Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 151

Репортаж(Мислите на Кенан)
(само гледайте да не ядете нещо в момента,че да не опръскате света!  Rolling Eyes)
Скрит текст :

"Гледай ги ти....
сега и сексуални сцени щели да снимат...
...че и при това в спалнята...
И чаршафи щяло да има...
А....дано да има възглавница между тях,че тоя Енгин ще яде бой...
Приятели били....
Да,бе,да...
 Вярвам им!....
Ама май хич не им вярвам!
Аз отивам на полюлея!
Те какво си мислят...
Сега ще видят те кон боб яде ли...
А я е целунал по-така..
.а съм го разпердушинил... Ще види той аз кой съм...
На мен гласът ми е златен...
а на него само едни пръсти са му дълги...
Ей сега ще видим..."
И Кенан се качва на полюлея за да наблюдава по-отблизо своята половинка какви ще ги върши!
Хилял дава сигнал и сцената започва...
Горещи целувки в леглото.
Кенан въздиша шумно
"Ах,ще го убия..
Ей сега и език ще й пусне...
Пък и мойта не се дърпа...
аз си знаех...
знаех си че има нещо...
Ало...Енгин...къде бараш?
Това дупе е мойто...
Въх... ама май и език и пусна в ухото...
Ей,вагабонтин...че и секс ще правят...
Абе,Хилял,къде е възглавницата между тях...
Олеле... ама тя е на пода...
Ох,Берен...Изгорях...
Как можа да ми го причиниш..."
В момент на силен гняв от ставащото под носа му,Кенан залита и се приземява на пода...
Резултат-загуба на паметта!
Хилял:
-Ах,ти,говедо мръсно! Пак ми развали сцената в спалнята! Повече няма да допускам никой на полюлея! Ах,Кенан! Кенааан!
Кенан е откаран в болницата,а Берен остава да заснеме сцената отново и то без възглавница между двамата с Енгин!
Хайде пак ми говорете,че били само приятели!

Мислите на Керим
"Хммм,
 Thinking
 тя защо така избяга... а така хубаво си спеше на рамото ми...
ама ако си мисли че ще спи без мен ТЦЪ!... Това не е като при Кадир...
Аз какво съм... Мъж ..или лукова глава...
Вчера-сватба... Снощи-брадва....
Сега-сълзи...сополи...Аааа,не....
Ще я оставя да спи...
ама само в моето легло...
какво й мисля? Ами само хубави неща....
само да ме целуне и я взимам...
ще я докосвам...
ама тя не ще ...
Чак и чаршафа изпра...
ех....колко я обичам...
ама тя дали знай....
я да отида и да я видя...
....
хмммм .... Thinking
пак ще спи с халата....
абе,джанъм ... аз съм железен мъж...
ти защо реши че съм като другите...
хайде,то е ясно-шъ тъ чакам,пък каквото ще да става...
Нъл тъ обичам...
Ша га та чакам... "
 bouquet

Цитат на: hrissi_sz в Пет., 18 Май 2012, 12:16
Изрязана сцена от епизод 75

Скрит текст :

Керим и Фатмагюл простират на двора. Фатмагюл простира и му разказва последния урок по биология, който е разучавала цял ден. Нещо за амеби, чехълчета и плазмодии.
Керим и подава щипки. Обаче така се е втренчил в устните й, че ръцете му треперят и изпуска щипките.
- Керим, вземи се в ръце. Загубих си мисълта... докъде бях стигнала. Амебите са род едноклетъчни... уф имаха ли крака сега или нямаха.
Керим се прави, че усърдно търси щипките из тревата ама не ги намира.
- Какво стана сега, да нося ли фенерче?
- А, няма смисъл. Виж луната как хубаво свети. Това до терлика ти не е ли щипка?
Тя се навежда да търси и двамата си сблъскват главите в калабалъка.
- Уф, намери ли нещо - пита тя?
- Тц, освен една две барабонки на Лодос. Ти?
- Нищо, само един бинокъл, но може да е на енгето.
- Фатмагюл, имаш нещо на лицето.
- Къде?
- Ей тук - посочва той и се навежда към нея. - Мммм, от мармалада на закуската е. Вкусно.
Продължава с целувките и тя му отвръща. Луната проблясва и им се радва. Керим усърдно търси и други следи от мармалад, вече по врата й. Тя опитва да го придърпа по-близо до себе си и чува учестеното му дишане, което преминава в ръмжене. Ръката й напипва козина и тя се стряска.
- Керим, много бързо ти расте брадата.
- Уф, Лодос - избутва той кучето - все повече заприличваш на Мукадес. Дали да не го подарим това куче  на Мурат?

