и аз, Did !
Трудни и неприятни неща ми предстоят, но чета подписа на Sway и се надявам така да си заминат - безшумно, бързо и леко, сякаш никога не ги е имало.

Благодаря ти, вярвам, че е така. Тук във форума има изключително стойностни и свестни жени. Тук примерно се запознах виртуално с Iv, която нареждам особено високо в личната си класация и която е направила много за мен в личен план. Първа форумска асоциация  - влизам в дупка преди няколко години и хващам САМА първия рейс за Варна, за да се депресирам на морето и на спокойствие. Обажда ми се Iv, за да ме преслуша и като разбра къде съм си заряза и бизнеса и къщата и детето и мъжа и дойде във Варна, а тя е оттам и не беше планирала прибиране в родния си град. Там случайно се оказа и Стрелче, която също е варненка. Обадих се на Анжелина, която живее във Варна и няма как да я подмина - тя ми е от любимите състудентки. Оттам те подбраха варненските бг-мамми и плановете ми за депресарски дни умряха и се превърнаха в тридневен форумски бяс по дискотеки и клубове.

Ани, Катюша, не може да не помните.   Ярък спомен от една от дискотеките ми е реакцията на хората вътре на песента "Варна, морето сините вълни". Пускат песен, която май не бях чувала никога и внезапно настава пълна тишина.  В момента в който започва частта от нея с думите : "...Варна морето, сините вълни..." все едно избухва бомба - почти всички скачат прави, започват да пеят и да беснеят. Е такъв масов купон като под знак не бях виждала. Оттогава Iv, ми звъни на телефона с тази песен.

Вероятно всички спинкате вече и си говоря сама, но няма да се трия. Да споделя, че колата ми гасне в движение и едвам се прибрах преди   да си легна. В понеделник я карам първа писта на ремонт.Мрън.

Здравейте! Някой знае ли игра за телефон без бутони? Да е логическа и да може да спира играта и след време довършвана. Абе за таксист.

Вълк, май само аз вампирясвам тук. Ти кво казА?

Аз съм дежурен вампир всяка вечер, житкам такси по хълмовете на Делиормана. Тая вечер например обрисах в Ясеновец, Градина и Синя вода. Телефонът ми е Самсунг Галакси, ако е от значение. Имам нет.

Дид,  !

Вълк, някое судоку? Има даже отделни такива джаджи, като едновремешните електронни игри, преди 7-8г. бяха по 20-на лв., сега сигурно и още са паднали.

Зяпам разни предавания за преустройство на дома тези вечери, така ми иде да хвана бойния чук...  това ще е лесната част обаче, за следващата едва ли ще стигнат финансите. Всъщност, подозирам, че просто ми се ще да спестя есенното почистване.
В тази връзка, вчера и днес в Пловдив има пазар на роби. №1 си купила един. Викам: "За колко време го дават, ще има ли време да пусне една прахосмукачка вкъщи?" - "Ми май за 1 ден." - "Ухаа, ще го изкъртим, това прозорци, баня... може и до мазето да стигне!". Та чакам я сега да се прибере, да видим ще яде ли Асан баница или хайванът се е гътнал, още като е узнал перспективата.

Сестро по съдба, gargamela, аз пък оглеждам от няколко дни разни обекти по тавана и мазето и кротко си чета темата  "да преправим старите мебели" - и материал има, не е като хич да не ми се удава, фантазия бол, мерак още повече, но най-много от всичко имам мързел. Не знам има ли лек за тая болка, няма ли? Иначе антренцето по стълбите ше ми стане екстра. Дано да ми отмине и да се захвана, че има нужда от обновяване.

Споделям още, че изпуснахме кучето, избяга от двора. Разхождаме го, живее на сравнително широко, голям двор обитава, но като избяга и като вятъра се понесе. Хукнах да го гоня, че да го прибера, не ме е страх, че ще нападне някого, но е огромен, а се е зарадвал на някое детенце, а го е прекатурил да падне и те ти беля. И заради другите кучета ме е страх, дето ги пускат свободно. Иначе той е голдън ретривър, по-умни Очи от неговите и у човек не съм виждала. Стихнах го някъде по улиците. Най-силните инстинкти у живите същества може би са за самосъхранение и за продължение на рода. Обаче като го хванах за каишката и установих, че свободата също е инстинкт, много силен при това. И аз го знам, по себе си, но вчера в очите ба Бари видях как дивото наистина зове. Само се обърна, погледна ме един път, ама толкова респектиращо и с целият си огромен ръст, че го пуснах, уплаших се, въпреки, че съм сигурна, че нямаше да ме захапе.  Потича още малко и се прибра.

Вълк, пробвай Alchemy, много е зарибяваща. Интернет ти трябва само, за да я свалиш.
Аз много обичам Cut the rope, обаче ако не е платената версия, се превърта за 1 час. Платената не знам, щото не съм си я купила 

ти каза всичко за нас просто

 

Хех, тити, с "тук" имам предвид форума, не темата  Няма подтекст в думите ми. Много от вас срещам във фейса, а Сакри я няма там.
От много време насам нямам необходимост да форумствам.

Споделям, че все пак се наканих да започна ново хоби, разбира се с...табуретка - преди и след още след. Да видим колко ще ми държи, че материали има за цела къща.

 

Нинооооо, голяма красота! Приемаш ли поръчки

Колко хубаво е станало тук. Всъщност тъкмо щях да питам Анжелина как спря необходимостта й да влиза тук. И за искам да ми секне необходимостта от форум.  Ето сега не си чувствам краката. И макар, че слизайки към хотела се кълнях, че ще се прибера в хотела и веднага ще легна, аз седнах в градинката да ви прочета. Изкачвах , т. е. опитах се се да изкача Васильов. Ако изобщо може да се нарече връх.  Всички се отказа от мен и мрънкането ми на хижата преди него . Не, не Балкана не е моето място. Само около водоеми мога да вирея...

Как, как, с фейсбук, аз там се наспамвам и написвам. Ама и тук поглеждам, защото не всички както каза Анджи от темата имат фейс. Някои имат само бук. 

Aз харесвах Споделете и го четях, после се записах и сега го заобичах. И ми липсват понякога някои хора, ама те се връщат. Харесва ми, че тука мога да си говоря сама, не е нужно някой да ми отговаря.

Росна китке, благодаря за комплимента, аз съм пишман мебелист и то от днес  За Васильов може да се тръгне и от Шипково, на мама селото, там съм изкарала летата като малка и Васильов съм го "изкачвала" ако може да се каже изкачване, стотици пъти, от долу, от селото    Чудно е, ако човек стигне до там. Има едни пещери, дето са уникални, дупките им викат, а по пътя до Васильов що манатарки, млечници и пачи крак съм набрала - за цял батальон. Обиколния път през билото минава през римски пътища. Мисля, че моето сърце се състои от няколко хиляди малки сърца, едно съм оставила там.