Не смятам, че трябва да се чувствам отговорна за нечии очаквания. Да приемеш нечия покана за посещение на място с компания не е като да отидеш сама след това в тях и да се правиш на ощипана. В първия случай очакванията си остават за сметка на очакващия, във втория са вече на базата на направена крачка обещаваща нещо повече.
- Публикувана: 26 септ. 2012, 23:38 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2012, 20:26 ч.
Среда и обожатели
И какъв е смисъла на симпатиите между хората, ако трябва да се чувстваш виновен всеки път когато някой те харесва и ти не му отвърнеш със същото............Човек ще си помисли, че само мъже с които сте били интимни са правили нещо за вас в този живот. Що за глупости?!
В случая става въпрос дали да се възползавш от неговото харесване, без да си длъжен да го харесваш и без да отговориш на очакванията му.
Авторката май заяви, че между тях нищо не може да стане....обаче се чуди дали да го държи "наоколо" (като не изяснява положението), за да може да се възползва, ако се отвори възможност, от неговите контакти и познанства....
За мен е игра на котка и мишка, при това не от най-честните.
По-скоро, ако е точна в отношенията си с хората, би трябвало ясно да даде да се разбере какво може и какво не, и да се надява, че той ще е достатъчно интелигентен и толерантен, за да "остане" около нея просто като приятел.
Но , получавайки услуга от мъж, който те харесва, си го заблуждавала, че може и да се получи нещо между вас?
Така ли и как точно? Той да не ми е казал, че ще направи еди какво си за мен само ако му обещая да си лягаме после и аз да съм казала да, а после да се отметна? Това, че може да си е въобразил, че ако приема услугата е обещание за нещо, си е лично негов проблем, не мой. Не смятам,че всяка приета услуга от мъж трябва да си я плащам в натура. Нали ме харесва, значи ще му е приятно да свърши нещо за мен.
[/quote]
[/quote]
Но , получавайки услуга от мъж, който те харесва, си го заблуждавала, че може и да се получи нещо между вас?
Както и да е, не си разбрала ситуацията.
Аз пък нищо не схващам.
Зило - айде кажи какво си намислила точно, то само някакви хипотези, общи приказки и увъртания.
Аз съм се възползвала от обожатели. Ми като сами ми предлагат какво ли не - сладки приказки, дребни услуги, помощ или съдействие, отменят ме в разни сл.задължения, сами предлагат контактите си за това или онова - що да се дърпам?
Зило - айде кажи какво си намислила точно, то само някакви хипотези, общи приказки и увъртания.
Аз съм се възползвала от обожатели. Ми като сами ми предлагат какво ли не - сладки приказки, дребни услуги, помощ или съдействие, отменят ме в разни сл.задължения, сами предлагат контактите си за това или онова - що да се дърпам?
Вили, работи във фирма, която ми представлява професионален интерес. По принцип, ако даден човек не ми допада за интимни отношения, го зачерквам, изключая тези, които с годините се утвърдиха като приятели. Такава натура съм, нямам нужда от много приятели. Затова, изхождайки от особеностите на характера ми, се чудя дали да поддържам този контакт, който ще премине в графата social networking, както уточних. Но тук бях обвинена в какви ли не любовно-вселенски грехове спрямо него.
С поведение не съм показала интерес, но и не съм заявила вербално и категорично, че между нас нищо няма да се случи. Просто не общуваме на такова ниво, разговаряла с него веднъж.
Но , получавайки услуга от мъж, който те харесва, си го заблуждавала, че може и да се получи нещо между вас?
Това е типичният въпрос и ситуация, заради, които жените биват наричани кучки от мъжете.
Зилозавър, това е абсоютно идиотска ситуация, но винаги можеш да пробваш, ако ти нагазва в лайната. Обаче мирише да знаеш, няма лошо да опиташ, но ще трябва и да свикнеш с миризмата.
Такива ситуации като "аз какво да направя, че той си въобразява" няма. Надявам се интелигентни жени сте и схващате, че подобно твърдение си е измъкване от ситуация. Въобразяват си маниаците, които дори не познаваш, а те си мислят, че ги обичаш/има и други примери с настоятелни ухажори, но и те също се освестват след ясно показано/. В други подобни ситуации или сме дали сигнал или сме си поиграли на флирт, поласкани от оказаното ни внимание или нещо си друго. Един нормален човек не си въобразява, а следва сигналите. Също така вече решава и до къде да стигне.
п.п. сега погледнах последният ти пост Зилозъвър, тогава какво се кахъриш, та ти мислиш от км. какво що. Можеш да поддържаш контакт след като сама каза ясно показваш имаш или нямаш интерс към някоя персона. Човек , ако не е дебил ще схване. Чудо голямо , тук кви ги надробиха, че и аз от техните постове криво схванах ситуацията.
Аз пък мисля, че pasinet много добре разбра ситуацията.
Оправдавайки те с "....ама аз какво съм виновна, че той , нахалника си е помислил, че мога да го харесам на всичкото отгоре?!" .....
Давай. Човешката съвест има необятни.....възможности.
Малееееее, Красо – ма много закостенели и консервативни някак разсъжденията ти, то все едно с монахиня говоря...Въпреки, че и те карат колела дори... А, на мен ми е ясно, че не всеки има обожатели и не всеки знае как да се възползва от онова, което му се предлага.
Но да наричаш липса на морал – възползването от нещо, което някой доброволно ти предоставя....е меко казано тъпо.
Вероятно морала варира според възможностите. Не ми се е налагало да давам аванси на обожатели, за да си намеря работа или да правя кариера, вероятно ако външността беше най- ценното ми качество щях да преосмисля морала си. Или да се лиша от някои професионални успехи.
По принцип, ако даден човек не ми допада за интимни отношения, го зачерквам, изключая тези, които с годините се утвърдиха като приятели. Такава натура съм, нямам нужда от много приятели. Затова, изхождайки от особеностите на характера ми, се чудя дали да поддържам този контакт, който ще премине в графата social networking, както уточних.
Аз съм така. Затова и идеята за подобни взаимоотношения, които са в контраст с моята същност, най-вероятно ще ме карат да се чувствам много некомфортно. Което за мен би било съществена причина да не експериментирам, просто защото има по-голяма вероятност да стане някой гаф. В този смисъл за мен нещата не опират толкова до етично или неетично е това по принцип, колкото до чувствам ли се аз комфортно с подобна идея или не.