Ей това беше оригиналната сцена, обаче я замениха с простир и изрязаха щипките, луната, Лодос и целувкити. Още им се чудя на дълбокия замисъл, но тя Хилял си знае.

Из мемоарите на една очукана от досреднощните чутороблъсканици махмурлийка.Това да се знае е продължение на предното й- ...Из бъклиците блага ракия на един случаен размътен мозък под прикритие в храстите на един тъмен двор. ..

Скрит текст :
Уф, това къде го написах ми изчезна, оти сношнийо маурмулук така ме подемал, че направо ни шкембе чорба, ни сок от кисело зелйе, ни солен айран помагайа и в резултат `убавите словоизлияния ги изтрих без да искам и са поне вече не помним що съм ви лъгала, мазала и понеже нема да успеем да измислим па същите будалски истории, та че ме извините, ако не ми се получи....Та от къде почнах, а да...Вчера не помним как съм се прибрала у домата. Оно, сигурно на по неколко крака и ръце че е да знайш, щото я като лазим, гледам имам по неколко чифта ръце, а па и краката май не са ми по- малко от двайсетина чифта. Обаче за бройката не съъм сигурна щото ...Хлъц!.. я тъкмо решим да преброим и Хлъц...върнем поръчката. Тъкмо решим да преброим и Хлъц!... върнем поръчката.... И така не знам до кое време, ама по едно време двата чифта очи почная пак да гледайа секо- къде му йе кеф. То това от ного притеснение- шъ знайш. Та как нема да се притеснуем като оно е ясно- до домата остават още девет дола, та она е чак у десети. И не помна точно, ма май по едно време съ търкалях и по тинтерица...та открих топлата вода. Оно тъпкалянето през глъва било ного лесно и продуктивно. Лесно оти с неколкото чифта нодзе са отбуташ, а с тинтерицата се претъркулнеш и така гаденето спира, щото почва силно да ти се вие свет. Ама оно второто- това бе...виенето на свет е по добър избор от лазенето на по неколко крайници ша знайш...А пъ йе и по - пппродуктивно от гледна точка на разтоянието. Две преметания през глава плюс едно търкаляне в поза странична, като тука целата ми тежест ги поемат раменете, та целийо сбор от тея сложни " геодезически ", тука не съм сигурна за тоя термин, ма да се напрая на много умна... Та тея сложни геодезически тъпкаляния по нанадолнището ти преминават разтоанието от един дол... И още, чайте да сметна...а да, още 16 преметания по кратуна и осем тръкали бакали в поза странична раменна требе да преминат отвъд деветийо дол и да стигнат десетийо дека живеем...Ох, ама... Хлъц!... Вече по едно време съм загубила съзнанйе ли... Я па я! Уф, я съзнанийе не губим никога оти ного клюки може да пропуснем, ама по едно време явно вече немам спомени- некак си съм набутала това туловище през вратата и съъм се добрала до гърнето, та съ опомних и вчера ви писах и от при гърнето...Ма по йедно време съм заспала и са съ събудих с глава, заврена сещате се къде...Ох, поне, ако не друго то сутрешнийо тоалет на фейсо си направих. Ама ако ми видите са каков ми е фейсо...Ц,ц,ц.. По добре да одите да гледате сеир другаде, че освен да ви възбучат червата, друг сеир нема да видите...Ама я че ви обясним точно ква ми е тунтурицата...Та значи... ем голема, ем широка, ем с по сто челенки на секъде...На носо- там работата е май, май ... най с приятен край, оти ного лесно синкавиците, понеже нали носо ми е голем, та ного лесно синкавиците че ги затрием с фондутескийо магесник...Ама за другите не знам...Оно кратуната станала целата неравна, на ръбове и цицинки, апа тая ми ти уста, дека ного знае...Е та она така съ йе подула като се йедно ю е правен, уф как беше това бе, лифтинг ли, пилинг ли, абе нещо там се слагаше с инжекция у устата, ма не помним к`во... И после като Катето Йевро, ем че ти йе на йедна страна, ем така че ти стане голема, че са неколко дена че требе да мълчим, ама оно мълчи ли се...Ако знайете кви ги научих как да мълчим. Та да съ върнем на вчерашнийо ракиджийски ден. Оно бея вълнувания, меракувания, после и баяния...Вълнувания като Радините вълнувания...Меракувания като тея на бик пред стелна крава... И баяния от тип 500- омесваш ги с брашно и после чакаш да възташат...Та и мойте баяния требеше да сташат там пред домо на младоженята, ма нещо май прекалих с маята и они само възбучая, а не стасая...Уф, ама падная там вътре при тех вълнувания...То Керимови, то Фатмагюлски....И мераци пак на същите двама диваци... Диваци шото и двамата се гледаха като индиянци открили бледоликите, това де... бледолики ли бея тия белокожите нашественици...е, вие ме разбрахте за що ви говорим де...Та гледая се като индянци открили бледоликите ли или там какви бея белокожите- тоест ем с надежди за по добър живот, ем със страх от вражди и неизвесното...Оф, ного лирично отклонение направих...Та, вчера бехме стигнали до ципче-целувка, пръстче по голата кожа и:
