Паническо разстройство-част 10

  • 80 311
  • 694
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 5 459
Аз не държа да ме обичаш. Аз пък обичам всички. И далеч не съм негативна. Просто всеки си има критични моменти. От думите ти лъха доста сериозна доза агресия. Това не са думи на човек, който обича да помага. Да си жива и здрава и Бог да те обича!

# 586
  • Мнения: 5 459
Честит имен ден на всички, носещи красивите български имена Димитър, Димитричка и производните от тях. Бъдете много здрави, щастливи, усмихнати. Много слънчеви мигове и сбъднати мечти!   bouquet

# 587
  • София-в сърцата на моите деца
  • Мнения: 1 782
Аз не държа да ме обичаш. Аз пък обичам всички. И далеч не съм негативна. Просто всеки си има критични моменти. От думите ти лъха доста сериозна доза агресия. Това не са думи на човек, който обича да помага. Да си жива и здрава и Бог да те обича!
Никъде на никого не съм се обяснявала в любов или омраза!Няма човек,който да обича всички и  всички да го обичат!Това е твърде идеализирано!Стоя си стъпила здраво на земята!Когато искам да кажа нещо ,през което съм минала, някой го приемат като навлизане в личното  им пространство или агресия!А то е просто споделяне!Не мога да разбера защо искаш хората само да ти съчувстват и да те галят с перце!ВСЕКИ има проблеми,на някои даже много големи!Но не ги оправят с мрън-мрън!Извинявай,ако съм била агресивна с тонът си към тебе!Не съм искала така да се получи,но понякога по-добре действа ""един шут по задника,отколкото галене по дупето"" Peace

# 588
  • Мнения: 278
Аз не държа да ме обичаш. Аз пък обичам всички. И далеч не съм негативна. Просто всеки си има критични моменти. От думите ти лъха доста сериозна доза агресия. Това не са думи на човек, който обича да помага. Да си жива и здрава и Бог да те обича!


Това пък е нападение в самозащита.
В думите и няма абсолютно никаква агресия. Ина по-скоро самозащита. Защото вси4ки сме хора на този свят и се опитваме да живеем в общество. Затова си и помагаме един на друг. И в слу4ая вси4ки са абсолютно добронамерени и се опитват да помогнат с нещо , при което всяко предложение се отхвърля с "не става". Добре де. В крайна сметка , когато 4овек моли за помощ то той полу4ава от другите това, което те могат да дадат. В слу4ая е най-доброто. Техния опит. Ако ти искаш помоЩ само такава , каквато ти си харесваш и искаш да ти се помогне само по твоя на4ин ... ами дай, опиши го да видим какъв е той и може някой от нас да има опит.
Ак окажеш така - при мен всякакви  ли4ни услия не са алтернатива, дайте предложение как да ми се помогне без аз да се впрягам ... то нека някой се опита да се сети за вариант. Ако искаш и аз ще помисля за такъв, но ...  не знам.
За мен 4овек без проблеми няма . Да искаш да си без проблеми , за да няма за какво да мислиш и да няма нужда да се изправяш пред себе си - не знам как ще го постигнеш .  Може би паметниците в борисовата градина ... те нямат проблеми и сблъсъци със себе си ???
За теб бих те посъветвала да си помислиш защо ти е толкова трудно да влезнеш в конфликт съсс себе си? Да се изправиш срещу себе си и да видш ?  Защо се опитваш да си като мъжа си и ако не си то ... зна4и за теб няма на4ин. Може и да не си като мъжа си и да не си толкова Зен , ама пак може да си щастлива. Бъди сигурна!  
 

# 589
  • Мнения: 5 459
Благодаря за другарския съд пред ,който съм изправена.  Laughing Ще се старая да не коментирам повече състоянието си, освен на лична. Благодаря на последните две дами за коментара. Трогателни сте.  Simple Smile Ако идеята ви е да разгоните хората от дискусията, то го правите доста успешно.

# 590
  • Мнения: 5 459
И все пак днес е празник. Мили мами, не забравяйте за питките и за царевичката и за обредната трапеза, за да ни е мека и приятна зимата.  Simple Smile

# 591
  • Мнения: 278
Благодаря за другарския съд пред ,който съм изправена.  Laughing Ще се старая да не коментирам повече състоянието си, освен на лична. Благодаря на последните две дами за коментара. Трогателни сте.  Simple Smile Ако идеята ви е да разгоните хората от дискусията, то го правите доста успешно.
Ние пък се радваме на благодарността ти за цялата ни загриженост, за вси4ките ни опити да се вклю4им в проблема и да бъдем полезни   Peace  Добре изразяваш благодарност - с връткане, обида и с епитети.
Пиши си. Не се отказвай. Според мен в темата ще намериш хора, които пасват на твоя мироглед и ще си ок. Аз например явно не пасвам и без това нямам намерение да викам в пещерата . ще 4ета , защото има нет9а в темата , които са ми от полза  Peace

# 592
  • Мнения: 5 459
Аз не се отказвам от хората в нета. Тук срещнах много истински и мили хора  и получавам много ценни и истински добронамерени съвети, които са ми полезни, включително и на лична. Но просто заради такива като вас двете, /ти явно си упълномощена да говориш  и от другото лице, понеже говориш в множествено число/, действително вече ще ми е неудобно публично да споделям неволите си. Пък и не мисля, че кой знай колко епитети съм употребила. Като филолог знам, че няма как в толкова кратки изречения, да се употребят толкова много епитети  Joy

# 593
  • Мнения: 278
Като филолог ... ясно ли ти е какво изразяваш с това и колко епитети крие то  : 

 Но просто заради такива като вас двете

аз пък съжалявам много , 4е си дадох толкова труд и полу4авам това  !

