- Публикувана: 3 септ. 2012, 15:08 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2012, 16:51 ч.
Само за омъжени :)
Зная че темата е за друго, но пак основните фигури са мъже та ще го изпльоскам тук
На детска площадка съм
Приятен на външен вид мъж може би на около 35 си гледа детето и приказва с друг баща
Вече съм с гръб, когато чувам репликата
Ехх, децата ни пораснаха, жените ни остаряхa, само ние сме си същите
Ей така се обърнах
много му стана тъпо
Абе може ли малоумник до малоумник
Иначе по темата-и двамата ми мъже не забравяха дати и нищо не се получи
Третият ще си го търся с плитка памет
На детска площадка съм
Приятен на външен вид мъж може би на около 35 си гледа детето и приказва с друг баща
Вече съм с гръб, когато чувам репликата
Ехх, децата ни пораснаха, жените ни остаряхa, само ние сме си същите
Ей така се обърнах
много му стана тъпоАбе може ли малоумник до малоумник
Иначе по темата-и двамата ми мъже не забравяха дати и нищо не се получи
Третият ще си го търся с плитка памет
Ми реално той си мисли, че е същият бе... нормално. Аз съм спряла на 25г. в съзнанието си и не мърдам от там вече колко станаха...9 години.
Та и тоЗ дърт тийн е така, но яно си плещи каквото си мисли милият... без задръжки е...
Оооо ама моля ви се забравил бил 
На 7-мата година от сватбата ни решавам да го изненадам. Нали била ключова за брака!
Знам си, че той нивгаш не забравя подобни дати и много се старае с подаръците и тем подобни. Подготвям изненада у дома под формата на романтична обстановка, дете пласирано при бабата, изнанди в кулинарията - правя фондю /извинете ако не се пише така, но това дето аз замазах може точно така да му е името 
/, по-лични изненади и подготовка за палава нощ. 
Чакам го да се прибере към 6, но в 6,15 го няма никакъв, а манджата изстива. Звъня да видя какво става и той троснато ми казва, че има проблем на работа и ще закъснее, колко ще закъснеел не знаел. Е добре! Към 7 ми мина мерака. Към 8 започнах да се чувствам глупаво. Към 8.30 концентацията ми на вкиснатост бе близко до зелева чорба. Прибра се 8,45. Цветя НЯМА! Подарък НЯМА! Влиза и гледа масата неразбиращо. Поглежда и търси детето в другата стая! Е не!
- Какво става? - пита учудено подсмихвайки се.
- Еми някой от нас не са ЗАБРАВИЛИ коя дата сме! - чупя стойки аз
- Коя дата сме? - продължава той да не зацепва.
- Ами виж си на халката! - тросвам се аз
Мълчание.
- Днес сме 1 Октомври! ... Ние се оженихме на 1 Ноември! - смее се.
Е празнувахме и тая дата, да не остане зян
На 7-мата година от сватбата ни решавам да го изненадам. Нали била ключова за брака!
Знам си, че той нивгаш не забравя подобни дати и много се старае с подаръците и тем подобни. Подготвям изненада у дома под формата на романтична обстановка, дете пласирано при бабата, изнанди в кулинарията - правя фондю /извинете ако не се пише така, но това дето аз замазах може точно така да му е името /, по-лични изненади и подготовка за палава нощ. Чакам го да се прибере към 6, но в 6,15 го няма никакъв, а манджата изстива. Звъня да видя какво става и той троснато ми казва, че има проблем на работа и ще закъснее, колко ще закъснеел не знаел. Е добре! Към 7 ми мина мерака. Към 8 започнах да се чувствам глупаво. Към 8.30 концентацията ми на вкиснатост бе близко до зелева чорба. Прибра се 8,45. Цветя НЯМА! Подарък НЯМА! Влиза и гледа масата неразбиращо. Поглежда и търси детето в другата стая! Е не!
- Какво става? - пита учудено подсмихвайки се.
- Еми някой от нас не са ЗАБРАВИЛИ коя дата сме! - чупя стойки аз
- Коя дата сме? - продължава той да не зацепва.
- Ами виж си на халката! - тросвам се аз
Мълчание.
- Днес сме 1 Октомври! ... Ние се оженихме на 1 Ноември! - смее се.
Е празнувахме и тая дата, да не остане зян
Немога да гласувам, понеже половинката ми никога няма да забрави годишнината ни, тъй като като наближи деня и започваме да коментираме как ще го отпразнуваме. Няма такива сладникави глупости от рода на това как ще го изненадвам, сядаме и обсъждаме как да го отпразнуваме така, че да ни е най-приятно. 
Немога да гласувам, понеже половинката ми никога няма да забрави годишнината ни, тъй като като наближи деня и започваме да коментираме как ще го отпразнуваме. Няма такива сладникави глупости от рода на това как ще го изненадвам, сядаме и обсъждаме как да го отпразнуваме така, че да ни е най-приятно.
Никак не е сигурно дали половинката ти никога няма да забрави годишнината ви.Идеята на анкетата е да се поставиш в хипотетична ситуация,че се е случило.
Оооо ама моля ви се забравил бил
На 7-мата година от сватбата ни решавам да го изненадам. Нали била ключова за брака! Знам си, че той нивгаш не забравя подобни дати и много се старае с подаръците и тем подобни. Подготвям изненада у дома под формата на романтична обстановка, дете пласирано при бабата, изнанди в кулинарията - правя фондю /извинете ако не се пише така, но това дето аз замазах може точно така да му е името /, по-лични изненади и подготовка за палава нощ.
