"Най-гадното от БНД"-2

Нека не разделяме нещата на европейски и нашенски, защото ми омръзна да слушам непрекъснато по новините за скандали, побоища, убииства ..... между бивши партньори тук в Европата. Миналата вечер майката за която споменах в съседната тема се прости с децата си на мястото на което са били убити - къщата на бащата. Вярно е че и тук сме доста далече от Европа ама .... уж се водим такава. Да не говорим че нито един от познатите ни не ще и да чуе за брак а сме на по 30 и .... години. Живеят си на семейни начала от страх да не се окажат роби до живот.
Винаги съм казвала че красива раздяла няма и много често, заслепени от емоциите губим реална представа за нещата.
А относно "парите на децата" има си съд за тази работа с молби и кандърми не става. Въпроса е обаче като печели какво губи и обратното, защото по всяка вероятност ще успее да вземе по 80 - 100 лв. за всяко от децата, но те ще загубят всичко което им дава таткото до момента.

Сънмен, мисленето ти е толкова ограничено. И ти ли не разбираш, че конфликтите между родителите вредят единствено и само на децата?!!? Ми естествено, че един мъдър човек, с достатъчно мозък в главата си, ще поддържа приятелски отношения с бившата си и новата й половинка, както и обратното... Кому е нужно да живеем в злоба, скандали, правене на мизерии. Децата са си деца и трябва да се грижим дружно за тях, родителите, които са ги направили....

I.Hr  Извинявай, ама за мен Испания не се вписва в Европа...  Освен това изключенията потвърждават правилото! Навсякъде има откачалки, въпросът е масовото положение какво е  

За мен европейците са съвсем други хора! Ама да не почвам темата, че не й е тук мястото. Само ще спомена, че моя приятелка завчера ми разказа за живота си в Германия... Всичко това, което сте чували е вярно.  Нещата там са на светлинни години от тук.

Бухтето,ako мъжът ти си намери друга,заживее с нея.....ще станете ли бързо приятелки Още повече,че бнд е инвестирал в голям бизнес и се е трудил да го развива

Мен, едва ли бихме станали първи приятелки. Но бих поддържала нормални отношения.  Ако и от другата страна подхождат добронамерено, смятам, че всичко би било прекрасно. Разбира се, всеки трябва да поема своята част от отглеждането на детето Но да се правят панаири, да се демонстрира злоба към бившия и новата му половинка, това само ще влоши положението и няма да доведе до нищо добро...

До колкото мога ще отговоря на всички, които са коментирали моя случай.
Явно не съм дообяснила правилно някои неща.
Първо, не той, а аз му признах за това, че съм срещнала нов човек. Направих го, след като последните две от 14 години брак правих неистови опити да запазим брака си. Говорих, говорих...молех го да бъде малко по-любвеобвилен, да ме подкрепя, поне мъничко да ми помага в дом. работа, защото през този период трябваше да приложа нови идеи в бизнеса, за да го задържа и направо изнемогвах да се справям и с децата и с дом. задължения и с работата. Но не искаше да ми влезе в положението. Връщаше се в 17.30ч. и чакаше както винаги аз да сложа салатката, ракиийката, мезетата, после манджата, след това отсервирването и т.н. Да не говорим за пазаруването, гладенето и чистенето. В един момент занемарих последните, защото просто не смогвах, но тогава трябваше да спася бизнеса си. Вместо да ме подкрепи в тези ми усилия той непрекъснато ме критикуваше, че аз съм виновна, че работата е намаляла, че трябвало да уволнявам хора, а не да им плащам заплати залудо и т.н. Бях под огромен стрес. Исках само да ме разбере и да ме подкрепи поне морално, но насреща срещах само критика и недоволство. След това нещата се поуспокоиха, тръгна и работа и всичко, свикна да плащам за всичко аз, ама това са подробности и пак не беше доволен. В емоционално отношение беше темерут. Гушкам го, галя го, а той все...." престани с тези лигавщини" и така почти през целия ни брак. Ами съжалявам, ама накрая ми писна от този емоционален глад. И да, един мъж тук ме обвини, че секса не е причина да си разваля семейството. Извинявай, но когато и там не получаваш никакво удоволствие, защото се приключва за 5 мин. в един момент ти писва все от теб да мине. За това потърсих любовта на вън. Има още много причини, за да съм пристъпила към това решение, но не бих искала да навлизам  повече в подробности. Аз не съм го напуснала просто ей така. Беше много дълго и обмислено решение и за да го взема, значи просто чашата ми преля в един момент. Проблема е в това, че той не можа да го преглътне и сега се опитва подмолно да ми отмъщава чрез децата. А те не го заслужават. Направих всичко възможно да се разберем цивилизовано, да не ги натоварваме излишно, но той отказва всякаква комуникация с мен и не ми е приятно, когато по този неприятен начин обижда новия ми човек, който на всичкото отгоре се грижи чудесно за децата ни.
Примирих се с това, че не желае да изплаща издръжка, вече се оправям и без нея, но ме боли когато не желае да ги защити, когато заради един съсед те не могат да спят спокойно. Преди, когато това станеше, той още на другия ден отиваше при въпросния младеж, хващаше го за якичката и му вземаше страха и след това месеци онзи не смееше да прави такива изкл. шумни купони, а сега абдикира от това. Видях разочарованието на децата ми, защото те очакваха татко им и сега да направи същото. Ето за това ме заболя така силно. Съдете ме, но за мен това е истината.

Молен   Смисъл да се обясняваш на сънмен НЯМА.... Той не реагира адекватно, спрямо ситуацията. Той и Бонго си баят едно и също... Та въобще прескачай ги ако можеш

Браво маце,номер 1 си.