# 594
  • Мнения: 5 459
Няма да разяснявам какво означава епитет. Това подробно го преподаваме в училище. Аз пък никога не съжалявам и не съм съжалявала за нищо, което съм направила с чисто сърце и добронамерено. Който трябва и, който се е нуждаел от сайта го е прочел и може даже и да му е помогнало. Поне заради останалите хора от сайта можеше да се въздържиш от съжаленията си. Бъди щастлива. Лично аз нямам повече какво да обсъждам с теб.

# 595
  • София
  • Мнения: 12 258
alinnna, ние тук всички имаме проблем. Момичетата поискаха да ти помогнат със съвет, ти ги отхвърляш, отхвърляш на минутата. Събрали сме се за да си помогнем и всяка от нас нещо споделя, как се чувства, какво би и помогнало или не. До сега, точно в тази тема не сме се карали, което е хубаво. Не приемаш съвети, но и аз ще се опитам да ти дам такъв относно Ривотрила. Лич.лекарка би ти дала рецепта. Не е толкова трудно, да ѝ кажеш , да споделиш с нея как се чувстваш и тя да ти го изпише. Тази дразнимост която показваш, също е част от състоянието ти. Нетърпелива си. Пиши и чети в темата, но се и вслушвай, какво ти се казва и предлага. Ние сме от много време с този дискомфорт, не го наричам даже и заболяване, защото не е. Върни се и прочети какво се е споделяло, кой е имал успех или не. Peace

# 596
  • Мнения: 1 402
Момичета, явно alinnna трябва сама да стигне до периода, за който и подсказвате, прилича ми на мен в началото - хората ми говорят едно, аз чувах друго. Проблемът е, че така ще й отнеме повече време, но вече съм се убедила, че понякога това също е необходимо. Говоря за момента на осъзнаването, че всичко е в ума ни и че сами трябва да го преодолеем. Ако беше лесно нямаше да съществуват фобиите, болестите ако щете, всички психически проблеми. Съветът ми е четене на книги, но само когато човек е готов и съсредоточен, а това означава, когато си е дал сметка, че има нужда от тази информация. Също спорт, йога, хоби - тъпо, но факт - помагат!  Simple Smile

# 597
  • Мнения: 5 459
 mi6u-to,при мен проблемът е, че мислех, че съм го победила ПА, и изведнъж ме връхлетя и то не от негативни, а от позитивни емоции. Това направо ме втрещи.  Shocked Обикновено хората се разболяват и стресират, когато им се случи нещо лошо, а при мен рецидивът дойде от нещо, за ,което винаги си бях мечтала. Парадокс, но е истина. И сега не ме мъчат, толкова паническите атаки, а тревогата и страхът, да не изгубя нещото за, което хвърлих толкова труд и да не се изложа. Те това е. Вероятно и безсънието ми идва оттам. Щура работа, но пък не знам защо съм създала впечатление, че се отказвам от борбата. Щом веднъж съм го преборила, ще го преборя отново, но просто в момента страхът ме е обсебил доста яко и затова реагирах по този начин събрах негативи и злобни нападки, но аз съм си виновна, че се оплаках. Всеки има критични моменти и трябва да се въздържа. Ще си взема забележка.

# 598
  • София
  • Мнения: 5 470
Мисля си, че има разлика между тревожно-депресивно състояние и панически атаки. По това, което Алина описва, оставам с впечатление, че в момента тя е по-скоро в първото състояние.
Не съм имала панически атаки. Но за сметка на това дълги периоди на безсъние, тревожност, хипохондрия, нервно напрежение. И нищо не ми помагаше трайно - книги, спорт и др., може би защото правех нещата с нежелание. Ривотрил изобщо не ми действаше. Според мен трябва да се намери подходящ антидепресант.

# 599
  • Мнения: 5 459
Призма и аз си мисля същото. Защото откак пия тези антидепресанти нямам панически атаки, но пък тревогите ми и безсънието не стихват. Просто психиатърката ми беше казала, че трябва да изчакам поне месец организмът да свикне с Валдоксан и Тифаксин и затова още се мъча. Притеснява ме това, че работата ми е свързана с публични изяви и ако трябва да сменям валдоксана с друг антидепресант, докато изтърпя в началото негативите на новия може да се наложи да провеждам някъде тренинги и да стане бела.

Общи условия

Активация на акаунт