Не знам дали темата ми е точно за тук , но все пак ще попитам - от години страдам от нещо като паническо разстройство. Казвам нещо , защото по принцип преди да забременея атаките бяха нищожни , леки и не са ми пречели на живота. Просто по - лесно изпадам в паника и се притеснявам от нищото дето се казва. По време на бременността особено в жегите имах големи проблеми , самите горещини явно провокираха атаките , защото просто се чувствах ужасно. Та , доки , която ме следи знае за проблема. Ще споделя това и с израждащият ме лекар, но понеже нямам никакви показания за секцио се чудя ще мога ли да издържа едно нормално раждане? Има ли майки с подобен проблем и как са родили , защото пред мен определено стои дилемата - секцио или нормално раждане? Има ли вариант по време на нормалното раждане да ми се даде някакъв вид успокоително и т.н.?
- Публикувана: 18 септ. 2012, 15:40 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2013, 01:50 ч.
Панически атаки и бременност
Elizabett ,здравей.
Страхът от самия процес на раждане ли те притеснява?
Ако е така има много статии,които можеш да прочетеш и да разбереш какво точно се случва с теб.
Всяка една жена минава през такъв етап,когато ѝ е за първи път.
Относно самите панически атаки които описваш,предполагам се отдават на по-емоционалният ти характер.Всяко ново,непознато и различно нещо всява смут и безпокойство и страх дали ще се справиш със дадената ситуация.Не бива да се страхуваш и срамуваш от това
Тук има една много интересна статия :
http://evropea.com/panic_survivor.html
Решението на проблема е в твои ръце,колкото и шаблонно да звучи.
Най-мощната и безотказно действаща сила е приемането и сприятеляването със страха и симптомите.
Сигурна съм,че всеки би се справил,когато има желание да отстрани проблемите си.
Сила,вяра и търпение ти желая!
Страхът от самия процес на раждане ли те притеснява?
Ако е така има много статии,които можеш да прочетеш и да разбереш какво точно се случва с теб.
Всяка една жена минава през такъв етап,когато ѝ е за първи път.
Относно самите панически атаки които описваш,предполагам се отдават на по-емоционалният ти характер.Всяко ново,непознато и различно нещо всява смут и безпокойство и страх дали ще се справиш със дадената ситуация.Не бива да се страхуваш и срамуваш от това
Тук има една много интересна статия :
http://evropea.com/panic_survivor.html
Решението на проблема е в твои ръце,колкото и шаблонно да звучи.
Най-мощната и безотказно действаща сила е приемането и сприятеляването със страха и симптомите.
Сигурна съм,че всеки би се справил,когато има желание да отстрани проблемите си.
Сила,вяра и търпение ти желая!
Аз родих с паническо разстройство и панически атаки 
Родих нормално...цели 3 пъти 
Повярвай ми,когато раждаш не можеш да получиш панически атаки.Успокоително може да ти изпише лекар,но по-добре е от сега да започнеш да взимаш хомеопатия за страх от раждане(ако имаш такъв) и хомеопатия за общия страх,който изпитваш и да тренираш дишането-в нета има много информация за това.Моят съвет е нормално раждане,но последната дума е на доктора Желая ти успех
Родих нормално...цели 3 пъти Повярвай ми,когато раждаш не можеш да получиш панически атаки.Успокоително може да ти изпише лекар,но по-добре е от сега да започнеш да взимаш хомеопатия за страх от раждане(ако имаш такъв) и хомеопатия за общия страх,който изпитваш и да тренираш дишането-в нета има много информация за това.Моят съвет е нормално раждане,но последната дума е на доктора Желая ти успех
Харем стил . Благодаря , вдъхна ми кураж. Лекарите знаят за състоянието ми , доки от ЖК казва , че много повече атаки ще получа преди секциото от колкото преди нормалното раждане 
. Може би има нещо вярно в думите й , а лекарят , който ще ме изражда за него не е проблем , сигурно е срещал паники колкото си искаш . Що се отнася до хомеопатията - за сега вземам Седатиф , по малко Валериана , капки на Бах , всичко това съгласувано с лекар разбира се. Не мога да кажа , че много ми действат , имам си атаки. Ти през цялата бременност ли имаше атаки , защото при мен много се засилиха от бременността ? И още нещо - казваш , че по - време на раждане няма как да получа атака , интересно ми е защо?
. Благодаря , вдъхна ми кураж. Лекарите знаят за състоянието ми , доки от ЖК казва , че много повече атаки ще получа преди секциото от колкото преди нормалното раждане . Може би има нещо вярно в думите й , а лекарят , който ще ме изражда за него не е проблем , сигурно е срещал паники колкото си искаш . Що се отнася до хомеопатията - за сега вземам Седатиф , по малко Валериана , капки на Бах , всичко това съгласувано с лекар разбира се. Не мога да кажа , че много ми действат , имам си атаки. Ти през цялата бременност ли имаше атаки , защото при мен много се засилиха от бременността ? И още нещо - казваш , че по - време на раждане няма как да получа атака , интересно ми е защо?
