А теб кое те засегна в изказването им- намекът, че не можеш да се справиш или това, че детето е набедено за "проблемно"?
- Публикувана: 22 авг. 2012, 15:21 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2012, 15:47 ч.
Как реагирахте или бихте реагирали?
А теб кое те засегна в изказването им- намекът, че не можеш да се справиш или това, че детето е набедено за "проблемно"?
Чак засегната не мога да кажа,че съм.Чудех се как да реагирам следващия път,така че да си спестим пространствените обяснения по темата,които се водят вече за стотен път.Ще се успокои,ако кажа и види,че го бия.Но не шамар по дупето,а нещо много повече ....
Детето за тях е проблемно,за нас нормално-зависи от гледната точка
Щом за вас няма проблем, тогава обяснете това на родителите ви.
Поведение, порядки, взаимоотношения се различават в едно или друго семейство. Ако те не пречат на спокойното му съществуване или взаимоотношения с други хора, то защо пък да не са си в реда на нещата.
Майка ми например, не можа да проумее как така разрешавам на сина си да се рови из пръст, кал и да скача в локви, да се катери почти навсякъде, да ходи сам без да ме държи здраво за ръка. За мен изброените са си напълно нормални, в подходящото време и на подходящото място. Научила съм детето къде и кога може да си ги позволи и кога и къде- не. Мисля, че това е достатъчно и съм й го казвала.
Поведение, порядки, взаимоотношения се различават в едно или друго семейство. Ако те не пречат на спокойното му съществуване или взаимоотношения с други хора, то защо пък да не са си в реда на нещата.
Майка ми например, не можа да проумее как така разрешавам на сина си да се рови из пръст, кал и да скача в локви, да се катери почти навсякъде, да ходи сам без да ме държи здраво за ръка. За мен изброените са си напълно нормални, в подходящото време и на подходящото място. Научила съм детето къде и кога може да си ги позволи и кога и къде- не. Мисля, че това е достатъчно и съм й го казвала.
В описанието на авторката не виждам никакво поведение, нехарактерно за децата на неговата възраст. Аз не познавам малки деца, които не се бунтуват при ограничения, по-скоро би било притеснително, ако не го правят-
Обратната връзка от доброжелателни близки за детето ми винаги ми е ценна, но я приемам с много резерви. Хората имат различни версии за това как трябва да се отглеждат децата и какви трябва да са те. Придържам се към моята.
Обратната връзка от доброжелателни близки за детето ми винаги ми е ценна, но я приемам с много резерви. Хората имат различни версии за това как трябва да се отглеждат децата и какви трябва да са те. Придържам се към моята.
Щом за вас няма проблем, тогава обяснете това на родителите ви.
Лесно на думи,трудно на реализация
Но дерзаем
Е да, възрастните хора са свикнали с по-други деца, явно сме били много послушни. И на моето едната от бабите му смята, че е разглезено и налагащо се, а другата, че го травмираме, като не правим на мига всичко, което каже. С израстването стават все по-смислени и събрани, иначе и моето на описаната от тебе възраст беше идентична картинка - както и 90 процента от околните деца.
Ако все пак решите да отидете на психолог, гледайте да намерите читав, не като форумния.
Ако все пак решите да отидете на психолог, гледайте да намерите читав, не като форумния.
Щом за вас няма проблем, тогава обяснете това на родителите ви.
Лесно на думи,трудно на реализация
Но дерзаем
Или го минавайте покрай ушите си.
какви са тези хора - специалисти психолози ли, или педагози? или са отгледали 20 деца?
изобщо не давам на никого да ми дава мъдри съвети по отношение на децата ми. само аз знам точно как стоят нещата, всичко останало са някакви свободни интерпретации, пречупени през погледа на околните.
изобщо не давам на никого да ми дава мъдри съвети по отношение на децата ми. само аз знам точно как стоят нещата, всичко останало са някакви свободни интерпретации, пречупени през погледа на околните.
Според мен, от прочетеното по диагонал, разбирам, че става дума за родителите ти.
Правилно са те посъветвали, ти да отидеш на психолог, за да се научиш ТИ как да отстояваш правото си да си родител.
Защото иначе детето получава двояки сигнали - кои са по-авторитетни - мама и татко или баба и дядо. А това не е много добро за детето. То се обърква. Пази си и си защитавай детето.
Правилно са те посъветвали, ти да отидеш на психолог, за да се научиш ТИ как да отстояваш правото си да си родител.
Защото иначе детето получава двояки сигнали - кои са по-авторитетни - мама и татко или баба и дядо. А това не е много добро за детето. То се обърква. Пази си и си защитавай детето.
Правилно са те посъветвали, ти да отидеш на психолог, за да се научиш ТИ как да отстояваш правото си да си родител.
Защото иначе детето получава двояки сигнали - кои са по-авторитетни - мама и татко или баба и дядо. А това не е много добро за детето. То се обърква. Пази си и си защитавай детето.
Защото иначе детето получава двояки сигнали - кои са по-авторитетни - мама и татко или баба и дядо. А това не е много добро за детето. То се обърква. Пази си и си защитавай детето.
Много добре си го казала, така е
Ако все пак решите да отидете на психолог, гледайте да намерите читав, не като форумния.
Да,в процес на търсене сме на читав.Не е лесно,защото досега не сме се сблъсквали.А на такъв по обява не ми се ходи
В София ли сте? Аз имам две за препоръчване - едната е семеен, другата е детски.
Не.Вече на ЛС ми препоръчаха за София,но не ни върши работа
В София ли сте? Аз имам две за препоръчване - едната е семеен, другата е детски.
Може да ги пратиш на мен координатите, ако имаш информация за цените също.
То моето вече не се тръшка, но още се напишква, спи неспокойно, нервничи, агресира.
Мерси предварително.
В София ли сте? Аз имам две за препоръчване - едната е семеен, другата е детски.
И аз да се наредя за координати
.Моите и двамата са от тръшкащите се с периоди на затихване и изостряне на симтомите. Отделно напоследък започнаха много да се дразнят по между си и настава някакъв опасен ужас ако не се намеся да ги разтърва, а е хубаво да се научат да решават сами конфликтите си по мирен път.
Към авторката : Много ми е познато това за търсенето на опасностите и вечния стремеж към "самоубийство" чрез катерене и най-вече опасни експерименти по катерушки, мебели и каквото се сетите. С тази разлика, че са двама и доста успешно се подпомагат взаимно в тези начинания, а възможностите ми за контрол и опазване са ограничени по тази причина. Това е само един от поводите одавна да планирам такава консултация. Всъщност вече съм правила консултация с психолог, но уви безрезултатна и затова искам следващият да е поне препоръчан, а ако има опит с близнаци или деца с малка разлика още по-добре.
Препоръчани теми