За какво ви е да сте силни или слаби?! Не може ли просто да сте хора?!
Колко сладко звучи, но днес няма начин да си слаб и да оцелееш...факт. Или просто си креташ, щото си просто човек някъде по средата... - Публикувана: 1 септ. 2012, 17:18 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2012, 16:47 ч.
Силните жени
Колко сладко звучи, но днес няма начин да си слаб и да оцелееш...факт. Или просто си креташ, щото си просто човек някъде по средата... За какво ви е да сте силни или слаби?! Не може ли просто да сте хора?!
Колко сладко звучи, но днес няма начин да си слаб и да оцелееш...факт. Или просто си креташ, щото си просто човек някъде по средата...Голяма заблуда е това - голяма. Силата не е живота, нито начина да го живееш Вилико. Тя средство, но мимолетно.
Забелязала съм, че мъжете уважават силни и независими жени, но се влюбват в "слаби и чувствителни" жени, които им трепкат с мигли, гледат ги с обожание, съгласяват се с тяхното мнение и така им влизат под кожата, че мъжете са готови на всичко за тях. Ей на такива жени аз изобщо не приличам, ама се питам дали те не са печелившите в крайна сметка.
За мен е силна тази жена, която знае какво е загуба и въпреки всичко продължава напред. Някоя, на която детето ѝ е живо и здраво не може да каже дали е по-силна от тази, която няма този късмет. Може да съм дала ужасен пример, но е така.
Имам позната чието дете почина на 5 години от коварна болест. С мъжа ѝ се решиха след време на второ дете. То за щастие е живо и здраво, но баща му почина, когато то беше на 1 година и половина. Ей така, изведнъж. Жената остана сама с детето, намери сили (сигурно заради детето си) и продължи напред.
Това, че някой се справя с отглеждането на детето, ходи на работа и се грижи за домакинството не я прави силна, а организирана.
ДАНО НИКОГА НЕ РАЗБИРАМ КОЛКО СЪМ СИЛНА!
Имам позната чието дете почина на 5 години от коварна болест. С мъжа ѝ се решиха след време на второ дете. То за щастие е живо и здраво, но баща му почина, когато то беше на 1 година и половина. Ей така, изведнъж. Жената остана сама с детето, намери сили (сигурно заради детето си) и продължи напред.
Това, че някой се справя с отглеждането на детето, ходи на работа и се грижи за домакинството не я прави силна, а организирана.
ДАНО НИКОГА НЕ РАЗБИРАМ КОЛКО СЪМ СИЛНА!
Силна съм. Не защото мога с едната ръка да нося тежките пазарски чанти, а с другата детето.
Силна съм. Не защото успявам домът ми винаги да е чист и подреден, да ухае на вкусно, а домашните ми да са обгрижени.
Силна съм. Не защото загубих дете и се научих отново да се усмихвам.
Силна съм въпреки всичко това. Защото намирам сили да се преборя с всички трудности, с които ежедневието "любезно" ни сблъсква, да вдигна глава и да продължа напред.
Впрочем като повечето от вас.
Силна съм. Не защото успявам домът ми винаги да е чист и подреден, да ухае на вкусно, а домашните ми да са обгрижени.
Силна съм. Не защото загубих дете и се научих отново да се усмихвам.
Силна съм въпреки всичко това. Защото намирам сили да се преборя с всички трудности, с които ежедневието "любезно" ни сблъсква, да вдигна глава и да продължа напред.
Впрочем като повечето от вас.
Аз пък не искам да съм силна, не искам да трябва да мога да се справям с всичко, да съм супер жена и да разбирам от всичко и да ме радва, че съм оправила дома, децата, мъжа си, работата си, света ...
Тя природата си знае и затова не ни е дала мускули като на мъжете, а пък на тях не им е дала толкова чувствителност и емоционалност и така има някакво равновесие.
А и винаги съм се чудила защо около т.н. силни жени се мотат разни не дотам силни мъже?
Тя природата си знае и затова не ни е дала мускули като на мъжете, а пък на тях не им е дала толкова чувствителност и емоционалност и така има някакво равновесие.
А и винаги съм се чудила защо около т.н. силни жени се мотат разни не дотам силни мъже?
А с това желание да сме перфектни, да можем всички "дини" да носим под мишница не го ли предизвикваме това, ние жените? Те мъжете не има остана какво да правят в семейството, освен обичайното детеправене ...
Струва ми се, че повечето жени малко преиграват (аз също съм в това число), нагърбват се с прекалено много неща за вършене, отговорности и задачи и така спестяват на мъжете си доста усилия. Естествено мъжете им са доволни, а жените преуморени, изпадат в депресии, стресови ситуации и започват скандалите ... а мъжа даже и не знае за какво става въпрос. Примери за такива теми има много.
Струва ми се, че повечето жени малко преиграват (аз също съм в това число), нагърбват се с прекалено много неща за вършене, отговорности и задачи и така спестяват на мъжете си доста усилия. Естествено мъжете им са доволни, а жените преуморени, изпадат в депресии, стресови ситуации и започват скандалите ... а мъжа даже и не знае за какво става въпрос. Примери за такива теми има много.
А с това желание да сме перфектни, да можем всички "дини" да носим под мишница не го ли предизвикваме това, ние жените? Те мъжете не има остана какво да правят в семейството, освен обичайното детеправене ...
Струва ми се, че повечето жени малко преиграват (аз също съм в това число), нагърбват се с прекалено много неща за вършене, отговорности и задачи и така спестяват на мъжете си доста усилия. Естествено мъжете им са доволни, а жените преуморени, изпадат в депресии, стресови ситуации и започват скандалите ... а мъжа даже и не знае за какво става въпрос. Примери за такива теми има много.
Струва ми се, че повечето жени малко преиграват (аз също съм в това число), нагърбват се с прекалено много неща за вършене, отговорности и задачи и така спестяват на мъжете си доста усилия. Естествено мъжете им са доволни, а жените преуморени, изпадат в депресии, стресови ситуации и започват скандалите ... а мъжа даже и не знае за какво става въпрос. Примери за такива теми има много.
Вярно си е!
И на всичкото отгоре мъжете не го оценяват това.
Аз затова и пуснах темата - гърбим се, правим се на силни, а мъжете какво - отидат на работа, изкарат едни пари и айде готово. А някои и това не правят.
Забелязала съм, че мъжете уважават силни и независими жени, но се влюбват в "слаби и чувствителни" жени, които им трепкат с мигли, гледат ги с обожание, съгласяват се с тяхното мнение и така им влизат под кожата, че мъжете са готови на всичко за тях. Ей на такива жени аз изобщо не приличам, ама се питам дали те не са печелившите в крайна сметка.
Вторият тип жени, който си описала не означава слабост. Просто явно са по-женствени, по-дипломатични, по-манипулативни в добрия смисъл.
И изобщо какво значи силен човек - да мъкнеш торби с покупки, да гледаш 1-2-3 деца, да работиш на 2 места, да си успял в кариерата, да не плачеш. Това са глупости.
Силният човек е този, за мен, който преодолява собствените си недостатъци и слабости. Човек, който се изправя и продължава след като му се е случила някаква трагедия в живота.Човек, който намира начин да прости някому за нещо. Например.
Кой както си го направи
Ей това е истината.