- Йок. Керим Бурак, Бурак....
А и я тъкмо си викам Тамам, Тамам! Ойде коньо у реката и тийа двете очи- едното виде краката дето прескочия роклята, а другото виде черни къдрици посипани по белите плюшени, ъ не бе, това де...по белите, ай от мен да мине, сатенени чиршафи...А она тая като съ насъска като тигрица- скочи право връз горкийо изнемощел човечец, посипа му къдриците по възглавницата, фана го здраво за косата, тука нема да ви издавам тайната колко косми му йе оскубала от такова бе...от страст...Ама, оно гледката не мога да ви я опишем. Оно страст ли бе да я опишеш. Хич немам и думи, оти от това що ми видея двете очи загубих и ума и дума, ма вие довечера сами че видите...И после че ми разправяте че сконфузно се гледали на сутринта. Епа как нема да съ гледая...Я ич не се чудим... оти тия двамата просто немая очи от срам...Уф, и тая ем го гледа синицата му със синиците, ем са праи на вода ненапита, ам ем вода е пила и не е вече жадна, ем не йе постила...Уф, ич нема да съ очудим ако ми изтресат после у футата некое манечко тигърче...Ей, ама Славенке, ако Керим и Фатмагюл очакват я да им го гледам, понеже и двамата че ги фане следродилната депресия, та май не са познали. Кой нема срам такива работи да Работи, после да си сърба сам попарата. Ай, че им се не свиди...Как па можая баш да съ нафърлят така един връз друг бе...И я си викам..., като го нападна оная ми ти Ф..., та викам си...-Ех, са ча му чиним сеиро на К. Он беше така идзненадан, така се стъписал беше и я пак си викам- Ха! Не си познала! Човеко че даде на късо и оп...-засечка, оти кабелйете ного му се нагреяя, ама оно...Ц,ц,ц...И он нема срам тоя бе, епа как на сутринта че има очи да я погледне...Ох, е, нема такъв филм...Повече нема да разправям, че Модераторо че ме изтрие оти и без това вече Нелка и другите сигурно са чудят да мъ затрият ли, или да не ме...То с мойо тюркско-алтайски хиндуитски  диалект сигурно съм им бръкнала право у джигеро и ушите им са почнали да пищат от отвращение....Туй с шега ви го казвам, ного ви моля, не се гъбаркам с вас...Не, не...Сега да не земе да стане пак същата и да съ намесят и Добретата и да стане манджа с грозге...Ей, мир да е...Ного ви се моля....Ай, обичайте се и не правете войни, щото ако ного знаете че видите Тая другата Йенге...А она тая кви ги знае...Не ушите че ви гръмнат, а не знам що че стане....Ха...Спирам, че май прекалих с хуморо и май проявавам вече лош вкус...
Обаче, извинете....Аз още не съм приключила...Не се лесно отървава от мене...А, та до къде бех стигнала. А до оня с Вилицата, да бе Ветъро-я така му викам вече откак премина отвъде...Та Ветъро вчера нищо не му казах, успеях некак си да го излажем и да се доберем до дома, ама я повече нема да излизам от дома, оти...като разбере що е станало и погне ли ме...Е, тогава ясно кво че стане...Само, че я не обичам такава жега...На мене Дървата, Дървата нема да ми понасят...Уф и каква съм си цапната през устата че земем да омръзнем на некой ментор, както ги нарече Славенка, и оп..Като ме фърли у общата пещ... Е, че ми затвори устата но сто процента завинаги и нема да се чуе после чукане и:
- Вратата, Вратата...
Уф, айда...Последно, обещавам...Ветъро вчера ми каза да ви кажем, че едно писмо че ви тръшне сичките като чума...А он че ви гледа и че се смее, понеже на него и там къде е пак му е добре, ама на вас никак нема да ви хареше там... Понеже с това писмо он че ви фърли право у Тъч дауна( ада )...И че станат едни такива неразбории, че и Совите, които вече не са това което беха, нема да успеят да поправат нещата. А па и не съ знай дали накрайо нема да решат като изненадващ край да го върнат на белийо свет...

