Да ви кажа честно, много съм разочарована от таткото!

Аз пък разсъждавам малко като мъжа ти, сигурно съм сбъркана нещо .
Аз раждах планово секцио и той стоеше отвън, но това все пак е за час- час и половина време. Но ако раждах нормално в никакъв случай нямаше да настоявам да стои с мен през цялото време или да виси пред залата, камо ли пък да ми държи ръчичката. Защото едно раждане, особено първо може да се проточи много часове. Даже аз щях да настоявам той да отиде някъде или да си свърши някаква работа. В такъв момент бих предпочела да съм сама и да не ми се мотаят хора около главата. По- важно е да имам постоянна мобилна връзка с него.
А това дето аз тука ще се мъча, а той ходи не знам си къде не го разбирам. В крайна сметка природата е решила, че ние трябва да раждаме, мъжете с нищо не могат да ни помогнат. Поне аз така приемем нещата, защото съм реалист.
Не се разстройвай, мъжете трудно могат да съпреживеят това, което ние преживяваме по време на бременност. Аз съм сигурна, че той се вълнува не по- малко от теб за предстоящото събитие, но явно го приема по свой си начин и не го показва. Явно просто си е такъв тип човек. Ама с това, дето ти казва- Айде бе, да не си първата родила не е прав. За това си заслужава  . Особено пък като знам мъжете какви са бъзльовци като стане дума за болница. Трябва да го строиш малко.
Успех и леко раждане! 

Свекърва ми настояваше да не казвам на майка ми, когато тръгна да раждам (как ли пък не!), точно по същата причина - бързо раждане....

чайниче, наистина е кофти такова пренебрежително отношение, но се опитай да не обръщаш особено внимание (ако можеш, аз не мога  ) И аз родих без уговорка и нямах идея от докторите, но съм доволна. Вечерта ме оставиха в болницата и всички отишли да спинкат. То и нямаше смисъл да висят пред болницата, още повече, че докторите казваха, че няма да родя тази нощ. Мен ме издразни, като звъннах на таткото и му казах, че му се роди щерката, той каза "Ок. Браво. Добре ли сте?" и после си легнал да спи Все едно се случва всеки ден и хич не се е развълнувал. Но какво да го правя...  

Ами това държание според мен е много гадничко!
Мъжа ми през цялото време и на двете ми бременостти трепереше над мен- носеше ми легените с прането, чистеше с прахосмукачката, тичаше до магазина като ми се дояде нещо, ходеше с мен на консултации и разпитваше доктора за състоянието и на двама ни с бебо. Когато раждах големия ни син, аз бях вече в болница от няколко дни заради преносването и той не знаеше, че раждам, понеже бебо тръгна навън през нощта, но когато дойде по-късно да ни види, очите му бяха насълзени и се тюхкаше, че не съм му се обадила да му кажа, че раждам за да се бил притеснявал, както било редно!
 Когато раждах малкия, мъжа ми беше по-уплашен от мен и аз не му позволих да остане с мен- пратих го да си ходи, но веднага след като родих, една акушерка ми каза, че навън ме чакат мъжа ми и сина ми и след като излезе  плацентата аз се озовах в прегръдките им. Този ден няма никога да го забравя! Баткото се разплака гушкайки ме колкото може, понеже аз бях още в носилката, а таткото с насълзени очи гледаше ту мен, ту новото си бебе и правеше снимки за да показва новата си гордост. Едва ги изгонихме да си ходят. Мъжа ми преди да си тръгне отиде да говори с акушерката, която държеше бебето. След няколко часа ми донесе голямо шише смрадлика (за промивки- по съвет на акушерката), сокове и разни други неща. Тъй като си беше взел отпуска, мъжа ми и баткото идваха да ни видят по 3 пъти на ден Не усетих липсата им, въпреки че не си бях в къщи! След като се прибрахме и двамата бяхме обградени от обич и внимание!
Това според мен е истинското отношение на баща и съпруг, който обича и държи на семейството си!
Наистина се надявам отношението на мъжа ти да е някакво временно състояние!
Успех 