Чакам го да се прибере към 6, но в 6,15 го няма никакъв, а манджата изстива. Звъня да видя какво става и той троснато ми казва, че има проблем на работа и ще закъснее, колко ще закъснеел не знаел. Е добре! Към 7 ми мина мерака. Към 8 започнах да се чувствам глупаво. Към 8.30 концентацията ми на вкиснатост бе близко до зелева чорба. Прибра се 8,45. Цветя НЯМА! Подарък НЯМА! Влиза и гледа масата неразбиращо. Поглежда и търси детето в другата стая! Е не!
- Какво става? - пита учудено подсмихвайки се.
- Еми някой от нас не са ЗАБРАВИЛИ коя дата сме! - чупя стойки аз
- Коя дата сме? - продължава той да не зацепва.
- Ами виж си на халката! - тросвам се аз
Мълчание.
- Днес сме 1 Октомври! ... Ние се оженихме на 1 Ноември! - смее се.
Е празнувахме и тая дата, да не остане зян
На 7-мата година от сватбата ни решавам да го изненадам. Нали била ключова за брака!
Знам си, че той нивгаш не забравя подобни дати и много се старае с подаръците и тем подобни. Подготвям изненада у дома под формата на романтична обстановка, дете пласирано при бабата, изнанди в кулинарията - правя фондю /извинете ако не се пише така, но това дето аз замазах може точно така да му е името /, по-лични изненади и подготовка за палава нощ. Чакам го да се прибере към 6, но в 6,15 го няма никакъв, а манджата изстива. Звъня да видя какво става и той троснато ми казва, че има проблем на работа и ще закъснее, колко ще закъснеел не знаел. Е добре! Към 7 ми мина мерака. Към 8 започнах да се чувствам глупаво. Към 8.30 концентацията ми на вкиснатост бе близко до зелева чорба. Прибра се 8,45. Цветя НЯМА! Подарък НЯМА! Влиза и гледа масата неразбиращо. Поглежда и търси детето в другата стая! Е не!
- Какво става? - пита учудено подсмихвайки се.
- Еми някой от нас не са ЗАБРАВИЛИ коя дата сме! - чупя стойки аз
- Коя дата сме? - продължава той да не зацепва.
- Ами виж си на халката! - тросвам се аз
Мълчание.
- Днес сме 1 Октомври! ... Ние се оженихме на 1 Ноември! - смее се.
Е празнувахме и тая дата, да не остане зян
За протокола - не се сърдя за подобни глупости. Тъй като много пътуваме , повечето случаи по отделно ,често се случва да не сме заедно и на рожденните си дни. Не се цупим , такъв е живота . Няма такава вечеря дето ще ме накара да си захвъря работата наполовина и да хукна , а пък ако знам , че и ще изгубя и пари от това - съвсем .Поводи за празнуване винаги ще има , затова когато сме заедно си изживяваме пълноценно всеки един момент.
the Дорис , добре де дори и да беше 1 ноември нужно ли е да чупиш стойки и да се тръшкаш. Това са дребнавости . На всеки може да се случи да има проблеми в работата, това не значи , че трябва да хвърли всичко по дяволите и да се дотътри на мига само защото някой направил фондю.
.
.
Я,пак си помисли,ако си била на нейно място дали с усмивка щеше да приемеш ситуацията.Съмнява ме
90 процента от жените биха чупили стойки и чалъми.
Ние си забравяме редовно, изобщо никой от нас не го счита за проблем.
И ние така, важното е да го отпразнуваме ако поне единия се сети
Ако не--може със закъснение. Ние си забравяме редовно, изобщо никой от нас не го счита за проблем.
Даже майка ми,сестра ми и т.н ни подсказват доста често 
Amazing_nice, няма работа или пари които не мога да захвърля и хукна заради семейството си. Въпрос на сетоусещане!
Зависи какво имаш в предвид под " да хукна заради семейството". Ако е нещо жизнено важно и от това да зависи здравето и живота на член от семейството - ок. Но ако за едното фондю заради прослувутата дата рискувам да не си реша важен проблем в работата и това недай си боже ме остави без работа - ами мерси за фонюто , ако после няма с какво да ви посрещна разходите.
И на мен ми е приятно да съм с любимия човек на рожденни дни, Годишнини и прочие , но когато изпусна няколко клиента и пропусна да подпиша договорите , в края на финансовата година гледам тъжно и се моля банката да не ми вземе всичко ,което съм ипотекирала за бизнеса. Тогава ще имам цялото време н а света да си пия шампанското на тротоара , защото няма да има къде да живея. Хубаво е понякога човек да се съобразява освен със собствените си желания и с ангажиментите на другия
И какви договори се сключват след 19 часа?
След 19 - не , но от чужбина не винаги мога аз или съпругът ми да се приберем за точната дата. Е , прибирала съм се със супер скъпи билети - но това е било заради операция и химиотерапия на член от семеството . Ето това е ,което считам за истински важно , а не подобни лиготии. Просто тропането с краче за глупости ми идва в повече когато се прибирам смъртно уморена .Но това разбира се е мое лично мнение.