В една неизвестна кръчма край Босфора. Името не се чете.

Скрит текст :
Изгрев. Летят гларуси.
На една маса в ъгъла спят Едже и Мелек потънали в листи, повечето смачкани. Влиза Хилял с гръм и трясък и удря една празна бутилка по масата.
- Е, това не го очаквах. Екипа ви чака от два часа на снимачната площадка, а нямаме сценарий. Берен си изгриза три нокътя, Енгин от въртене счупи един стол, добре че Есра започна да разправя вицове да разведри малко атмосферата.
Едже и Мелек надигат глави и разтъркват сънено очи.
- Давайте веднага сценария за 76-ти епизод.
- Хилял, недей с лошото моля те – протяга се Едже. – Ей ти го сценария. Да не мислиш, че е толкоз лесно да се напише. И то изненадващ.
Хилял грабва три смачкани листа и чете:
- Вечер. Керим простира на двора... Абе вие добре ли сте? Как ще простира Керим, ми това си е жива кастрация, Мелек стига се прозява дай ми тоя химикал – тя зачерква сцената и пише на глас: - Вечер. Фатмагюл простира на двора, Керим й подава щипки. Е, така вече може, да не беше блял докато тя го настъпваше на сватбата. Мелек искам после да напишеш продължение на сцената. Керим изпуска една щипка и двамата започват да я търсят в тревата... ти си знаеш, да не ти обяснявам сега.
Мелек изсумтява съгласително.
- Така, втора сцена – чете Хилял. – Сами по молба на Хаджер отива в моргата да уреди погребението на Мустафа, обаче трупа е изчезнал... Ха! Не ми казвайте, че Мустафа е жив?
- Ааааааа, сакън. Чисто умрял е – провиква се Едже. – Мелек, нали е умрял?
Мелек кимва:
- Да, умрял е. Просто са му загубили трупа в моргата и на края на серията ще го намерят. Леко вмирисан, но чисто вдървен.
- Добре. Така може – сагласява се Хилял и минава нататък: - Фатмагюл, облечена в синя рокля на цветя е понесла кошница с обяд към работилницата на Керим. Върви по улицата и си тананика. Пристига и що да види. Дългокрака блондинка с розов минижуп обяснява на Керим, как точно да й завари оградата. Фатмагюл трясва кошницата на тезгяха и се фръцва... Тая сцена направо я режа – тя зачерква смело. – Въобще не ми се вързва с каузата. Пък и къде ще ви търся сега дългокрака блондинка. Още хонорари, още разходи. НЕ!
Тя поглежда третия лист и вижда, че е празен.
- Това ли беше? Абе вие подигравате ли се с мен? Веднага ставайте и се качвайте в колата, паркирала съм я отпред. По пътя ще се разпрявям с вас.
Докато шофира, Хилял се обажда по телефона:
- Есра, кажи на екипа, че днес ще снимаме само с Фърат, другите да си ходят. Е знам, че е умрял Мустафа, ама още не сме го погребали. Докато го уморим брадясахме, сега докато го погребем, чок зор ще видим. Днес ще преследваме трупа му из моргата. А, и кажи на Берен и Енгин да се върнат по тъмно, ще простират. Какво ми се причу, Енгин да не счупи някой стол пак. Кажи му да престане, че ще му ги удържа от хонорара. Какво каза Енгин? А, добре, ще предам. Айде чао, че шофирам и ще ме глобят.
- Какво искал Енгин? – пита Мелек.
- Иска сцена с бой. Тази п.б.н го е изнервила, и трябва да освободи напрежението. Така че, му напишете сцена с бой. Знаете, че на двамата с Берен им угаждаме от време на време.
- Ох, Едже... трудна работа, ми то не остана с кого да го сбием. Какво ще го правим сега?
- Как не остана бе Мелек, ами с Кузей ще се сбие. Чудна сцена ще стане.
Хилял набива спирачките и се обръща назад.
- Знаех си аз. От две седмици подозирам някаква конспирация. Кои сте вие, и къде са ми сценаристките?
- Славенко, сто пъти ти казах, да внимаваш с тоз Кузей – изсъсква по-тъмната особа.

