"Макар и малко на брой, достигналите до нас книжовни и художествени паметници разкриват достатъчно ярко формирането на манастира като средновековен център на българската култура. В няколко витрини са изложени ръкописи, илюстриращи историята на манастира през 10в. и първите векове от неговото съществуване. Това са глаголически листове от 9-10в. „Заветът” на Йоан Рилски е препис от 18в.; Народното житие от 12в., в препис от 15в. – най-старият писмен паметник за живота на Йоан Рилски; Канонът за св. Йоан Рилски – ръкопис от 1789г.
В експозицията са включени: планът на отбранителната кула, издигната през 1335г.; надгробната плоча на Хрельо Драговол и мемориален надпис, разкриващ трагичния му край; дърворезбените двери и тронът на построената от него църква – едни от редките произведения на средновековната дърворезба; най-старите икони, съхранени в манастира – на св. Иван Рилски (14в.) и св. Арсений (15в.) и хрисовула (дарствена грамота) на цар Иван Шишман от 1378г. . Голяма карта представя
За възстановяването му през втората половина на века и за пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Търново се съдържат сведения в „Панегирика” на рилския книжовник Владислав Граматик, чийто оригинал е също изложен. За съживяването на манастира и като център на художествена култура свидетелства и стилистиката на експонираната икона „Св. Георги на трон” (15в.).".
Моята теза е, че много, което е останало след това, беше унищожено от нас. Старата църква на Рилския манастир е съборена от нас, за да се построи нова, по-голяма.