В началото на 80те години в САЩ бе публикувана книгата на Джеремая Рифкин “Ентропията : нов светоглед”. В нея авторът критикува нашия, утвърден с векове светоглед. Светогледът, казва той, е толкова втълпяван от самото детство, че не се поставя под съмнение. Ако хората продължават да пренебрегват закона на ентропията и неговата роля за определяне на широкия контекст, в който се разгъва нашият физически свят, то ще поемат риска за нашето собствено изгасване.
Законът за ентропията разрушава представата за историята като прогрес. Законът за ентропията разрушава представата, че науката и технологията създават един по подреден свят.
Суровинните ресурси от използваема енергия са крайна величина в затворената ни планетарна система.Тази величина е известна , ние сме подяли и я консумираме с ужасяващ „апетит”. Впрягайки цялата мощ на съвременната техника. А населението на земята расте – увеличават се енергийните нужди и законни претенции според постигнатите вече стандарти на най развитите страни. При съвременното състояние на нещата , вече е немислимо да се „построи втора Америка”. С други думи трябва да се примирим с тази ужасяваща реална закономерност, скривала се като латентно спотайващ се вирус цели хилядолетия. за да изрази своята сила в средата на 20 век.
В един доклад на ООН от 1989г можем да прочетем :
„Общата световна картина , създавана от съвременната цивилизация, има определено сходство с картината на бурно развитие, възникващо скоро след като бактериите попаднат в чашката на Петри с богата хранителна среда. В ограниченото пространство на чашката на Петри такъв ръст не протича балансиране.Рано или късно, според това как популацията на бактериите изчерпват наличните ресурси и се „задъват” в отпадъците – продукта на своята жизнена дейност, теният първоначален разцвет се сменя със застой или гибел.”.
В цитираният доклад е записано: „Популацията на бактериите не са властни над своя неизбежен конфликт с крайната среда за обитаване и затова не носят отговорност за него”. Многозначително дипломатично намекване за нещо, което не прието да се говори.
Какво обаче говорят цифрите на доклада. Към края на 1989г Земята е била населена от 5 250 000 000 човека, 15% от които консумират повече от 35% от хранителните вещества и повече от 50% от добиваната използваема енергия върху планетата. От друга страна 25% от цялото население е гладувало а 33% е живяло в страни с висока смъртност.
При алтернативата за удвояване на населението на земята през 2050г, (между 8 и 10.5 милиарда) придружено от тотално замърсяване на средата и бясно изчерпване на цялата използваема енергия, бъдещето (още за едно поколение) изглежда не тъй „слънчево”. Ето го началото на краят.
Мнение эксперта: человечество вымрет через 100 лет
http://www.3dnews.ru/news/Mnenie-eksperta-chelovechestvo-ischezn … t-cherez-100-let/
За пръв път населението на Земята достига един милиард души през 1804 г. На света са необходими още 123 години, за да удвои това постижение през 1927 г. Следват още 32 години и една Втора световна война, докато населението достигне 3 милиарда души. От този момент нататък темпото на растежа като цяло се стабилизира на безпрецедентно високо ниво. За 40 години населението се удвоява (6-милиардното бебе е родено в Сараево през 1999 г.).
Според изследвания Земята може да изхрани максимално 20 млрд , но при условие , че ВСИЧКИ хора живеят с жизненото равнище на Бангладеш. Такава ситуация се очаква около 2080г., но на всички е ясно, че тези 15% от населението няма да бъдат съгласни да редуцират потреблението си за сметка на останалото население. Това означава че критичната точка на обществения хаос, който ще настъпи в определени зони на Земята , ще бъде много, много по рано. Много учени говорят, че 2050г е критичната граница на релативна стабилизация на световният мир.
Като имаме предвид, че самата цивилизация е изградена върху принципа на сетивната недостъпност до данните , които дават власт над себеподобните, би било редно да бъдете повече негативно критични към официалните данни.
