Защо обаче на Бурджу и определиха такава съдба - можеха да я изпратят в Измир, тя там да се реализира и да продължи тихо живота си. Никаква положителна промяна за нея нямаше.
Силве, аз отдавна съм мислила по това и имам своя отговор. Но първо да ти задам въпроса другояче: Хазар защо не позволи на Бурджу да го направи? Защо не я придружи до Измир, та да пристигне жива и здрава, да й помогне да се устрои? Хазар такива жертви не прави. Човекът рече и отсече: "Няма да избирам между сина си и Зилян; няма да разделя сърцето си на две".
И преди го казвах: отдавна стана ясно, че той ги иска едновременно до себе си - сина си и Зилян. Помниш ли, когато детето се "нанесе" у Азизоглу, а Зилян се "изнесе" тайно в болницата? Хазар я търси като луд, прибра се и гушна детето с думите: "И двамата сте много важни за мен. Защо не можеше и Зилян да е тук?" Е, как да стане това?
Според мен в "отстраняването" на Бурджу сценаристите са видели единствения шанс да съберат под един покрив Хазар със сина му и Зилян. Несигурен, но все пак шанс. Виж другите варианти:
1) Бурджу се съобразява с Хазар и остава в Истанбул.
Зилян, толкова пъти опарена, не знам кога би пожелала да се върне. А и Хазар надали щеше "да си научи урока". Ако тя се върне, ще е при неговите условия - той ще си я кара по старому.
2) Бурджу пристига по живо и здраво с детето в някакъв крайморски град.
Хазар влиза в празния апартамент ... чете писмото ... и познай какво става. Бесен е на Бурджу, но скрито или открито обвинява и Зилян. И тук събирането ми изглежда под въпрос.
Така го виждам аз. А за последователния Юсуф съм напълно съгласна с теб. Затова го и избраха такъв невзрачен, иначе можеше да засенчи Хазар.
аз тук виждам още една възможност. Мама Берин нали вече се промени в положителна посока щеше да подхване Хазар и да го натири при Зилян. Той много пъти ни показа, че е послушко.
