Едно от любимите ми песни в този филм ... и мое клипче с любими моменти... пак си настръхвам като слушам песента... 
- Публикувана: 19 септ. 2012, 06:28 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2012, 00:27 ч.
Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 87
Да знаеш, не заемам много място.
(Навярно и в прегръдка се събирам.)
Пространството ми цялото е щастие.
И само във въздишка го побирам...
Не искам много. Нищичко не взимам.
Но давам всичко. Даже и в аванс.
Превръщам във лета безкрайни зими...
А сложностите? Просто нямат шанс.
Съвсем обикновена съм, признавам.
Светулка, миг, звезда, сълза и копче...
До края на вселените оставам
надеждата във малкото ти джобче...
Такава съм. Недей да ме пресмяташ.
(Дори не можеш да броиш до толкова.)
Ти знаеш – не заемам много място.
Но с дъх лекувам всичката ти болка...
И още ли се чудиш на инат –
къде да инсталираш тишината ми?
Не ми е нужен целият ти свят.
Едно парченце – стая... Във душата ти...
irini
(Навярно и в прегръдка се събирам.)
Пространството ми цялото е щастие.
И само във въздишка го побирам...
Не искам много. Нищичко не взимам.
Но давам всичко. Даже и в аванс.
Превръщам във лета безкрайни зими...
А сложностите? Просто нямат шанс.
Съвсем обикновена съм, признавам.
Светулка, миг, звезда, сълза и копче...
До края на вселените оставам
надеждата във малкото ти джобче...
Такава съм. Недей да ме пресмяташ.
(Дори не можеш да броиш до толкова.)
Ти знаеш – не заемам много място.
Но с дъх лекувам всичката ти болка...
И още ли се чудиш на инат –
къде да инсталираш тишината ми?
Не ми е нужен целият ти свят.
Едно парченце – стая... Във душата ти...
irini
Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Солено. Есенно. Дъждовно. И голямо.
Като притихнал в тъмното камбанен звук.
а всяка тишина е някакво начало.
Едно тъгуване ми е заседнало ей тук.
Дълбоко, колкото безброй морета.
Да можех с птиците да отлетя на юг...
И да ме виждат само ветровете.
Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Научих се (почти) да го отричам.
Но знам, че няма ли го, ще умра от студ...
А после много дълго ще съм птица.
Едно мълчание ми е заседнало ей тук.
А думите преливат от очите.
Тежи от хиляди мълчания светът.
И все по-тихо става. Все по-тихо.
Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Дълбоко ми е и ми се потъва.
Останалото е отвикване един от друг.
И цял живот умиране - като присъда.
СЕЛВЕР
Солено. Есенно. Дъждовно. И голямо.
Като притихнал в тъмното камбанен звук.
а всяка тишина е някакво начало.
Едно тъгуване ми е заседнало ей тук.
Дълбоко, колкото безброй морета.
Да можех с птиците да отлетя на юг...
И да ме виждат само ветровете.
Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Научих се (почти) да го отричам.
Но знам, че няма ли го, ще умра от студ...
А после много дълго ще съм птица.
Едно мълчание ми е заседнало ей тук.
А думите преливат от очите.
Тежи от хиляди мълчания светът.
И все по-тихо става. Все по-тихо.
Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Дълбоко ми е и ми се потъва.
Останалото е отвикване един от друг.
И цял живот умиране - като присъда.
СЕЛВЕР
Прошепнато
Да можех да идвам поне във съня ти.
Когато в прозорците спи ранина,
когато прокрадва се тихо денят ти,
и птици се съмват сред дрезгавина...
Когато унесен си най-надълбоко,
и медено клепки упойва сънят -
на топченце в теб да се свивам, на кротко,
невидимо орехче от топлина...
Да можех... поне във съня ти да идвам,
поне призори, във най-сладкия сън...
И да ти нашепвам, че мене ме има,
макар, че наяве със тебе не съм.
Р.Даскалова
Да можех да идвам поне във съня ти.
Когато в прозорците спи ранина,
когато прокрадва се тихо денят ти,
и птици се съмват сред дрезгавина...
Когато унесен си най-надълбоко,
и медено клепки упойва сънят -
на топченце в теб да се свивам, на кротко,
невидимо орехче от топлина...
Да можех... поне във съня ти да идвам,
поне призори, във най-сладкия сън...
И да ти нашепвам, че мене ме има,
макар, че наяве със тебе не съм.
Р.Даскалова
Особено Несрин, милата... 
Тази малката Нихал какво се е нахилила като ряпа, добре й е сега, когато другите страдат, пък тя се забавлява.... Пикла!
Да не пропускам нещо?