според мен си е до човека.Но както казва майка ми-мъжете в повечето случаи са на 200 километра далеч от това,което става около тях.
И аз раждах с планово секцио,имах уговорка с лекар,никой освен мъжа ми не знаеше,че раждам.Аз разсъждавам така-понякога е много по-трудно да си наблюдаващия,защото не знаеш,а в случая и няма как да помогнеш.Не се притеснявай,че нямаш уговорка-при мен със сто уговорки,пари не минаха добре нещата,така че -на късмет!!И искам пак да го напиша-този период е най-трудния в семейството.Пожелевм ти леко раждане!!! И пиши във форума-ние те разбираме

Не се натоварвай излишно, нормално е да си по чувствителна, все пак си бременна.
Аз раждах без уговорка, без таткото, преносих и влезнах в болницата един ден преди раждането. Таткото си беше в къщи, аз му се обадих че са ми назначили секцио и той тогава дойде, видях го след като излизах от упойката, а после идваше всеки ден в болницата, за да ни види с бебо, еми това е. 

И аз си мисля, че мъжете трябва да проявят малко повече съчувствие и грижи към жената, която носи и ражда детето им 
При мен така се получи, че ме вкараха за принудително раждане, мъжът ми ме закара до болницата, майка ми също дойде и двамата чакаха отвън през цялото време. По онова време все още не разрешаваха таткото да присъства, така че този въпрос не стоеше пред нас. Но веднага щом ме изкараха на количката, двамата дойдоха да ме видят и аз бях много щастлива да ги видя. И като цяло не мога да се оплача - много се грижеха и трепереха всички около мен, макар че карах лека бременност.

А за напиването - мисля че тук пък ние не можем да разберем какво чувстват мъжете, какво е да знаеш, че жената, която обичаш се мъчи, че ти ражда дете    Така че сигурно има защо да се напият  

Ти си специалната във всяко едно отношение !!! Но мъжете не го осъзнават ! Не се притеснявай за раждането всичко ще мине за няколко часа и после ще се радваш на прекрасното ти бебче ! Аз през цялата бременност си ходих сама на консултации при лекарката, при която си и родих, просто съм такава бях много щастлива от факта че ще ставам мама и колкото и егоистично да звучи, пазех това прекрасно усещане само за себе си ! Е когато влязох в 9 месец заведох таткото да види болницата и къде точно трябва да ме заведе, ако се наложи бързо реагиране! И когато този съдбоносен ден дойде той беше с мен само докато ме сложиха в предродилното и после тактично акушерката му каза да се прибира вкъщи, защото скоро няма да родя! Разбира се, че не е спал цяла нощ, а през няколко часа се е обаждал в болницата, за да разбере дали съм родила и те най-накрая му казали че те ще му се обадят като родя  Е аз раждах 18 часа и най-накрая родих със спешно секцио и да ти кажа през тези часове не ми трябваше никой около мен, който да се тревожи и да чупи пръсти !!! Дори на бабите и дядовците не казахме преди малчо да се роди !!!

Живей с мисълтта, че те очаква един нов живот след като прегърнеш детето си и усетиш прилив на любов, и мисли позитивно !!!

Леко раждане   

Успокой се напълно мила, докато сме бременни в душата ни стават странни неща, меко казано странни, отдаваме го на хормоналните промени, но не си даваме ясна сметка за това, че ни е нужна и психическа нагласа, за да успеем да не драматизираме излишно! За съжаление и аз го осъзнах едва след като родих и си отпочинах в къщи от болката и неспането!
Убедена съм, че само ти се струва че не получаваш необходивото внимание от страна на съпруга ти! Аз бях в абсолютно същото положение, доста необичайно за мен по принцип, но едва сега си давам сметка, че в същност всичко - от забременяването, та до раждането е необичайно, казвам необичайно, защото това не е естественото състояние на жената!
Аз съм напълно на ясно, че съпругът ми би дал живота си за мен и детето, и винаги съм го знаела, но видиш ли, докато бях в болницата, непрекъснато ме нападаха странни мисли за това, че съм изоставена на произвола на съдбата и никой не се интересува от мен и детето ми , като уточнявам че почти през цялата бременност подобни мисли са се прокрадвали в главата ми, но апогея беше в родилното, и то не точно по време на раждането, колкото от момента, в който ме закараха в реанимацията. През цялото време, почти денонощно мъжът ми беше при мен, бях във ВИП, и продължавах да се чувствам изоставена! Не мисля, че е било следродилна депресия, тъй като изпитвах ураганни чувства към дъщеря си, прегръщах я и я целувах непрекъснато , въпреки настойчивите намеци на сестрите, че такова малко бебе не е хубаво чакъ пък толкова да се целува. Бях безкрайно щастлива с нея, а някакси за 10-тина дни се бях отдръпнала от съпруга си, и доста го измъчвах! Сега много съжалявам за меко казано неадекватното си и неблагодарно поведение, но той ме разбра!
Ще видиш, че като родиш, ще осъзнаеш, че в същност си правила от мухата слон, точно като мен!!!

