Имат ли българите хранителна култура?

...
И до днес човешкото тяло е „склад” за мазнини. Дори при 70-килограмов човек, висок 1,80м. Една пета от теглото се състои от мазнини, т.е. около 14 килограма. Те обвиват органите, налице са дори в петите и бузите и под очите му. Трупат се в ханша, краката и около талията.
Колкото и различно да са разпределени, те са съставени от един и същ тип клетки, адипоцити. В зависимост от обема на тялото, в организма на възрастен човек се съдържат между 40 и 120 милиарда от тях – това са най-малко десет пъти повече мастни клетки в сравнение с повечето диви животни със съпоставима големина.
Програмирани да акумулират, адипоцитите се пълнят постепенно с онези основни компоненти, от които се състоят мазнините – с мастни киселини. Три от тях се съединяват в т.нар. триглицерид, малка мастна молекула, която се трупа в клетките. В резултат на това адипоцитите се издуват и могат да увеличат неколкократно първоначалния си обем. Така те стават най-големите клетки в организма.
...
Това дали човек е дебел или слаб зависи, от една страна, от степента на запълване на складиращите мазнини клетки в организма му, или от тяхното количество. Ако адипоцитите са запълнили обема си, организмът започва да произвежда нови, за да може да трупа нова енергия – преди всичко в коремната област, в бедрата и ханша.
Този механизъм се е утвърдил не само защото в моменти на хранителен недостиг пълните адипоцити защитават тялото. По-скоро в процеса на еволюцията складираните мазнини са се развили в един от най-важните компоненти на човешката биология.
Наблюдавана с просто око, белезникавата субстанция изглежда доста невзрачна. В действителност обаче тя съдържа неподозирана сила. Клетките, от които се състои мастната тъкан, могат да бъдат сравнени с химически фабрики, които масово произвеждат медиатори и хормоноподобни субстанции и ги изпращат в кръвния поток. Досега са известни около 100 от тези сигнални вещества.
Те оперират в прецизно изградена комуникационна система, в която между клетките и органите непрекъснато се предава информация. Така те оказват влияние върху множество биохимични процеси в организма. С помощта на медиатора лептин например телесните мазнини информират мозъка за степента на запълненост на мастните клетки. Ако те са „заредени”, той ускорено отделя тази субстанция и така изчезва усещането ни за глад. Ако концентрацията на хормони в кръвта намалее в рамките на няколко часа, автоматично огладняваме. При хората със свръхтегло в кръвта циркулира десет пъти повече лептин, отколкото при слабите хора – въпреки това те обикновено изпитват глад. Учените предполагат, че при тях мозъкът развива резистентност срещу този хормон.
...
От още по-голямо значение е това, че мастната тъкан се проявява и като съюзник при имунната защита на тялото. Когато през лигавицата на червата в организма навлизат причинители на болести, те, както се предполага, отделят определени молекули. Мастните клетки реагират на това и могат да изпратят различни специални белтъчини, които алармират разположените в околните тъкани защитни клетки. Приведени от мазнините в бойна готовност, те атакуват нападателите и ги унищожават с отровите си.
Без активността на мазнините бихме били по-уязвими от болестоносители, микробите биха прониквали в организма ни по-лесно. Това се доказва  при гладни кризи, чиито жертви често умират не от недохранване, а от инфекции, например грипни вируси, на които отслабналото тяло не може да се съпротивлява поради липса на резерви от мазнини.
...
При опасно свръхтегло, т.е. при дял на мазнините в тялото от 35% при жените и 25% при мъжете, натрупването им може да бъде фатално. Сигурно изглежда парадоксално, но именно взаимовръзката между телесната мазнина и имунната защита, която ни помага да оцеляваме, се нарушава. Тогава в определен смисъл съюзникът, който се бори срещу враговете ни, се превръща в наш противник.
Причината е в това, че свръхзапълнените мастни клетки започват да произвеждат прекомерно много  сигнални вещества в сравнение с умерено пълните. Те непрекъснато отделят тези субстанции в кръвния поток и по този начин масово привличат атакуващите клетки на имунната система – дори тогава, когато в организма няма болестоносители, които трябва да бъдат атакувани. Веднъж активирани, защитниците започват да нападат тъканите на собственото си тяло. Могат например да се трупат отлагания по стените на кръвоносните съдове. Ако там се образува коагулат, възможно е той да се откъсне и да предизвика запушване. Най-лошите последствия от това са сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт.
Непрекъснатото вътрешно възпаление, което предизвикват раздразнените мастни клетки, може да доведе до Diabetes mellitus, при който с времето произвеждащите инсулин клетки се изтощават. Без този хормон захарта не прониква в клетките на организма и човек умира вследствие на крайна слабост (в случай че не си набавя инсулин по изкуствен начин).
Особено опасни в това отношение са мазнините в коремното област. Те са много по-агресивни в сравнение с натрупванията на други места, например в краката или ханша. Те произвеждат големи количества възпалителни вещества и подлагат тялото на особено силен стрес.
Хора с прекомерни тлъстини около корема би трябвало на всяка цена да положат усилия, за да се намалят натрупванията в резервоара им от мазнина. За целта следва да направят едно-единствено нещо – в продължение на по-дълъг период от време да изразходват повече калории, отколкото тялото им приема под формата на храна. Именно тогава адипоцитите постепенно ще започнат да се изпразват и да предоставят съдържанието си например на мускулните клетки, като ги захранват с енергия.
Фактът, че опитите за отслабване често са обречени на неуспех, е свързан не на последно място с това, че организмът ни се опитва много бързо да възстанови изразходените резерви. . Цял коктейл от медиатори се грижи за това апетитът ни след проведената диета да бъде особено изострен, в резултат на което приемаме значително повече храна, отколкото е необходимо. Към това се добавя и фактът, че някои хора по природа имат трудности с поддържането на нормално тегло. Учените предполагат, че това се дължи на особеностите на мазнините в организма им.
Защото наред с белите, трупащи мазнини адипоцити,  човекът разполага и с още един тип мастни клетки които функционират по коренно различен начин. Те съдържат голямо количество митохондрии – миниелектроцентрали, които не съхраняват енергията, а я изгарят, произвеждайки топлина. Тази тъкан, която заради тъмното й оцветяване учените наричат „кафява мазнина”, е активна преди всичко в организма на новородените и се грижи за това те да не изстиват прекалено бързо. Ако телесната температура на бебето спадне, тъканта автоматично увеличава производството на топлина и предпазва от изстиване.
Дълго време учените са смятали, че този специфичен вид мазнина се разгражда с възрастта. През 2009 година обаче няколко научни екипа успяват да установят наличието на кафява мазнина в организма на здрави възрастни хора. Особено при слаби хора са налице повече депа на този съдържащ се в тялото топлинен агрегат, най-вече в зоната на врата и гърба.
Това означава, че те могат автоматично да изразходват повече калории от онези, при които тъканта е налице в ограничени количества или изобщо липсва. Предполага се, че 50 допълнителни грама кафява мазнина в тялото повишават разхода на енергия на един зрял човек дотолкова, че само заради това той е в състояние да изгори 4 килограма мазнина за година.
Т.е. действително има хора, за които по биологични причини е по-лесно да бъдат слаби, без да полагат някакви специални усилия за това.
Учените все още изследват как потенциалът на това вещество може да бъде използвано по най-добрия начин. Планира се създаването на кафяви мастни клетки в лабораторни условия и трансплантирането им в организма на хора с наднормено тегло, за да им се помогне трайно в усилията им да отслабнат.