За стандартите

  • 45 837
  • 999
  •   1
Отговори
# 450
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Аз не мисля, че темата е хумористична, но щом някой я възприема така.

# 451
  • София
  • Мнения: 15 163
Ох, Богиньо, днес, возейки се в миризливо превозно средство от 900-тин и Балканската на СГТ, се сетих за твоята тема, ама хич не ми беше смешно.

Тия ножове за риба са химера, но пък има разни минимални стандарти, дето си крещят за въвеждане.
Да, лигнята настрана, нещата със стандартите за всико у нас не са смешни изобщо.

# 452
  • София
  • Мнения: 4 051
Темата е от онези, в които се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли.

# 453
  • Мнения: 2 674
Искате да ми кажете, че нямам сребърна солничка вкъщи ли? Съвсем съм сериозна.

# 454
  • Мнения: 2 796
Ако си давахте сметка колко изкуствено превзето звучи тази тема и на вас щеше да ви е смешно. 
Претенция за стандрат изградена на база разкази в интернет форума, това е комично.

# 455
  • Мнения: 7 171
Темата е от онези, в които се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли.


На мен ми е забавна. Особено частта с френската революция. Там наистина ми дойде вповече. Иначе държа на някакво ниво на поведение и обноски, но в това забързано ежедневие мога само да си мечтая за високите стандарти, които се очакват от нас. Честно, доволна съм, че в ежедневието, децата ми се хранят със затворена уста, ползват нож и вилица и не се облакътяват на масата. Когато ни поканят на гости на кралицата (а имаме такъв шанс, все пак), ще ходим на уроци.

# 456
  • Мнения: 4 875
За мен пък тази сцена от сериала няма общо с никакви лъжици и покривки. Има общо с вътрешната опора и чувство за идентичност. И с убедеността, че правиш нещата по правилния начин и с това заслужаваш победата, по-добър живот или там, за каквото се бориш.

Т.е. Карсън казва "Ние сме англичани и правим нещата еди-как си." Да те победят е равносилно на това, да подменят твоята идентичност, да те накарат да си някой друг.

Дали характерът ти се проявява чрез сребърни прибори или чрез редицата черепи на враговете над огнището - няма значение в този смисъл.

# 457
  • Мнения: 10 547
Темата е от онези, в които се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли.


Не, достигаш до извода, че единен стандарт е трудно достижим.

# 458
  • Мнения: 3 735
Т.е. Карсън казва "Ние сме англичани и правим нещата еди-как си." Да те победят е равносилно на това, да подменят твоята идентичност, да те накарат да си някой друг.


И аз така го разбрах. Другото е въпрос на възпитание.

# 459
  • Мнения: 4 892
Ако си давахте сметка колко изкуствено превзето звучи тази тема и на вас щеше да ви е смешно. 
Претенция за стандрат изградена на база разкази в интернет форума, това е комично.

Нали. Изобщо що за стандарт имаш, ако говориш за него с нестандартните? За съжаление у нас тези със стандарт са няколко и аз мога да ги изброя поименно  Laughing и ги съветвам да обърнат внимание и на стандарта в общуването и да видят как сър Джон, например, общува със себеподобни и с по-низши.
А има ли стандарт на общуване? Трябва ли да налагаш своите стандарти на хора, които очевидно ги нямат, рискувайки да те гледат като три лева на цяло, щото Гицка може да е нестандартна, но добра женица и като и кажеш за вилица за омар и пет дена да не знае на кой свят е.
Аз общувам с хора, които знаят и покриват разни стандарти - казват благодаря, хранят се със затворена уста, казват моля, съобразяват се с околните, вчера си купих някакви неща от селска женица, която на моето "благодаря" отвърна - жива и здрава, пак е стандарт. Т.е. покриват се някакви стандарти. Е, ако искам да изям един омар, няма да стане в ресторантчето на село, а предполагам с хора, които също ядат омари. Мога дори да си намеря клуб за стандартни.  Laughing
Някак си не става да събереш на мегдана народа, да му кажеш за омарите, да им раздадеш съответния прибор и хоп, готово. Аз вярвам, че има някакъв начин да прокараш стандарт, но не е този.

