- Публикувана: 2 септ. 2012, 22:43 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2012, 17:21 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 150
Момичета,понеже май си търся под вола теле днес след обяд,да ви попитам,ако не беше чувството за вина на Керим към Фатмагюл, с какви качества според вас тя го накара да се влюби безгранично в нея?Ако не бяха Керим,Мериам,Кадир и сем.на Фахретин тя така и щеше да си остане свита в кухнята и изпълняваща заповедите на Мукадес.Керим я подтикна да заведе дело(тя никога нямаше да го направи сама),МЕРИАМ я записа да учи,записа я на психолог,Керим намери ресторанта,подтикваше я да учи,когато тя се правеше на много смела Керим яде пердах,стреляха го!Характерчето й и то не беше от най благите!Наистина любовта е сляпа,но ми е чудно,каква е тая магия!
Керим щеше да се влюби в нея заради чистата и душа. Спомняте си разговора на Мерием с Фатмагюл, когато аблата се възхити на чистия и силен дух у Фатмагюл. Това са качества, които не зависят от обстоятелствата. Момичето ги носеше у себе си и те му дадоха сили да продължи напред, да последва съветите на Мерием, дадени с чисто сърце, наистина за добро на Фатмагюл (за разлика от "доброто" на Мукаддес). Пак можем да стигнем до кармата, ако започнем да се питаме от къде тя беше създала у себе си такъв дух... може майка и и баща и да са и помогнали, може и брат и да е причината. Важното е, че тя го притежаваше. Обичта, сред която е расла беше създала представа за истински ценните неща в живота, представа, която Мукаддес не успя да унищожи с меркантилността си. Вероятно в един момент, ако не се беше случила "онази нощ", Фатмагюл щеше да заживее нещастна с лицемерния Мустафа. Кой знае до къде щеше да я отведе тази нейна представа за щастие и дали нямаше все пак да го напусне, да прекрачи общоприетите стереотипи на поведение? Въпросите са много. Фатмагюл каза: Оставих зад себе си всичките "ако". И заживя с днешния ден и поглед в бъдещето, което искаше да има.
Дейзи,това което си написала според мен потвърждава тезата ми,че накрая на филма Фатмагюл би казала друго за това което се случи "онази нощ".
АМи да аз натам клоня. Това е била съдбата на Фатма и Керим, според мен точно това искаха да ни внушат сценаристките.
Никак не съм съгласна. Не им е била това съдбата. Просто Керим накрая успя да приеме миналото. Фатмагюл го беше приела преди него. Спомнете си разговора в ПБН. Може би трябва да се аргументирам с цитати, но сега нямам възможност. Но никога досега не съм била толкова уверена и категорична в мнението си. Цялото изграждане на сериала го доказва - сънищата и заместването на едни сцени с други на ниво подсъзнание, както и разговорите с психоложката и в ПБН.
...
Разликите в ценностните системи на момчетата / Яшаран, Вурал и Керим / са огромни - вижте само какви "богатства" пази Керим в стаята си и си представете - какво имаше в стаите на "онези" - Ердоан имаше само часовници едно чекмедже.
Разликите в ценностните системи на момчетата / Яшаран, Вурал и Керим / са огромни - вижте само какви "богатства" пази Керим в стаята си и си представете - какво имаше в стаите на "онези" - Ердоан имаше само часовници едно чекмедже.
Това беше!
Марица, оцеля ли сред 3годишните? 
Ако са ти останали още сили, ние и Керим ще ти ги вземем.
Ако са ти останали още сили, ние и Керим ще ти ги вземем.
Мязам ли ти на изцедена с оливането, което направих в постове с коментари?
)) Имах само 5 (пет!) сладура днес - кротки, сладки, бърбориви. )) Поиграхме си, напоиха ме с "чай", "кафе", "плодов сок", почерпиха ме със "сладолед" и ме изпратиха вкъщи. )) Сега, добре подсладена и енергизирана, веднага бързам да наваксам. ))Р.Р. Освен това, Керим не може да ме изцеди - той е ангел. Но Булута може...
))
Аз пък за друго се сетих. В серията, в която подготвяха ресторанта за откриване, Фатмагюл сподели с психоложката, че се дразни от противоречивите действия на Керим... още не мога да си обясня какво имаше предвид тя. Керим имаше достатъчно терзания, тревоги и притеснения - всички те - основателни, според мен. Единственото, което го притесни и той веднага побърза да потърси помощ за отстраняването му, беше безсилния гняв, който го наара да пребие скитника в Ава при първото им пътуване. Той се усети, че нещата не отиват на добро и започва да губи контрол над себе си. Затова помоли Фатмагюл и той да тръгне на терапия... Та какво противоречие в действията на Керим видя Фатмагюл и (евентуално) вие. За мен момчето беше последователно от началото до края на филма. Имаше изградени ценности и ги защитаваше до край.
