Един разбит живот

  • 22 259
  • 300
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 65
Вариант да прехвърля майчинството няма - баща ми е пенсионер, а майка ми е пред пенсия и ако и прехвърля майчинството ще и се отрази на пенсията, която ще взема, нали се взема задължително последната година.

miss piggy, моя изобщо не се крие или не може да го прави умело. Тази седмица уж беше на тим билдинг Simple Smile , кой му вярва? Май само той?

Това с продаването на жилището не е много лесно. Ние по принцип го бяхме обявила за продан, защото си търсихме по-голямо, преди да се появи новата любов. Ако го продадем аз ще получа някаква сума, но с нея нищо ня мога да направя. Апартамента е гарсониера, парите ще се стопят и аз трябва да съм на квартира. Засега мисля да остана в жилището, по късно и него ще го мисля.

 

# 46
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 309
Йори_,
когато моят син беше на възраст, в която имах право да получавам майчинство, имаше една програма "В подкрепа на майчинството", от която се възползвах.
Наех жена, на която държавата плаща майчинство, води й се стаж - като всяка нормална работа, а аз се върнах на работа и й давах известна допълнителна сума.
Може да провериш дали все още е актуална - мисля, че на този етап този вариант е по-добър от яслата, която, първо ще ти струва 500 лв., второ - има риск детето често да боледува и съответно -ти да отсъстваш.

# 47
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 932
Йори, понеже в такива моменти не само утеха и окуражаване са нужни, а и по малко здравословно разтърсване, я чакай да те пораздрусам малко. Преди да говориш за разбит живот, влез в "Зачатие" и продфорума "Проблемно забременяване" тук и виж как се справят жени с по десет неуспешни процедури. И тогава говори за драма и труден живот. Хората щяха да са много по-щастливи, ако понякога поне оценяваха уникалния късмет, който вадят.

Сега ще вникна повече в казуса с апартамента, финансите и т.н и ще помисля и аз за някакви идеи. Това, че бившият ти не е много умен или хубав човек, още не означава, че животът ти е разбит, но трябва да го преподредиш добре за теб и детето. Предстоят ти много важни и хубави неща. 

# 48
  • Мнения: 65
Saule, за съжаление минах и през  "Зачатие" и подфорума "Проблемно забременяване", имам 6 неуспешни инсеминации, лапароскопия, едно успешно инвитро, което завърши със загуба на 2-та плода Sad.
Детето ми наистина е голям късмет, но за съжаление в момента нямам никави сили да му обръщам внимание. Чудя се какъв живот мога да му осигуря? Тъжно ми е, мъчно ми е, рева почти по цял ден, ядосана съм. Самотно ми е - пребирам се в 19 часа в къщи и дори няма с кой да споделя какво ми се е случило през деня. А оня тъпанар се опитва да се държи приятелски с мен - да ми обяснява какво е станало на работа и т.н. бля-бля. И да разсъждава философски, ужасно е.

# 49
  • варна
  • Мнения: 90
Йори, здравей! Аз не пиша често тук( даже съвсем не пиша) но нямаше как да не ти отговоря аз как постъпих!
Разделихме се когато малката беше на месец а баткото на две годинки.
Прибрах се при родителите ми, за да ми помагат
Записах баткото на ясла а малката гледах аз на спокойствие със старите дружки. Една година живях в провинцията ( градче от 15 000 човека).Вечер имах доста време и сигурността ...за да мисля върху живота си и това какво мога да направя, за да съм по-добре. Именно тогава измислих бизнеса си, разтърсих се за начален капитал... Намерих приятели, които ми подадоха ръка! Обмислих плана, когато трябваше да се ходи до София( по организацията на всичко) родителите ми гледаха децата. И така когато бизнеса ми беше организиран и задействан аз прибрах малките при себе си , вече можех да си позволя и ясла и градина. От тогава до сега нещата много се промениха ...и то все към по-добро Simple Smile)))
Но това е тема на друг разговор. И, за да не спамя повече:
Моят съвет( като минала под една или друга форма през това) е : Дело за издръжка, даваш апартамента под наем ( доход наем) прибираш се, за да ти помагат( много е важно това) а ти да си събереш главата и да измислиш какво да правиш