Моя ме разбира напълно какво ми е, държи се много добре.
Ама и аз не бих търпяла реплики като на твоя мъж.

Раждах с планово секцио.Влязохме заедно с мъжът ми в родилното,бяхме запазили вип-стаята.Той присъства по време на цялата операция и в следващите 5 дена докато бях в болницата стоя неотлъчно до мен.Дори за 4ас не се отдели от мен и бебка и през цялото време се грижеше  за мен и добре че беше той,защото акушерките не ме поглеждаха.Безкрайно съм му благодарна за всичко което направи за нас.

hi4 ne se razo4arovai. Viarvai mi hi4 ne ti triabva niakoi da ti visi nad glavata. Moia mug be6e v sofia i mu biah kazala 4e 6te mu se obadia kato se po4ne az puk vzeh ta rodih za 1 4as i toi tukmo trugval ot sofia za Pleven. Ne se pritesniavai kudeto i da ragda6 horata si znaiat rabotata i dori da ne gi poznava6 tiah tova ne gi burka, vagno e beb4o da se rodi giv i zdrav. I az si misleh 4e 6te e hubavo muga m da sedi do men dokato ne6tata naprednatno kato se po4naha kontrakciite se blagodarih na boga 4e ne me vigda6e. 4e to si e grozna gledka-ahh ohh uhh ooo ia ne se trevogi Viarvai mi po-dobre bez tiah. Samo stigni na vreme drugoto 6te se naredi. Dage moia tatk be6e pri men  i me gale6e po gurba pri porednata kontrakcia a puk az samo mu vikah da se maha i da ne me zaka4a sigurno se e porezsurdil ama taka mi be6e po-dobre -nikoi da ne mi se me6i i da meostaviat da si ohkam. Pak ti kazvam ne se trevogi 4e muga ti govori taka sigurna su 4e go praviza da te uspokoi puk timu obiasni 4e ne iska6 da e taka strog ami da ti vleze v polugenieto viarvam 4e 6te razbere i 6te e po-vnimatelen. No vse pak misliaa 4e muga ti trabva da te zapomni hubava i o4akva6ta bebo da se rodi otkolkoto umira6ta ot bolka i s izkrivena finzionomia ;-)pone az taka mislia. Niama da ti e do hora togava. Pogelavam ti uspeh i stiskam palci vsi4ko da e nared i da kage6 za 6tastlivoto subitie!

Мъжът ми чисти, мие пода, носи ми прането, прави ми кафе и ми го носи в леглото, гушкаме се...т.е. отношенията ни са добри, ние се обичаме все пак и си искаме бебето. щ
Просто той само това си повтаря когато започна да мрънкам - че не съм единствената. Може би това да е начин да се успокоява по негов си начин. Мъж, какво да ви кажа.
Има някои, които ми споделят, че мъжете им ходят с тях насам-натам, моят работи и не може.
Мисля си, че напоследък получавам поредната телесна инжекция с хормони и затова ме лашка настроението...
Всъщност ми е тежко, че не знам болниците и обстановката, изглежда ще трябва да пообиколя.

Аз щях да съм много обидена ...
Моя специално е страхлив относно медицински манипулации и ми съчувстваше искрено ...

Мила не мога да ти давам съвети за отношенията с таткото, но имам една друга идея. Аз също нямах уговорки (много съм против това нещо!!!) и не бях наясно какво ще става, но ходих в т.нар. Училище за родители на Света София (Тина Киркова). Това всъщност е една лекция, на която ви обясняват какво става при постъпването в болница, показват ви родилните зали, стаите и т.н. Преди имаше и преглед на 3Д ехограф, сега не знам. Беше безплатно и лично мен ме успокои. После можеш да раждаш в друга болница, ама си мисля, че поне ще знеш какво да очакваш.

Така си и мислех-ами пообиколи,разузнай,за да ти е по-спокойно.