Маричке,привет!Спомням си моята малка племенничка миналата година като навърши три и тръгна на градина за първи път заяви на майка си-Без чата,гим и челило не тъгам!(чанта грим и червило) 
Мамината тя! Дама от тази крехка възраст още! )) 
Марта, към твоето прекрасно цветенце добавя още едно.
velijana и аз съм се замисляла, не е въпросът ти под вола теле. ФГ е красиво селско девойче, добро, трудолюбиво, нежно и мило по характер, с добро сърце. Възпитана в духа на основните добродетели - любов към семейството, ученолюбива, уважава традициите и по-възрастните, научена на труд, готви, бродира, грижи се за децата. Пее хубаво. Има благ характер. Като изключим плюенето, обноските й са за завиждане, при положение, че е расла без родители. Съвсем достатъчни са тези качества, да я забележи някой във възрастта на любовта. Керим я забеляза веднага, а после като заживяха заедно, тя изпълни сърцето му не само с чувство на вина, а и жалост, болка, състрадание и удивление как се бори това момиче.
Иначе, съгласна съм с тебе, че в началото на сериала не показаха да блести с кой знае какви качества. Младо момиче, без образование, без интереси. Но пък важното е, че ФГ разви потенциала си. Подадоха й ръка, но и тя я пое, процесът е двустранен.
velijana и аз съм се замисляла, не е въпросът ти под вола теле. ФГ е красиво селско девойче, добро, трудолюбиво, нежно и мило по характер, с добро сърце. Възпитана в духа на основните добродетели - любов към семейството, ученолюбива, уважава традициите и по-възрастните, научена на труд, готви, бродира, грижи се за децата. Пее хубаво. Има благ характер. Като изключим плюенето, обноските й са за завиждане, при положение, че е расла без родители. Съвсем достатъчни са тези качества, да я забележи някой във възрастта на любовта. Керим я забеляза веднага, а после като заживяха заедно, тя изпълни сърцето му не само с чувство на вина, а и жалост, болка, състрадание и удивление как се бори това момиче.
Иначе, съгласна съм с тебе, че в началото на сериала не показаха да блести с кой знае какви качества. Младо момиче, без образование, без интереси. Но пък важното е, че ФГ разви потенциала си. Подадоха й ръка, но и тя я пое, процесът е двустранен.
В предишната тема направих едно изливане по въпроса защо Керим се влюби във Фатмагюл. Защото беше готов да го направи.
Той търсеше точно такова просто (в смисъл семпло), възпитано, симпатично (а то се оказа даже красиво) момиче от своя край, за да изживее мечтата си за щастлив семеен живот в обич и разбирателство. Всичко, което се оказа Фатмагюл след онзи пръв поглед беше бонус, който Керим оцени по достойнство. Ненапразно каза: "обичам те такава, каквато си. Това е моята единствена истина." преди да се предаде. Фатмагюл се оказа неговата мечта - красива, невинна, умна, борбена и способна да обича и да защитава любовта си. Нищо, че той разбра всичко това "после". Още при дерето му беше ясно, че любовта се е появила на неговия хоризонт, защото беше готов да я намери.
Асието влюбена, Бахар влюбена, ние също...Само Нарин не се влюби - обичаше го като брат...Сценарий...
Марица пак прави физиономия "озъбено свирепо куче" при думата "сценарий", отнесена към АБО.
)) Тази Мерал... направо ми насини душата със сценария си. Ха сега - добър вечер, мили дами! )) Марица Припряната се сети да поздрави след отсъствието си, пост фактум на страница и половина с коментарии.
)) Марица Припряната се сети да поздрави след отсъствието си, пост фактум на страница и половина с коментарии.
Ха сега - добър вечер, мили дами! )) Марица Припряната се сети да поздрави след отсъствието си, пост фактум на страница и половина с коментарии.
)) Марица Припряната се сети да поздрави след отсъствието си, пост фактум на страница и половина с коментарии. Ми... съдба?
)) Кво да направя - като Керимчо наш съм - първо действам, после (евентуално) се замислям. И при това не е задължително да седя, докато го правя (мисленето, де). )