Успех, каквото и да решиш   bouquet

# 50
  • Мнения: 1 809
Цитат
Моят съвет( като минала под една или друга форма през това) е : Дело за издръжка, даваш апартамента под наем ( доход наем) прибираш се, за да ти помагат( много е важно това) а ти да си събереш главата и да измислиш какво да правиш
Абсолютно се с две ръце подкрепям това!Особенно това да си подсигури помощ и сигурност , за да може да тръгне напред. PeaceАз също съм минала по същия път под една или друга форма и знам колко е важно да има кой да ти помогне, особено за такова малко дете.
Ами чисто емоционално и физически-сам човек трудно издържа.Цял ден на работа, трепериш дали ще успееш да вземеш детето от ясла, няма кой да ти купи 1 хляб и т.н. Да не говорим, че няма да може и 5 минути да отдели за отдих и общуване с приятели.Това освен ,че съсипва ами и пречи да създаваш контакти.А без познати и някакаво обкръжение не се живее.С това искам да кажа, че не е достатъчно да имаш само средства, за да се справи човек абсолютно сам и то с толкова малко дете.

Последна редакция: ср, 26 сеп 2012, 09:54 от MALVINA

# 51
  • Мнения: 1 931
Йори,  аз в последно време повече чета отколкото да пиша. Казвала съм си мнението, но при мен беше различно. Аз бях човека който си тръгна и периода на самосъжаление беше докато живеех с БНД. Всеки си намира начин да се справи с положението. На този етап ти имаш време да си дадеш да си стъпиш на краката. Както апчих ти е писала е много добър вариант. Това да живееш с него и той да ти се прави на приятел е най-лошият вариант за теб. Ти не си човека който може да му бъде приятел на този етап, както и той не ти е приятел. Така му е удобно за момента. Той вижда това, че се самосъжаляваш и е полъскан - 2 жени го харесват, ти страдаш за него искаш шанс, другата го чака.  Оправи си нещата с апартамента и той да се махне от там. Бъди по-твърда с него, но от апартамента не се отказвай и не продавай.
 Това, че си останала сама с детето не значи, че ти е разбит живота. Това е едно ново начало и знай, че всяко зло е за добро. Очаквате нещо по-добро в бъдеще, но то зависи от теб. Докато ти се самосъжаляваш доброто няма да дойде при теб.

# 52
  • Мнения: 2 510
Самотно ми е - пребирам се в 19 часа в къщи и дори няма с кой да споделя какво ми се е случило през деня.
Кой гледа детето?

# 53
  • Мнения: 246
Даване на апартамента по наем - може да попадне както на добри и съвестни квартиранти, така и на не толкова добри. Шансът да са от втория тиип не е малък. Сама жена ... да ги изгони ще й трябват месеци, може и година, и разходи по съд и адвокати. Имала съм няколко такива и е един малък ад ... Всеки съветва според своя жизнен опит и позиция, затова казвам - продавай. Как ще търчи до София да се справя с проблеми? Ако не си платят някой път /дори и по банка да е/?

# 54
  • Мнения: 6 217
bellaK , и ти си права. Да си наемодател не е само да прибираш парите, има си и ядове и ангажименти. Ако го даде на познати, дори и да е на по-малък наем, ще е по-спокойна и по сигурна, че няма да и създадат проблеми.

# 55
  • Мнения: 65
Самотно ми е - пребирам се в 19 часа в къщи и дори няма с кой да споделя какво ми се е случило през деня.
Кой гледа детето?

Пребирам се с детето, от 16 до 19 часа обикновено сме навън, после вечеря, баня и то в леглото, а аз се самосъжалявам и рева.

# 56
  • Мнения: 2 510
Аз лично не бих рискувала със започване на нещо коренно различно ново, но аз не съм човек на риска.
Все пак авторката би трябвало да прецени себе си. 15 години да живееш с някой е проблем при който оставането сама и коренна промяна изисква да притежаваш и известни качества.
Тръгването на всичко от начало не ми допада особено много.