Трейлър-мрейлър 2/еп.75

Скрит текст :
Ранна сутрин Мука се промъква на пръсти в коридора. В едната си ръка държи обувките, в другата останали от сватбата разни хранителни остатъци, като сърми, кюфтета, две парчета баклава и една пържола.
В момента в който прекрачва входната врата се сблъсква с Кадир бей, който седи отпред на площадката, чете вестник и посреща изгрева.
- Добро утро Мукадес ханъм, как спа - вежливо я пита той.
- А, добре спах, добре. Реших да занеса малко храна на Лодос, че сигурно е гладен завалията, едва ли ще се сетят за него днес.
- Аааа, Мукадес ханъм, не на мене тия - клати глава Кадир бей, - не напразно съм учил за адвокат. Мерием, любима... - провиква се той, когато вижда сънената си жена на вратата, - време е да тръгвам за работа. Ела да поемеш дежурството, оставил съм ти кръстословицата във вестника, захарче мое. В 12,00 съм повикал Мюмтаз да те смени.
- Ама как може такава липса на доверие, как може - възмущава се Мука и захапва една сърма от безсилие.

Цитат на: fantasya в Нед., 13 Май 2012, 14:56
От снимачната площадка:

За любителите на еротиката в следобедните часове

Сцената, в която Керим целува страстно Фатмагюл



Скрит текст :
В спалнята в новта къща  са познатите персонажи: Хилял, две камери, двама оператора, фризьр, гримьор, суфльор, 20 прожектора светят на тавана. Днес е малко по-хладно – 34 градуса, затова Керим ще остане по сако. Освен всички познати до сега лица в спалнята е и Мукаддес  в ролята на Есра Дерманджъолу, която ще докладва на Кенан.
Кенанс седи скрит в трънките зад къщата и нервно потропва с ботуш.
Спалнята. Приглушена светлина. Фатмагюл и Керим седнали на земята.
Камера работи.
Екшън.
Тук е познатата ви сцена от края на 74 серия. За да си я припомните слагам линк: http://www.youtube.com/watch?v=vgKwb5twevI
Стоп камера
Хилял:
-Енгин, пак бързаш. Като видиш Берен и веднага искаш да я целуваш. Не става. Най-напред имате реплики – ти я  обичш, тя те обича и чак след това целувките. Берен и ти не му отстъпваш. Защо купихме тия силиконови устни, като не ги ползваш. Той Кенан и без т’ва от къде да знае дали ги ползваш.Искам след репликите бавно, бавно да се доближите и да допрете устни. Енгин, не бързай веднага да захапваш, като ловец зайче. Берен,главата малко позавърти към камерата, а ти лекичко захапвай, че виж как и се поддуха устните. То ако ви остави човек без надзор, кой знае до къде ще стигнете. Енгин, и като я целуваш по врата да чувам учестено дишане. Няма кой да си играе после да монтира звук допълнително. И роклята по-бавно откопчавай. Нали знаеш, че и след като я свалиш нищо няма да последва, та за това не бързай толкова. И се чудя дали да си свалиш сакото в тази сцена и да останеш по риза, ама май по-добре да не го сваляш, че ако от сега почнем да те събличаме не знам до къде ще стигнем, а СЕМ не спи. Ще ни натряскат пак глоби. Те зрителите те чакат по боксерки, а Берен по оная нощница дето я купуваха преди сватбата с Дениз, ама има да си чакат. Чак в последната серия ще им покажем нещо, но и то няма да е много.
Айде сега почивка. А , Енгин, и да не изчезнеш след сцената, че трябва да снимаме и роклята в краката на Берен, а там и твойте крака трябва да се виждат. Не можеш да останеш ,защото имаш среща с фенклуба ли. Е добре, ще минем и без твойте крака. Те зрителите няма да забележат.
Оператора, я да видя какво сме заснели в този дубъл ? Аууу, ама те наистина се целуват.
Есра тича да докладва на Кенан.
-Лошо, Кенан, лошо. И се целуваха, и роклята и свали, ама това не е нищо. Хилял каза, че и по нощница ще я снима , а Енгин по боксерки. Тогава вече не знам? Ама то това момиче и в живота урсуз, като на сцената. Казах и аз да не приема ролята, щото все и до целувки ще се стигне, ама то слуша ли?  70 серии беше добре – нищо, ама сега? Последните няколко сън не ме лови. Тц Тц Тц лошо, много лошо.