Един разбит живот

Здравейте,
Искам да споделя и моята история с вас и да получа съвети и подкрепа. Пиша от нов акаунт, тъй като още не съм споделила с моите приятели и роднини и не искам да разберат оттук.
Със съпруга ми сме повече от 15 години заедно, женени сме от 8 г., след 5 годишна борба със стерилитета, забременях инвитро с близнаци /върнаха ми една яйцеклетка, но се развиха 2 плода/, които загубих в 8-мия месец /оплетена пъпна връв и ми предизвикаха нормално раждане, не искам да се връщам към това/ след като се пазих 6 месеца на 7-мия най-неочаквано забременях. Нямах проблеми през 2-рата бременост, но аз си бях по напрежение да не се случи същото. Родих здраво, хубаво момченце, което вече е на година. И седмица след рождения му ден, баща му се пребира и ми казва, че от извесно време /година - две/ не изпитвал същите чувства към мен както в началото, че аз много съм се вглъбила в детето и не му обръщам внимание и той намерил друг човек, с който да споделя. Е това беше голям шок за мен. Ние търсихме по-голямо жилище, само месец по-рано бяхме на почивка, имахме общи планове. Предложи ми да живее в къщи и да плаща сметките, но да излиза с новата си изгора. Незнаех как да реагирам, така изкарахме 2-3 дни, но аз не издържах. Разбира се, че научих коя е - тя му е бивша колежка, която в момента е в развод и преди ми е говорил много за нея, семейството и проблемите и. Чесно казано, не очаквах да е тя, бях останала с впечатление, че е интелегентна жена, имала много възможности /след развода най-вероятно няма да е така, даже ми беше споделил, че са теглили много заеми и сега тя няма да може да ги плаща, ще и правят запор на заплатата и т.н/ сега с доста проблеми и не вярвах, че ще се намеси и съсипи и нашия брак. Знаеше за всичките ни проблеми - какво сме преживели, къде ходим на почивка, къде празнуваме, с цялата си наглост стой във фейсбук, лайква и коментира снимките на сина ми. Тотално си промених мнението за нея - сега я смятам за подла и нагла. В деня, когато съпруга ми каза, че има друга жена, с която само споделял и нямал връзка с нея /на което не повярвах/, прочетох и смс от нея: "Радвам се, ще те чакам с нетърпение".
Момичета, помагайте, как да се отърва от мислите си за нея и как да продължа напред.
Детето ми е на 1 год., не е прието на ясла, ще го пускам другия месец на частна, която уж баща му обеща да я плаща. Аз се връщам на работа, но много ме е страх дали ще успея да се справя и финансово и с отговорностите с детето /вземане, водене на ясла, гледане, сама съм нямам помощ от баби/ и докога колегите ми ще ме търпят с постоянните отсъствия и закъснение.