Елизабет,аз съм с паник атаки от 20-годишна,сега съм на почти 35.По време на бременностите имах доста атаки,но някак си не им обръщах внимание,в смисъл не им придавах толкова голямо значение,защото знам,че те ще отминат и няма да ми навредят по никакъв начин.Да ти кажа честно след всяка атака се чувствам все по-издържлива,да не кажа силна,щото ако бях силна нямаше да си имам придружител,когато излизам 
Всъщност от какво се страхуваме ние...от страха.Често си казваме:"Страхувам се да не започне да ме е страх от еди какво си..."Дълго мога да говоря по темата.80% от хората около мен са с ПР и паник атаки.Познавам...чакай сега... 
4 мами с паник атаки,родили нормално без да получат такава по време на раждане ,по простата причина,че когато една жена ражда,в нея се активират всички природни процеси,подпомагайки раждането и се изключват всички вредни.Бъди сигурна,че очаквайки секцио е по-вероятно да увеличиш страховете си,поне при мен е така.Аз знам,даже съм сигурна,че едно нормално раждане ще те направи още по-силна от сега,и повярвай ми ти си силна жена.Слаб човек не би издържал на кошмара,наречен паническа атака.Ако имаш въпроси не се притеснявай да ме питаш,за каквото и да е било,дори да не е свързано с бременността имам богат опит с приятелките ми...паник атаките 
Всъщност от какво се страхуваме ние...от страха.Често си казваме:"Страхувам се да не започне да ме е страх от еди какво си..."Дълго мога да говоря по темата.80% от хората около мен са с ПР и паник атаки.Познавам...чакай сега... 4 мами с паник атаки,родили нормално без да получат такава по време на раждане ,по простата причина,че когато една жена ражда,в нея се активират всички природни процеси,подпомагайки раждането и се изключват всички вредни.Бъди сигурна,че очаквайки секцио е по-вероятно да увеличиш страховете си,поне при мен е така.Аз знам,даже съм сигурна,че едно нормално раждане ще те направи още по-силна от сега,и повярвай ми ти си силна жена.Слаб човек не би издържал на кошмара,наречен паническа атака.Ако имаш въпроси не се притеснявай да ме питаш,за каквото и да е било,дори да не е свързано с бременността имам богат опит с приятелките ми...паник атаките
Още веднъж ти благодаря за куража . Аз също оня ден се замислих за секцио и цяла нощ после не мигнах да мисля как психически бих изкарала едно очакване на операция. Та аз ще се срина няколко дена преди това и там ще подлудя лекарите. При мен по време на паник атака ми се вдига рязко кръвното и пулса , аз за това толкова се страхувам да не го вдигна много и да проваля цялото раждане и т.н. Дано да се държа психически , освен това съм малко по - спокойна като знам , че инжекцийката с успокоително е в чантата на майка ми (тя е мед. сестра) и ще ми я сложат веднага ако се панирам. Някак си така ми се струва малко по - спокойно. Иначе какво да ти кажа - мен от болка не ме е страх , боляло ме е какво ли не , никога не съм оревавала света , търпя си и си лежа . Страх ме е да не се обърка нещо в целия процес , но екипа , който ще ме изражда ме уверява , че при най - малката опасност ще ме срежат. Ти лесно ли ти минаха ражданията?
. Аз също оня ден се замислих за секцио и цяла нощ после не мигнах да мисля как психически бих изкарала едно очакване на операция. Та аз ще се срина няколко дена преди това и там ще подлудя лекарите. При мен по време на паник атака ми се вдига рязко кръвното и пулса , аз за това толкова се страхувам да не го вдигна много и да проваля цялото раждане и т.н. Дано да се държа психически , освен това съм малко по - спокойна като знам , че инжекцийката с успокоително е в чантата на майка ми (тя е мед. сестра) и ще ми я сложат веднага ако се панирам. Някак си така ми се струва малко по - спокойно. Иначе какво да ти кажа - мен от болка не ме е страх , боляло ме е какво ли не , никога не съм оревавала света , търпя си и си лежа . Страх ме е да не се обърка нещо в целия процес , но екипа , който ще ме изражда ме уверява , че при най - малката опасност ще ме срежат. Ти лесно ли ти минаха ражданията?
Ами да ти кажа първото раждане мина лесно,но беше по-продължително(контракциите бяха около 6-7 часа,търпи се ) Раждането минава много бързо,за 10 минути след разкритието и бях родила.Дъщеря ми я родих за един час-общо с контракциите и раждането.Бързо и лесно 
Щом майка ти е до теб няма страшно.И моята майка е мед. сестра За кръвното е нормално по време на паническа атака да го вдигнеш малко.За сърцебиенето и по време на контракциите много добре ще ти подейства ето това-аз го пробвах и действа безотказно .
