Публикувана: 22 авг. 2012, 15:21 ч.
Последно мнение: 27 авг. 2012, 15:47 ч.

Как реагирахте или бихте реагирали?

7 322
89
1

# 45 23 авг. 2012, 13:22 ч.

Мнения: 7 401

Така описаното дете ми изглежда като 80-90 % от децата н тази възраст.
Явно хората обичат да дават съвети ,а понеже са ти близки по-добре се научи да лавираш и да не си ги слагаш присърце.
BirdsFlu авторката нали описа проблемите.

# 46 23 авг. 2012, 13:23 ч.

Мнения: 723

Синът ми беше нещо подобно като поведение. Капризи, инати, ревове, блъскане.
С ръка на сърцето, обаче, си признавам, че беше разлигавен. Първо дете за нас и първо внуче за два комплекта баби и дядовци.Освен това си е особняк, не искаше да комуникира с деца, стоеше все до мен на пейката, не се отделяше буквално.
След като се роди първата ми дъщеря просто се принудихме да променим подхода. По-голяма строгост,ако е нужно наказание, а в краен случай шляпване през ръцете. Гушкане и показване на още по-голяма обич, защото и ревност се появи първите дни.
И сега е особняк, но и съпругът ми е, така че-крушката-опашката.
Поначало си мисля,че първото дете обикновено се гледа с повече грешки, отколкото следващото/ите. Опитът си казва думата.
Моят съвет е, да бъдеш последователна като поведение, нека има и строгост.На тази възраст трябва да знаят кой е Алфата. Това няма нищо общо с обичта и гальовността, т.е. прилагането на първите не води до лишаването от вторите..Виждам,че доста хора ги бъркат, както и аз, естествено, преди години.
Не се сърди на баби и дядовци. Не го казват , за да те наранят.Вероятно просто са загрижени.
Не могат да възприемат факта, че днешните деца щем не щем, са по-различни от нас..........

# 47 23 авг. 2012, 13:39 ч.

Мнения: 326

Не прочетох цялата тема,но от първите постове ми изглежда нормално дете. Мисля,че с лигавенето,ревовете и ината може да се справите и сами ако сте търпеливи.Има различни книги,съвети в специални сайтове.
Вече ако излиза извън контрол,не може да се живее у вас и при всичкото ви добро желание и опити не става-тогава хубаво да си поговорите със специалист и да работи с вас и с детето.
Но не ми се струва,че на детето му кма кой знае какво.Малко повече твърдост,ясни за детето правила и търпение и нещата ще се оправят.

# 48 23 авг. 2012, 14:08 ч.

Мнения: 10 547

Нормалното дете седи мирно, без да се налага да го молиш, кротко е, не плаче никога и за нищо, нищо не иска, разбира се от половин дума, не настоява, не нервничи? Вероятно, но когато се създаде робот-дете. Живите, от плът правят обратното на всичко изброено горе, кога по-често, кога по-рядко. Какво да се прави, характер. Инак добри съвети и "съвети" дават в темата за дупето и гъзищата.

Свидетел съм как група майки се опитват да превъзпитат детето на друга и нея самата със съвети от типа на "Не го гушкай като падне!", "Остави го да плаче!", "Скрий се зад дървото, той няма да те вижда и ще се заиграе с другите". И ми иде да ги флясна с нещо. Днес даже и на психолог я пратиха. Друго, по-нервно и избухливо но нрав дете, пък го "възпитават с "един здрав пердах и малко заключен в банята да му дойде акъла".

Децата имат нужда от стройно поведение- дали твърдо или не толкова, зависи от характера на детето, възрастта му. Въпросът е да има последователност, ясни правила и, ако щете ясна йерархичност в отношенията родител-дете.

# 49 23 авг. 2012, 14:43 ч.

Мнения: 14 651

Най-любимо ми е да прочета в някоя тема или да чуя споделено "ох, аз следвам еди кой си метод (най-често позитивно възпитание, ама недоразбрано от прилагащите го) и тук според книгата се очакваше детето да направи така, ама то прави иначе Simple Smile

))
За мен е опасно да се дават съвети като "спокойствие и търпение", защото хората ги възприемат съвсем буквално - детето да се остави на истерията, която може напълно да го завладее и да се тръшка до изтощение, а в това време ти да седиш отсрани като идиот и да чакаш, може и с мил глас да нареждаш нещо, което детето нито чува, нито схваща. Има ситуации, в които е вредно да се чака. Нещо трябва да се направи, а какво - тук вече всеки трябва да реши според чудото, което си отглежда.
Тези истеричните и глезените, които никой друг освен родителите им не може да търпи, като попаднат в училище се чувстват адски зле, защото техните лиготии и капризи никой няма ни най-малко намерение да ги търпи. Нито децата, нито учителките. Така че до бой може и да се стигне в един момент, само че няма да е от родителите.