Има ли стандарти за общуване, извън общуването чрез хранене  Grinning

Простете за омарите, можете да ги замените с всякакви неща, например театър и съответното облекло.

# 460
  • Мнения: 3 735
Май първоначалната идея беше да говорим за стандарти на цялостно поведение, аз така разбрах. Но поради дадения пример, нещата неизбежно се изметнаха към трапезарни въпроси.

# 461
  • София
  • Мнения: 15 163
Ако си давахте сметка колко изкуствено превзето звучи тази тема и на вас щеше да ви е смешно. 
Претенция за стандрат изградена на база разкази в интернет форума, това е комично.
На нас ни е смешно през цялото време, а признавам, най- смешно ми е как половината не разбирате за какво е темата и се сравняват, обиждате и прочее.

Май първоначалната идея беше да говорим за стандарти на цялостно поведение, аз така разбрах. Но поради дадения пример, нещата неизбежно се изметнаха към трапезарни въпроси.
Поради това, че няколко човека само разбраха темата, започнахме да се лигавим, от което неразбралите започнаха да се обиждат. Хайзде, още веднъж да напиша, вероятно за 20 път в темата, че съм отраснала в квартал Надежда и село Главановци. Не го пиша, за друго, а експериментирам, за да видя колко от вас ще го прочетат и разберат, колко ще продължават дори след тази информация да бърчат носове и да ми казват, че се превземам. Ми да, превземам се, превземеайте се и вие, поне като не разбирате темата, да се посмеем.

# 462
  • Мнения: 4 892
Май първоначалната идея беше да говорим за стандарти на цялостно поведение, аз така разбрах. Но поради дадения пример, нещата неизбежно се изметнаха към трапезарни въпроси.

Така е, но аз затова уточних, че може да се абстрахираме от омарите.

# 463
  • София
  • Мнения: 15 163
Май първоначалната идея беше да говорим за стандарти на цялостно поведение, аз така разбрах. Но поради дадения пример, нещата неизбежно се изметнаха към трапезарни въпроси.

Така е, но аз затова уточних, че може да се абстрахираме от омарите.
не, нека не се абстрахираме от омарите, моля ви, важното е да пазим нивото на разговора така, че да наранява емоционално без да бъде разбираем.

# 464
  • Мнения: 4 892
Не го пиша, за друго, а експериментирам, за да видя колко от вас ще го прочетат и разберат, колко ще продължават дори след тази информация да бърчат носове и да ми казват, че се превземам. Ми да, превземам се, превземеайте се и вие, поне като не разбирате темата, да се посмеем.

Аз лично ни най-малко не се обиждам. Ама хич и си имам достатъчно самочувствие, намирам се за възпитана, с широк мироглед, удовлетвореност от живота ми до момента. И да кажем приличен стандарт. Аз съм родена и израснала в Драгалевци, било е село и за мен все още си е, но някак си тая тема вече сме я писали. Ако не е за мушамите, беше за нещо друго. Аз виждам някакъв напредък, хората около мен се "окултуряват", имат прилични обноски, и всички хора около мен  отговарят точно на елементарни стандарти. Да, срещам и нестандартни хора, които не знам защо точно са намръщени към момента и не ми казват благодаря с възторг, но като цяло нивото е ОК. Е, в някои общности може да не са по моя стандарт, но:

Темата е от онези, в които се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли.


Не, достигаш до извода, че единен стандарт е трудно достижим.

Т.е. не аз задълбах в храненето и мурафетите му, та ако има човек да обсъжда нещо в това отношение, то е хубаво да го обсъжда със себеподобни. Сър Джон яде омар с прибор, но сър Балтимор го яде с ръце, оу, ужас. Да, тогава е ужасно, но!! има хора, които никога не са виждали омар, нали  Laughing Тва е за мен тънкият момент.

омар = много други неща, ползвам го метафорично.

 

Общи условия

Активация на акаунт