# 57
  • варна
  • Мнения: 90
Даване на апартамента по наем - може да попадне както на добри и съвестни квартиранти, така и на не толкова добри. Шансът да са от втория тиип не е малък. Сама жена ... да ги изгони ще й трябват месеци, може и година, и разходи по съд и адвокати. Имала съм няколко такива и е един малък ад ... Всеки съветва според своя жизнен опит и позиция, затова казвам - продавай. Как ще търчи до София да се справя с проблеми? Ако не си платят някой път /дори и по банка да е/?
bellak, така е, може да попадне на добри а може да попадне и на лоши наематели. Но това не е причина да се продава, просто трябва да си върже гащите чрез договора. В момента аз съм наемател на големи обекти и повярвай ми, договорите, които подпивам са железни и защитават интереса и на двете страни .Може и да го продаде (това също е опция) но цените на жилищата в София са на дъното си в момента, продажбата автоматично означава подялба на парите между нея и съпруга и . А и ако един ден рещи да се връща...какво прави? Квартири, несигурност...
Но, права си, всеки гледа на нещата през собствения си  филтър и гледни точки - много 

# 58
  • София
  • Мнения: 12 301
Йoри_, мила, аз ти казах,че ще преминеш през сълзи и самосъжаление. Трябва и приятелка, на която да споделяш, да си изливаш мъката, а тя да те слуша..  ти си и изплашена .Всичко това ще отмине, но ти трябва време, много време.
Не се наемам да давам съвет, но аз при всички положения бих си останала вкъщи, няма да си продам апартамента, трябва да имам покрив над главата си, ще продължавам да работя, детето на ясла или градина и ... така. Ако мога да получа малко помощ от родителите си, добре е дошла.  Но зная, че първото нещо което бих поискала е, той да си излиза. Това съжителство/на него му е много удобно/, мен би ме влудило.  Ако това успееш да направиш, ще видиш, че лека-полека ще започне живота ти да се връща в нормални граници. Ще имаш спокойствие. В момента на теб това ти е нужно. Станалото-станало. Не си първата, не си и последната. Ще се организираш, ще тръгнат нещата и съм убедена , че ще бъдат в правилната посока.
Снежа 63 ти е писала "аз не съм човек на риска" / относно нов бизнес/. Аз също. Нов стрес, нови хора, организация, няма да имаш сили за момента. За момента ти трябва спокойствие.  Просто оставяш да се тече времето. Трябва да приемеш,  връщане назад няма. Той няма да се върне, въпреки че на теб би ти се искало. Такъв вятър го вее на бял кон...Ще успееш. Споделяй!

# 59
  • Ispania
  • Мнения: 4 528
Лелее, уплаши ме жена! Гледам "Един разбит живот". Край! Кога се разбива един живот? Когато някой по4ине, когато е болно детето ти, майка ти, някой близьк. А то какво било!
Мьж¿?! Знаеш ли колко мьже има на тази земя? Знам аз сьс сигурност, колко те боли то4но за този!
Зная оба4е и какво е да имаш дете, да умираш за него. А в твоя слу4ай това е най-то4но казано! Сигурна сьм 4е след вси4ко което си преживяла, най- важното нещо в твоя живот е детето.
Тогава защо да е разбит той? Защото някой, на когото си вярвала те е предал?Изльгал те е? Сега си разо4арована и не виждаш смисьл в нищо? Сьс сигурност знаеш, през целият ни живот колко хора ни предават, мьже, роднини, приятели, колеги.... Той просто е бил един от списька на тези ,които не са заслужавали да бьдат до теб.
Какво общо има новата му "лУбима"? Тя какво общо има с твоето дете? С твоят брак? Нали в твоето семейство сте ТИ, (бившият) МЬЖЬТ ТИ и ДЕТЕТО. Тя е страни4ен 4овек. В нея никаква вина не тьрси, ако някой има вина, това сте ти и/или той. Аз не го извинявам, 4е използва като извинение детето за вашата раздяла. Това са глупости, хората минават през проблеми ежедневно, а вашите са били пове4е от голями. Това е трябвало да ви сплоти още пове4е. Но не, той не е бил готов за такава отговорност. ТИ -ДА.

Не е нужно да закьсняваш за работа, ако детето ходи на детска градина, не е нужно да отцьстваш периоди4но. Не живей с нагласата още от сега, 4е ще се провалиш като майка(гледаща сама детето си).
Вси4ко е вьпрос на организация. (И това ти го казва,  най- НЕорганизираният 4овек,който може да срещтнеш някога).

Общи условия

Активация на акаунт