Западните нации бележат тенденция към застаряване, а народите от Третия свят нарастват прогресивно. Това разпада световния баланс, което ще доведе до множество преселения и борба за разпределение на ресурсите и териториите.
Ще разгледам по подробно тази тенденция.
Законът за ентропията разрушава представата за историята като прогрес. Законът за ентропията разрушава представата, че науката и технологията създават един по подреден свят.
Суровинните ресурси от използваема енергия са крайна величина в затворената ни планетарна система.Тази величина е известна , ние сме подяли и я консумираме с ужасяващ „апетит”. Впрягайки цялата мощ на съвременната техника. А населението на земята расте – увеличават се енергийните нужди и законни претенции според постигнатите вече стандарти на най развитите страни. При съвременното състояние на нещата , вече е немислимо да се „построи втора Америка”. С други думи трябва да се примирим с тази ужасяваща реална закономерност, скривала се като латентно спотайващ се вирус цели хилядолетия. за да изрази своята сила в средата на 20 век.
В един доклад на ООН от 1989г можем да прочетем :
„Общата световна картина , създавана от съвременната цивилизация, има определено сходство с картината на бурно развитие, възникващо скоро след като бактериите попаднат в чашката на Петри с богата хранителна среда. В ограниченото пространство на чашката на Петри такъв ръст не протича балансиране.Рано или късно, според това как популацията на бактериите изчерпват наличните ресурси и се „задъват” в отпадъците – продукта на своята жизнена дейност, теният първоначален разцвет се сменя със застой или гибел.”.
В цитираният доклад е записано: „Популацията на бактериите не са властни над своя неизбежен конфликт с крайната среда за обитаване и затова не носят отговорност за него”. Многозначително дипломатично намекване за нещо, което не прието да се говори.
Какво обаче говорят цифрите на доклада. Към края на 1989г Земята е била населена от 5 250 000 000 човека, 15% от които консумират повече от 35% от хранителните вещества и повече от 50% от добиваната използваема енергия върху планетата. От друга страна 25% от цялото население е гладувало а 33% е живяло в страни с висока смъртност.
При алтернативата за удвояване на населението на земята през 2050г, (между 8 и 10.5 милиарда) придружено от тотално замърсяване на средата и бясно изчерпване на цялата използваема енергия, бъдещето (още за едно поколение) изглежда не тъй „слънчево”. Ето го началото на краят.
Мнение эксперта: человечество вымрет через 100 лет
http://www.3dnews.ru/news/Mnenie-eksperta-chelovechestvo-ischezn … t-cherez-100-let/
За пръв път населението на Земята достига един милиард души през 1804 г. На света са необходими още 123 години, за да удвои това постижение през 1927 г. Следват още 32 години и една Втора световна война, докато населението достигне 3 милиарда души. От този момент нататък темпото на растежа като цяло се стабилизира на безпрецедентно високо ниво. За 40 години населението се удвоява (6-милиардното бебе е родено в Сараево през 1999 г.).
Според изследвания Земята може да изхрани максимално 20 млрд , но при условие , че ВСИЧКИ хора живеят с жизненото равнище на Бангладеш. Такава ситуация се очаква около 2080г., но на всички е ясно, че тези 15% от населението няма да бъдат съгласни да редуцират потреблението си за сметка на останалото население. Това означава че критичната точка на обществения хаос, който ще настъпи в определени зони на Земята , ще бъде много, много по рано. Много учени говорят, че 2050г е критичната граница на релативна стабилизация на световният мир.
Като имаме предвид, че самата цивилизация е изградена върху принципа на сетивната недостъпност до данните , които дават власт над себеподобните, би било редно да бъдете повече негативно критични към официалните данни.
Западните нации бележат тенденция към застаряване, а народите от Третия свят нарастват прогресивно. Това разпада световния баланс, което ще доведе до множество преселения и борба за разпределение на ресурсите и териториите.
Ще разгледам по подробно тази тенденция.
Ехааа... 