за раждане http://www.biberonbg.com/info/dishane_rajdane.htm
при сърцебиене,страх и паник атака http://www.oxylife.bg/files/Dishane-ot%20d-r%20Hans%20Morshitski.pdf
) Раждането минава много бързо,за 10 минути след разкритието и бях родила.Дъщеря ми я родих за един час-общо с контракциите и раждането.Бързо и лесно Щом майка ти е до теб няма страшно.И моята майка е мед. сестра За кръвното е нормално по време на паническа атака да го вдигнеш малко.За сърцебиенето и по време на контракциите много добре ще ти подейства ето това-аз го пробвах и действа безотказно .за раждане http://www.biberonbg.com/info/dishane_rajdane.htm
при сърцебиене,страх и паник атака http://www.oxylife.bg/files/Dishane-ot%20d-r%20Hans%20Morshitski.pdf
.
Преди всичко трябва да сме спокойни.
Здравейте,
От дискусията получих отговор на единия въпрос, който ме притесняваше. Моля ви да ми помогнете с информация за още нещо. От 3-4 години имам диагноза паническо разтройство. Лекувам се с антидепресанти. Може ли да ми кажете какви са рисковете да отгледам дете с тази диагноза? Притесненията идват от там, че ме е страх да не ми прилошее примерно докато разхождам детето и вобще във всички житейски ситуации, в които ще съм отдадена на него. Притеснявам се дали пълноценно ще мога въпреки болестта да го отгледам и без близките ми да се притесняват непрекъснато как сме с детето.
Благодаря ви предварително!
От дискусията получих отговор на единия въпрос, който ме притесняваше. Моля ви да ми помогнете с информация за още нещо. От 3-4 години имам диагноза паническо разтройство. Лекувам се с антидепресанти. Може ли да ми кажете какви са рисковете да отгледам дете с тази диагноза? Притесненията идват от там, че ме е страх да не ми прилошее примерно докато разхождам детето и вобще във всички житейски ситуации, в които ще съм отдадена на него. Притеснявам се дали пълноценно ще мога въпреки болестта да го отгледам и без близките ми да се притесняват непрекъснато как сме с детето.
Благодаря ви предварително!
Здравейте,
От дискусията получих отговор на единия въпрос, който ме притесняваше. Моля ви да ми помогнете с информация за още нещо. От 3-4 години имам диагноза паническо разтройство. Лекувам се с антидепресанти. Може ли да ми кажете какви са рисковете да отгледам дете с тази диагноза? Притесненията идват от там, че ме е страх да не ми прилошее примерно докато разхождам детето и вобще във всички житейски ситуации, в които ще съм отдадена на него. Притеснявам се дали пълноценно ще мога въпреки болестта да го отгледам и без близките ми да се притесняват непрекъснато как сме с детето.
Благодаря ви предварително!
От дискусията получих отговор на единия въпрос, който ме притесняваше. Моля ви да ми помогнете с информация за още нещо. От 3-4 години имам диагноза паническо разтройство. Лекувам се с антидепресанти. Може ли да ми кажете какви са рисковете да отгледам дете с тази диагноза? Притесненията идват от там, че ме е страх да не ми прилошее примерно докато разхождам детето и вобще във всички житейски ситуации, в които ще съм отдадена на него. Притеснявам се дали пълноценно ще мога въпреки болестта да го отгледам и без близките ми да се притесняват непрекъснато как сме с детето.
Благодаря ви предварително!
Мила,пантера,вече 15 години отглеждам дете(вече две) с тази диагноза
Да!Ти ще можеш да гледаш и отгледаш и деца и внуци с тази диагноза Ако имаш конкретни въпроси...насреща съм Мила,пантера,вече 15 години отглеждам дете(вече две) с тази диагноза
Да!Ти ще можеш да гледаш и отгледаш и деца и внуци с тази диагноза Ако имаш конкретни въпроси...насреща съм [/quote]
Благодаря ти Харем стил!
Как се справяш хем с кризите, хем с децата, особено когато са бебета? Страх ли те е да ги извеждаш на дълги разходки?
Мила,пантера,вече 15 години отглеждам дете(вече две) с тази диагноза
Да!Ти ще можеш да гледаш и отгледаш и деца и внуци с тази диагноза Ако имаш конкретни въпроси...насреща съм Цитат
Благодаря ти Харем стил!
Как се справяш хем с кризите, хем с децата, особено когато са бебета? Страх ли те е да ги извеждаш на дълги разходки?
Как се справяш хем с кризите, хем с децата, особено когато са бебета? Страх ли те е да ги извеждаш на дълги разходки?