молен:
1.Вариянт да не плаща издръжка няма.Освен ако пари да не му дължиш ти.
2.Радвай се на живота,но съзнавай че това е цената на решението ти.

Е второто място е кофти, нали Душко

Бухтето, благодаря ти! Да, опитах да обясня, защото останах с усещането, че едва ли не съм съм подходила страшно безотговорно и незряло, а това е далеч от истината. Винаги ми е била много странна мъжката гледна точка при тези ситуации. Когато съм говорила и с мъже приятели, повечето от тях виждат само факта, че ти първи си изневерил и веднага те слагат в графата " неблагодарна кучка". И почти никога не те питат а защо се е стигнало до нея. Като че ли виждат само фактологията, без да задълбават в причинно-следствените връзки. Сякаш ги неглижират и омаловажават, а според мен това не е правилния подход. За тях много по-важното е, че си изневерил първи, всичко друго няма значение. Ама защо, какво и как се е стигнало до там? Не питат за това. И като крайна присъда- " Ами за това сега ще си плащаш маце", че видиш ли съм засегнала самолюбието и егото на въпросния господин, който е готов да намеси и децата, за да си го върне подобаващо.
В тази връзка имам приятел- мъж, който е изключение от правилото и който по този повод веднъж ми каза: " Инче, когато не можеш да намериш нещо в един магазин, го търсиш в друг. Защо трябва да се чувстваш виновна, за това че собственика на първия магазин не е успял да ти намери точно пъстърмата, която примерно от дълго време търсиш?!? Просто е. Отиваш в друг магазин, където я има!" Знам, че примера не е много коректен, но тогава много се замислих над думите му.
И сега трябва ли цял живот да си плащам за това, че съм намерила въпросния продукт в друг по-качествен магазин и то при положение, че на собственика от първия магазин години наред съм го молила да намери начин да ми го осигури, ама той все забравяше за това?

Разводите не се случват без причина. Няма нищо по нормално от това когато нещата в брака не вървят и нямат шанс за оправяне той да приключи. Не е нужно да се оправдаваш защо, как, с кой ..... , но няма как да очакваш бившия ти съпруг да размахва пръст на съседа защото ви пречи, все пак той вече не е мъжът в къщата ти. Интересно ми е защо сегашния ти приятел не се справи с проблема и как реагира на желанието ти бившия да се намесва?

Ти наистина ли вярваш, че първа си изневерила?
Самия факт, че си се чувствала незадоволена и пренебрегната при физически здрав мъж означава само едно: не си била единствена!

Хората с течение на времето си омръзват.100 процента и с новият партньор ще стане така.
В един момент усещаш ,че си до човек ,който нито обичаш ,нито желаеш.Правиш секс и не чувстваш нищо.....Но според мен това е емоция....Една страстна извънбрачна връзка ,би закрепила
нещата......

 

мда, вече на изневярата се гледа като на средство за скрепяване на брака Че то и цяла тема си имаше по въпроса

I.Hr, тук изобщо не става въпрос за това, че този съсед пречи на мен и новият човек до мен, а че преди всичко пречи на ДЕЦАТА ни, тъй като ги дели само една стена с въпросния съсед и шума беше невъобразим, все едно децата  бяха там,/пляскане с ръце, крясъци, псувни и прочие/ до като ние сме в спалнята, която е доста отдалечена от самата стая на децата и се чуваше, но не толкова ярко изразено, а доста по-приглушено.
Колкото до това защо не мога да очаквам да се намеси татко им, само щото не бил живял вече в тая къща не виждам никаква логика. Може и вече да не живее, но децата му все още живеят там и най-малкото, което може да направи е да защити децата си, затова че не могат да спят от този младеж и сутринта бяха като отнесени от вихъра, подути от недоспиване и доста изнервени. Това какво общо има с факта, че аз живея с нов човек до себе си??? Тук ставаше въпрос за децата му, не за мен. Ако съпругът ми живееше с децата ми предимно, а аз на друго място без тях и те ми споделят това, което им се е случило относно въпросния шум, не само че няма да ми пука дали бившия живее с някой там и т.н., ами веднага щях да го намеря този хубостник и да си поговорим хубавичко по въпроса. От къде на къде този младеж ще ми тормози така децата?!? Ами като започне сега у-щето....как ще се наспиват, дори веднъж в седмицата само да има такива купони?
И да, мога да съм страшно засегната от това бездействие от негова страна, защото по този начин той наказа децата си с коментара си. Той се е развел с МЕН, не с тях, за да не взима никакво отношение.
Попита ме за приятеля ми....аз го помолих в началото да не се меси, защото за тези неща все пак си има баща, въпреки че беше готов на секундата да вземе по-крайно решение, но се съобрази с мен. Единствено не ме послуша по въпроса с полицията и им се обади, защото много му стана кофти за децата. А след като разбра за реакцията на бившия...остана като гръмнат и безмълвен от възмущение. След което още на по-другия ден е отишъл в полицията да пусне жалба срещу съседа и то без дори да ми каже. От полицията са му казали, че още веднъж ако се случи това, вече ще имат основание да му съставят и акт. И ми каза следното: " Ако това се повтори още веднъж, лично аз ще взема радикални мерки, въпреки че изобщо не съм привърженик на физическата саморазправа. Така конфликти трудно се решават, но няма повече да търпя това!" Така че се оправихме с конкретния казус и взехме мерки. Въпросът беше тук защо таткото не взе никакво отношение при все, че ставаше дума за децата му, а не с кой и как живея. Дано сега има яснота по въпроса и дано никога не ти се случва да видиш разочарованието в очите на децата си от това, че татко им не ги е защитил и да се чудя какви пируети да правя, за да запазя все пак мнението им, че въпреки всичко е най-добрият им баща.