# 50 23 авг. 2012, 14:51 ч.

Не от София.
Мнения: 2 308

Цитат на: Янечек в ср, 22 авг 2012, 16:01

Ще им препоръчам да гледат техните си деца. Това при положение, че не им откъсна главите още на секундата. Зависи от настроението ми.

Добре,че няма такива докачливи индивиди като вас в обкръжението ми ooooh!

На всяко добронамерено мнение ли реагираш така? Thinking

# 51 23 авг. 2012, 14:57 ч.

Мнения: 14 651

E, не, не. Може да прочетеш и другите ми коментари по темата и ще видиш кога как реагирам Simple Smile

# 52 23 авг. 2012, 15:00 ч.

Не от София.
Мнения: 2 308

Цитат на: Янечек в чт, 23 авг 2012, 14:57

E, не, не. Може да прочетеш и другите ми коментари по темата и ще видиш кога как реагирам Simple Smile

Прочетох

Следващите са по-миролюбиви и главата си е на мястото Wink

# 53 23 авг. 2012, 15:12 ч.

Мнения: 10 547

Янечек, аз ли те превъзбудих?

# 54 23 авг. 2012, 15:22 ч.

Мнения: 326

Под имай търпение никой няма предвид да търпиш истеричнитв изблици ня детето.
Просто нещата не стават от днес за утре,затова трябва търпение. Естествено,че трябва да се вземат мерки-или ти действаш или намираш педагог. А това си го преценява всеки родител.

# 55 23 авг. 2012, 15:24 ч.

Мнения: 14 651

Цитат на: Касита в чт, 23 авг 2012, 15:12

Янечек, аз ли те превъзбудих?

Не се надценявай, коментирах поста на Belle-Etoile.

# 56 23 авг. 2012, 15:35 ч.

Мнения: 10 547

Цитат на: Янечек в чт, 23 авг 2012, 15:24

Цитат на: Касита в чт, 23 авг 2012, 15:12

Янечек, аз ли те превъзбудих?

Не се надценявай, коментирах поста на Belle-Etoile.

Ни най-малко. Често обаче ме четат наобратно.

# 57 23 авг. 2012, 15:41 ч.

Мнения: 14 651

Всъщност от твоя пост си заслужава да се цитира последния ред, за да се прочете и от пропусналите:

Цитат на: Касита в чт, 23 авг 2012, 14:08

Въпросът е да има последователност, ясни правила и, ако щете ясна йерархичност в отношенията родител-дете.

Важно е да се проумее, че няма как да има стабилност и сигурност у детето, ако структурата на семейството е хоризонтална и родителят няма авторитет на родител, а на някакъв приятел.

# 58 23 авг. 2012, 16:00 ч.

Мнения: 12 722

Цитат на: Бърди в ср, 22 авг 2012, 16:20

От първия пост някакси бях сигурна, че за родителите ти иде реч. Защото с майка ми имаме често пъти такива случки.
Първо да кажа, без да познавам детето ти, само от това, което си написала, нито от психолог, нито от педагог, нито от нищо не виждам нужда.
Второто е, че трябва да се тренираш да отстояваш пред родителите си всичко, което касае детето ти. Голяма борба е, аз я водя постоянно, имаме и разправии, и разговори с добро, и преговори, и сръдни, и цупене, но в крайна сметка след не знам колко години започна на майка ми да й увира главата, че аз съвети никога не отказвам и изслушвам с желание, но какво ще направя в крайна сметка решавам аз, а не тя.
Тоест, в този случай бих благодарила за съвета и ако след това ме попитат бих казала, че решението ми в момента е, че няма нужда от това. Ако си променя мнението, ще им кажа.
Честно да ти кажа, психолога повече може да помогне на теб да отстоиш мнението си пред родителите си - че за мен това се оказва най-голямата борба Grinning

Нищо му няма на детето , проблемът са ти родителите и увереността.

# 59 23 авг. 2012, 16:33 ч.

Пловдив
Мнения: 1 156

На нас едни наши братовчеди, които имат дете на 1,5г. ни обясняваха наскоро как нашето голямо дете било "изтървано" или "изпуснато" /не помня точно коя от двете думи използваха/
Бяхме в гората на една поляна /на палатки/ и детето ми с първата си братовчедка /на една възраст са/ бяха наистина като отвързани... търчаха, говореха на висок глас, от време на време някакви бели правеха, но никой не ги е оставил без надзор. Постоянно се налагаше да ги укротяваме. Те принципно са си по-темпераментни деца, не бих казала разглезени, просто луди глави.
Та как реагирах... казах им, че не могат да си вадят изводи от 2 дни в такава обстановка, защото вкъщи детето е кротко, рисува си, пише си, гледа филмчета, играе си с братчето си и т.н.
Не... имало си начини да се пречупят децата и като им кажеш нещо, веднага да го правят... мъжа ми само им каза да не го вадят голям, 'щото детето им още е прекалено малко и не знаят какво може да им дойде на главата и с това приключихме въпроса

Препоръчани теми

Проблем след обемна миглопластика

Кървене

Солкогин?

Проблем с противозачатъчни

Причина:

Причина: