Да ви кажа честно, много съм разочарована от таткото!

Аз пък не исках никой около мене-раждах повече от 16 часа,а мъж ми го пратих на работа Мерси-някой да ми виси над главата и да пита-до къде стигна???Пък от повечето минали по този път останах с впечатление,че тюхкащи се хора около теб в такива моменти не са нужни.Това-като по филмите-мъжът стои и вика-Push!!!!или там както се пише... и стиска ръката на родилката,може и тук да го има,ама аз лично не го искам.Пък ти-като искаш-помоли го таткото да бъде малко по-съпричастен... Няма нищо страшно в това да попаднеш на дежурния екип в болницата,без да ги познаваш/при мен беше така/,понякога се случва да родиш бързичко и не толкова болезнено...та да няма време родата да обикаля около теб на смени... Успех и не се навивай,че не ти обръщат внимание,сега може би ти се иска всеки да те гледа и да ти повтаря и да се върти около теб...

Чайниче, що не заповядаш в отчетната темичка на очакващите бебета през април?Или се подвизаваш на друго място...

Сега като си спомням, влязох да раждам сутринта, а на мъжът ми се обадих чак следобеда, като беше сигурно, че ще се ражда него ден Той си беше на работа, а вечерта като се роди бебе, дойде веднага, видя ме, уплаши се, после видя бебето и се зарадва, а после се прибра да нанка. Туй то.

Хич не ти трябва таткото, особено ако е страхлив да го мислиш и него. А колкото до уговорките и аз първия път така раждах, ходих си в ДКЦ-то на консултации и после в МД без уговорка родих. Да ти кажа по-доволна съм от някои дето са си платили. И сега пак така, не ни липсват финанси, но предпочитам да си ги дам за бебо и мен, пък и за баткото, а не на някой доктор, дето и без това си му е работа. Успех и не се шашкай всичко ще е наред.

ТОВА Е НАЙ, АМА НАЙ - ГОЛЯМАТА ПРОСТОТИЯ, КОЯТО СЕ СЛУЧВА В БЪЛГАРИЯ! ДА СЕ НАТРЯСКАТ ДО ОБЕЗПАМЕТЯВАНЕ! КАКВА РАДОСТ Е ТОВА! нАШИЯ ТАТКО ДОРИ И ПРЕЗ УМ НЕ МУ МИНА ТАКОВА НЕщО. На родителите бяхме решили да не казваме, докато, живот и здраве, бебо не се роди. Раждах през нощта, Петък с/у Събота, в Събота започвахме първа копка на къщата ни! Почти през цялата нощ бе в клин иката. Пратих го 2-3 часа да подремне и малко преди да започна да напъвам, нещо ми подсказа да му се обадя да дойде! Щом си видя момчето и мамачето че са добре, потвърди му го и доктора, отиде да копа,, човека, и после пак дойде и така.!
Бременноста я карахме заедно, но без прекалени гевезелъци, и двамата сме големи ( и на години ) и на акъл за да се подкрепяме! На лекар ходихме заедно, име избрахме заедно, мястото за раждане избрахме заедно, обсъдихме със и без упоика ли и т.н. Заведох го с мен при анестезиолога на разговор, за да се убеди и той в избора.
Може би е индивидуално, но мисля че това са важни неща! Както 2мата сте го направили, така цял живот ще е на 2ма ви, както и в тези 9 месеца! Мисля, че каменната ера отмина, и Има фактори, като състоянието, настроението на майката, домашния уют и покой, които спомагат и покоя на детенце в утробата!
Поговорете си! Това не са гевезелъци! Бутилката от почерпката ще отиде в коша, но детенце остава! Това е важното! ПО-добре да почерпи за първия му месец, първата дума, първия рожден ден!

А за лекаря, хубаво е че си доволна от своя! Мисля, че можеш да си позволиш един курс за бременни. Там винаго водят в родилни! Аз мисля, че е важно да се настроиш за обстановката. Избери си болница поне, в кояъо да родиш, интересувай се кои са лекарите та, защо не и да те прегледа някой от тях, просто сравнително, всеки има право на това, мисля! За да не си кажеш тая какво ги реди, за протокола:
Аз лично родих при лекар по избор , в частна клиника, за 600 лв всичко, вкл упойка, да, преди 2 г цените бяха други, да имах възможност, или по-то1но реших да си го позволя, макар и двамата да работим за всяка стотинка и да живеем с родителите на мъжа ми. Но това се случва не всеки ден, деца не раждаме под път и над път. А толкова бихме дали сигурно , ако не и повече за 1 седмица почивка някъде, И така избрахме, и не съжалвявам.
Говори с мъжа си, детенце е на двама ви!

В това спор няма И още малко-да -нещата са индивидуални.Разговорът е задължителен,но ако такото просто не е готов да стои в предродилна зала/има си страхливи хора от такава обстановка/ не е нужно да се насилва ,това не означава,че е безотговорен и няма да е до жена си мислено...Пък аз имам приятелка акушерка-тя ми е разказвала достатъчно за припаднали мъже или родители,които напират да влезнат при родилката и създават повече паника.Моят мъж не е идвал с мен на консултации,защото си ги правех през работно време.Нито е говорил с анестезиолог,защото такъв се намеси по стечение на обстоятелствата накрая.Това не го направи нито лош баща,нито безотговорен към мен и детето-през това време изчисти вкъщи,напазарува,да не говорим,че дойде веднага след като родих и му се обадих,донесе от каквото имахме нужда.Хич не е каменна ерата,това са много различни неща

Имай предвид, че чуствителността на жената в това състояние е много изострена и подсъзнателно очаква всички близки да са загрижени за нея. Казвам ти го, защото и аз на моменти съм се чуствала като теб, особено през първата бременност. Очаквах мъжа ми да ме гледа като писано яйце, а пък той си имаше негови си грижи и ангажименти. Също така отчети и факта, че макар и да не го споделят, повечето мъже доста се страхуват от появата на бебето, защото то тотално преобръща света им. Моят съвет към теб е да бъдеш оптимистична, да гледаш позитивно на нещата, да не изпадаш в тъжни и мрачни настроения и да вярваш, че всичко ще бъде наред. А таткото като гушне малкото човече ще се успокои и ще видиш самият той ще се промени.

Аз раждах с лекарката,която ми следеше бременността!(В"Св.София")Та познавам я добре-каза,че имала едно суеверие да не стоят близките в болницата,за да родя по-лесно!Аз не сьм суеверна,но мьжо и майка,както бяха решили да стоят и чакат,така отпрашиха на минутата! Родих лесно и бьрзо,но едва ли причината е това!
Докато раждах имаше още 2 момичета в предродилна,без личен лекар,родиха пак за кратко и с много обгрижване!
Успех и леко раждане!

Ех, мила, никой не може да разбере какво ти е.Не му се сърди, просто има и такива хора.Лично аз не исках като тръгна да раждам някой да е до мен, това са неща с които жената сама трябва да се справи.Що се отнася до плащането за раждане-ми не е важно.¬ета из форума, че наскоро родилите майки са били без уговорки и са много доволни.
 Нормално е да си в това състояние, явно всяка жена която ще ражда за първипът го минава.Стаха от раждането, по-точно неизвестността, притесненията ще се справи ли с грижите за бебето....всичко си идва от инстинкта, спокойно.
Що се отнася за родилната зала-ами на мен ми приличаше на зъболекарски кабинет нищо страшно няма там.
Успех и се старай да не мислиш за такива неща
Но има бременни които много и постоянно мрънкат и наистина много изнервят ¬айниче, не визирам теб

Спокойно, мила, мъжете не могат да го изживеят по същия начен като теб/нас - факт и трябва да го приемем. Не се страхувай от влизането в болница и от раждането - така само се затормозяваш повече. Не го мисли от сега, всъщност докато не ти изтекат водите въобще не го мисли - аз така направих и проработи. Бях в същото положение като теб - без уговорки, без познати лекари и без таткото в родилна зала. Мина сравнително лесно, и май ми беше по-добре без таткото - не само че той по никакъв начин не може да намали болките, но и честно казано не исках да ме вижда такава - разрошена, разбутана и оплакваща се. Тъй като раждането беше през нощта, го пратих да спи - нямаше смисъл да виси пред болницата - дойде на сутринта, веднага щом се обадих, че съм родила. Много ми помогна, че идваше след това всеки ден и прекарвахме 2-3 часа заедно във фоайето. След седмица ми предстои второ раждане - мисля да процедираме по същия начин. И въобще не мисля за самото раждане - рано е още!  

без да те шашкам, но разочарованията и разминаванията тепърва предстоят

Миличка, разбирам, че се чувстваш доста объркана и че твоите проблеми, като твои ти изглеждат доста сериозни, но сама ще се убедиш, като родиш, че не  е било толкова страшно...
Лично аз не исках изобщо таткото да ме вижда в момента на раждането, защото гледката никак не е приятна. Той ми беше подметнал това си желание, но аз много бързо го отхвърлих като възможност.
Също, като теб нямах, нито познати в Шейново, нито бях ходила на консултации там. Дори не бях лежала в болница  и се притеснявах. Но, като влязох в 9-ти месец спрях да се притеснявам от раждането, а напротив - започнах да го очаквам с нетърпение. С радост отидох да раждам, а на мъжа ми казах, че не искам да виси долу по пейките, а да си ходи в къщи, аз като родя, ще му се обадя.
Когато бях готова, след раждането му се обадих.
Притесненията, които имаш сега са въз основа на обърканите ти хормони  и изобщо не са основателни!
Мисли позитивно за раждането - нито е страшно, нито е нещо лошо!
Това ще се превърне в най-хубавия ден от живота ти.
Успех  


Изобщо не съм съгласна с това твърдение, а още по-малко мисля, че трябва да се говорят такива неща на една бременна жена!

Закараха ме до родилния дом майка ми и мъжът ми. Той получил разтройство от притеснение, но външно не показваше нищо. И двамата с майка са отишли до работата си да се обадят и после чакаха пред болницата. Видяха ме щом излезнах от упойка. Не съм искала да присъства никой на раждането.
НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ ИЗЛИШНО ВСИЧКО ЩЕ Е НАРЕД  

 Нормално е да си разочарована от подобно отношение Нали той няма да ражда - много ме е яд на такива мъже. Относно присъствието на мъжа - ти само ще се притесняваш повече, а на родителите е по-добре да кажете като родиш, за да не се притесняват. Майка ми ме беше предупредила да не и се обаждам, но тя  и без това около термина не спеше. А и това, че се напиват без да знаят реално за какво е много тъпо, но това са си мъжете. Всеки мъж е различен, не можем да ги слагаме под един знаменател. Аз извадих късмет с моя много ме гледа и докато раждах беше в несвяст горкия от притеснение- не мога да си представя как би отишъл на работа трябва да си голям непукист.

Аз пък разсъждавам малко като мъжа ти, сигурно съм сбъркана нещо .
Аз раждах планово секцио и той стоеше отвън, но това все пак е за час- час и половина време. Но ако раждах нормално в никакъв случай нямаше да настоявам да стои с мен през цялото време или да виси пред залата, камо ли пък да ми държи ръчичката. Защото едно раждане, особено първо може да се проточи много часове. Даже аз щях да настоявам той да отиде някъде или да си свърши някаква работа. В такъв момент бих предпочела да съм сама и да не ми се мотаят хора около главата. По- важно е да имам постоянна мобилна връзка с него.
А това дето аз тука ще се мъча, а той ходи не знам си къде не го разбирам. В крайна сметка природата е решила, че ние трябва да раждаме, мъжете с нищо не могат да ни помогнат. Поне аз така приемем нещата, защото съм реалист.
Не се разстройвай, мъжете трудно могат да съпреживеят това, което ние преживяваме по време на бременност. Аз съм сигурна, че той се вълнува не по- малко от теб за предстоящото събитие, но явно го приема по свой си начин и не го показва. Явно просто си е такъв тип човек. Ама с това, дето ти казва- Айде бе, да не си първата родила не е прав. За това си заслужава  . Особено пък като знам мъжете какви са бъзльовци като стане дума за болница. Трябва да го строиш малко.
Успех и леко раждане! 

Свекърва ми настояваше да не казвам на майка ми, когато тръгна да раждам (как ли пък не!), точно по същата причина - бързо раждане....

чайниче, наистина е кофти такова пренебрежително отношение, но се опитай да не обръщаш особено внимание (ако можеш, аз не мога  ) И аз родих без уговорка и нямах идея от докторите, но съм доволна. Вечерта ме оставиха в болницата и всички отишли да спинкат. То и нямаше смисъл да висят пред болницата, още повече, че докторите казваха, че няма да родя тази нощ. Мен ме издразни, като звъннах на таткото и му казах, че му се роди щерката, той каза "Ок. Браво. Добре ли сте?" и после си легнал да спи Все едно се случва всеки ден и хич не се е развълнувал. Но какво да го правя...  

Ами това държание според мен е много гадничко!
Мъжа ми през цялото време и на двете ми бременостти трепереше над мен- носеше ми легените с прането, чистеше с прахосмукачката, тичаше до магазина като ми се дояде нещо, ходеше с мен на консултации и разпитваше доктора за състоянието и на двама ни с бебо. Когато раждах големия ни син, аз бях вече в болница от няколко дни заради преносването и той не знаеше, че раждам, понеже бебо тръгна навън през нощта, но когато дойде по-късно да ни види, очите му бяха насълзени и се тюхкаше, че не съм му се обадила да му кажа, че раждам за да се бил притеснявал, както било редно!
 Когато раждах малкия, мъжа ми беше по-уплашен от мен и аз не му позволих да остане с мен- пратих го да си ходи, но веднага след като родих, една акушерка ми каза, че навън ме чакат мъжа ми и сина ми и след като излезе  плацентата аз се озовах в прегръдките им. Този ден няма никога да го забравя! Баткото се разплака гушкайки ме колкото може, понеже аз бях още в носилката, а таткото с насълзени очи гледаше ту мен, ту новото си бебе и правеше снимки за да показва новата си гордост. Едва ги изгонихме да си ходят. Мъжа ми преди да си тръгне отиде да говори с акушерката, която държеше бебето. След няколко часа ми донесе голямо шише смрадлика (за промивки- по съвет на акушерката), сокове и разни други неща. Тъй като си беше взел отпуска, мъжа ми и баткото идваха да ни видят по 3 пъти на ден Не усетих липсата им, въпреки че не си бях в къщи! След като се прибрахме и двамата бяхме обградени от обич и внимание!
Това според мен е истинското отношение на баща и съпруг, който обича и държи на семейството си!
Наистина се надявам отношението на мъжа ти да е някакво временно състояние!
Успех 

според мен си е до човека.Но както казва майка ми-мъжете в повечето случаи са на 200 километра далеч от това,което става около тях.
И аз раждах с планово секцио,имах уговорка с лекар,никой освен мъжа ми не знаеше,че раждам.Аз разсъждавам така-понякога е много по-трудно да си наблюдаващия,защото не знаеш,а в случая и няма как да помогнеш.Не се притеснявай,че нямаш уговорка-при мен със сто уговорки,пари не минаха добре нещата,така че -на късмет!!И искам пак да го напиша-този период е най-трудния в семейството.Пожелевм ти леко раждане!!! И пиши във форума-ние те разбираме

Не се натоварвай излишно, нормално е да си по чувствителна, все пак си бременна.
Аз раждах без уговорка, без таткото, преносих и влезнах в болницата един ден преди раждането. Таткото си беше в къщи, аз му се обадих че са ми назначили секцио и той тогава дойде, видях го след като излизах от упойката, а после идваше всеки ден в болницата, за да ни види с бебо, еми това е. 

И аз си мисля, че мъжете трябва да проявят малко повече съчувствие и грижи към жената, която носи и ражда детето им 
При мен така се получи, че ме вкараха за принудително раждане, мъжът ми ме закара до болницата, майка ми също дойде и двамата чакаха отвън през цялото време. По онова време все още не разрешаваха таткото да присъства, така че този въпрос не стоеше пред нас. Но веднага щом ме изкараха на количката, двамата дойдоха да ме видят и аз бях много щастлива да ги видя. И като цяло не мога да се оплача - много се грижеха и трепереха всички около мен, макар че карах лека бременност.

А за напиването - мисля че тук пък ние не можем да разберем какво чувстват мъжете, какво е да знаеш, че жената, която обичаш се мъчи, че ти ражда дете    Така че сигурно има защо да се напият  

Ти си специалната във всяко едно отношение !!! Но мъжете не го осъзнават ! Не се притеснявай за раждането всичко ще мине за няколко часа и после ще се радваш на прекрасното ти бебче ! Аз през цялата бременност си ходих сама на консултации при лекарката, при която си и родих, просто съм такава бях много щастлива от факта че ще ставам мама и колкото и егоистично да звучи, пазех това прекрасно усещане само за себе си ! Е когато влязох в 9 месец заведох таткото да види болницата и къде точно трябва да ме заведе, ако се наложи бързо реагиране! И когато този съдбоносен ден дойде той беше с мен само докато ме сложиха в предродилното и после тактично акушерката му каза да се прибира вкъщи, защото скоро няма да родя! Разбира се, че не е спал цяла нощ, а през няколко часа се е обаждал в болницата, за да разбере дали съм родила и те най-накрая му казали че те ще му се обадят като родя  Е аз раждах 18 часа и най-накрая родих със спешно секцио и да ти кажа през тези часове не ми трябваше никой около мен, който да се тревожи и да чупи пръсти !!! Дори на бабите и дядовците не казахме преди малчо да се роди !!!

Живей с мисълтта, че те очаква един нов живот след като прегърнеш детето си и усетиш прилив на любов, и мисли позитивно !!!

Леко раждане   

Успокой се напълно мила, докато сме бременни в душата ни стават странни неща, меко казано странни, отдаваме го на хормоналните промени, но не си даваме ясна сметка за това, че ни е нужна и психическа нагласа, за да успеем да не драматизираме излишно! За съжаление и аз го осъзнах едва след като родих и си отпочинах в къщи от болката и неспането!
Убедена съм, че само ти се струва че не получаваш необходивото внимание от страна на съпруга ти! Аз бях в абсолютно същото положение, доста необичайно за мен по принцип, но едва сега си давам сметка, че в същност всичко - от забременяването, та до раждането е необичайно, казвам необичайно, защото това не е естественото състояние на жената!
Аз съм напълно на ясно, че съпругът ми би дал живота си за мен и детето, и винаги съм го знаела, но видиш ли, докато бях в болницата, непрекъснато ме нападаха странни мисли за това, че съм изоставена на произвола на съдбата и никой не се интересува от мен и детето ми , като уточнявам че почти през цялата бременност подобни мисли са се прокрадвали в главата ми, но апогея беше в родилното, и то не точно по време на раждането, колкото от момента, в който ме закараха в реанимацията. През цялото време, почти денонощно мъжът ми беше при мен, бях във ВИП, и продължавах да се чувствам изоставена! Не мисля, че е било следродилна депресия, тъй като изпитвах ураганни чувства към дъщеря си, прегръщах я и я целувах непрекъснато , въпреки настойчивите намеци на сестрите, че такова малко бебе не е хубаво чакъ пък толкова да се целува. Бях безкрайно щастлива с нея, а някакси за 10-тина дни се бях отдръпнала от съпруга си, и доста го измъчвах! Сега много съжалявам за меко казано неадекватното си и неблагодарно поведение, но той ме разбра!
Ще видиш, че като родиш, ще осъзнаеш, че в същност си правила от мухата слон, точно като мен!!!

Моя ме разбира напълно какво ми е, държи се много добре.
Ама и аз не бих търпяла реплики като на твоя мъж.

Раждах с планово секцио.Влязохме заедно с мъжът ми в родилното,бяхме запазили вип-стаята.Той присъства по време на цялата операция и в следващите 5 дена докато бях в болницата стоя неотлъчно до мен.Дори за 4ас не се отдели от мен и бебка и през цялото време се грижеше  за мен и добре че беше той,защото акушерките не ме поглеждаха.Безкрайно съм му благодарна за всичко което направи за нас.

hi4 ne se razo4arovai. Viarvai mi hi4 ne ti triabva niakoi da ti visi nad glavata. Moia mug be6e v sofia i mu biah kazala 4e 6te mu se obadia kato se po4ne az puk vzeh ta rodih za 1 4as i toi tukmo trugval ot sofia za Pleven. Ne se pritesniavai kudeto i da ragda6 horata si znaiat rabotata i dori da ne gi poznava6 tiah tova ne gi burka, vagno e beb4o da se rodi giv i zdrav. I az si misleh 4e 6te e hubavo muga m da sedi do men dokato ne6tata naprednatno kato se po4naha kontrakciite se blagodarih na boga 4e ne me vigda6e. 4e to si e grozna gledka-ahh ohh uhh ooo ia ne se trevogi Viarvai mi po-dobre bez tiah. Samo stigni na vreme drugoto 6te se naredi. Dage moia tatk be6e pri men  i me gale6e po gurba pri porednata kontrakcia a puk az samo mu vikah da se maha i da ne me zaka4a sigurno se e porezsurdil ama taka mi be6e po-dobre -nikoi da ne mi se me6i i da meostaviat da si ohkam. Pak ti kazvam ne se trevogi 4e muga ti govori taka sigurna su 4e go praviza da te uspokoi puk timu obiasni 4e ne iska6 da e taka strog ami da ti vleze v polugenieto viarvam 4e 6te razbere i 6te e po-vnimatelen. No vse pak misliaa 4e muga ti trabva da te zapomni hubava i o4akva6ta bebo da se rodi otkolkoto umira6ta ot bolka i s izkrivena finzionomia ;-)pone az taka mislia. Niama da ti e do hora togava. Pogelavam ti uspeh i stiskam palci vsi4ko da e nared i da kage6 za 6tastlivoto subitie!

Мъжът ми чисти, мие пода, носи ми прането, прави ми кафе и ми го носи в леглото, гушкаме се...т.е. отношенията ни са добри, ние се обичаме все пак и си искаме бебето. щ
Просто той само това си повтаря когато започна да мрънкам - че не съм единствената. Може би това да е начин да се успокоява по негов си начин. Мъж, какво да ви кажа.
Има някои, които ми споделят, че мъжете им ходят с тях насам-натам, моят работи и не може.
Мисля си, че напоследък получавам поредната телесна инжекция с хормони и затова ме лашка настроението...
Всъщност ми е тежко, че не знам болниците и обстановката, изглежда ще трябва да пообиколя.

Аз щях да съм много обидена ...
Моя специално е страхлив относно медицински манипулации и ми съчувстваше искрено ...

Мила не мога да ти давам съвети за отношенията с таткото, но имам една друга идея. Аз също нямах уговорки (много съм против това нещо!!!) и не бях наясно какво ще става, но ходих в т.нар. Училище за родители на Света София (Тина Киркова). Това всъщност е една лекция, на която ви обясняват какво става при постъпването в болница, показват ви родилните зали, стаите и т.н. Преди имаше и преглед на 3Д ехограф, сега не знам. Беше безплатно и лично мен ме успокои. После можеш да раждаш в друга болница, ама си мисля, че поне ще знеш какво да очакваш.

Така си и мислех-ами пообиколи,разузнай,за да ти е по-спокойно.

Аз съм силно против това таткото да присъства на раждането Дори не исках да се мотае в болницата.Затова предвидливо му намерих работа-помолих го да ми ремонтира нещо вкъщи.
А за това да си наема лекар дори не съм си помисляла-не поради финансови причини.Смятам че младите лекари работят много по-старателно и внимателно от утвърдилите се вече такива,за които всичко това е вече рутина в недобрия смисъл (разбира се,има изключения,не слагам всички под един знаменател).А ако все пак има усложнения,на помощ викат тези-утвърдените (които точно в такива случаи работят по-добре от обикновено).
А че не съм била и няма да бъда единствената-много ясно,дори аз му го натяквах,за да не се шашка.

не се засягай, но таткото е прав
просто "поредната телесна инжекция с хормони" ти е дошла малко в повечко, но ще го разбереш след време
всички бременни са специални, с нищо не си по-различна
а за болниците - не бой се, и там са хора

Аз от опит с първо дете мога да кажа само някои неща:Първо,когато бях бременна таткото беше плътно до мен(когато не ходеше на работа или др.ангажименти)Заедно решихме къде и при кой лекар ще ходя на консултации,а също  и къде да раждам.Аз си платих,но така пожелахме и двамата.Даже в деня,в който родих бяхме на преглед и доктора каза"Искаш ли да раждаш днес?",явно имаше вече всички показания и тогава пак двамата взехме решението.АЗ лично не исках той да идва с мен в родилна зала,така се чуствах по-спокойна.В предродилна стоях няколко часа,обадих му се и го пратих в къщи с уговорката всичко като мине да му званна,така и стана
Когато половин час след като бях родила той дойде,разбрах,че дори и да не го е показвал и на моменти да се е държал доста смело и ербаб,както се казва,е бил много по- притеснен и уплашен от мен.
За това по-добре поговорете и приеми,че мъжете макар и да не показват емоции като нас,те го преживяват по свой начин.Не по-малко се тревожат и не по-малко от нас обичат децата си.
Бъди смела и успех 

Най-ми е интересно той колко пъти е раждал, та е така наясно и прави квалификации!!!
Девет месеца трепериш за всяко нещо, по 24 часа, 7 дни в седмицата живееш с мисълта, че отговаряш и за другиго и това си е доста сериозна отговорност, защото този друг напълно зависи от теб. (да не отварям темата за хх килограмите в плюс, за тежестта, неразположенията, болките и каквото там предстои при раждането).
Мисля, че такова отношение е ужасно и много обидно!

А относно таткото в родилната зала - наистина си зависи от човека. Аз самата бих била много спокойна, ако той е до мен. Но имайки предвид как припада от вида на спринцовка по телевизията  ... повдигането на темата е безсмислено!

ами браво, че така се грижи за теб! Че и кафе в леглото....
всичко ще мине, не се замисляй много върху тези неща, предстоят ти по-важни

Аз пък не съм никак съгласна появата на един нов човек между хора, които се обичат и живеят заедно, да се приема като поредния факт от живота и като нещо, което почти всяка жена трябвало да преодолява сама. Странни са ми тия разбирания при хора от този век, но...всеки си знае. Би трябвало да има някакъв духовен растеж. Аз също бих се засегнала от такова отношение на мъжа ми. Но ти си дай сметка, като не го бива да ти съчувства, дали е такъв във всичко? Може това да му е недостатък, а иначе да е много добър... Така ли е?
Що се отнася до лекарите, не се притеснявай - всички бременни, които познавам родиха или ще раждат по канален ред и всички са добре и доволни.

Ами и аз разсъждавам като мъжа ти, с тази разлика че държа да знам при кого ще раждам ! А не разбирам с какво биха ти помогнали близките ти ако дежурят по време на раждането, така или иначе няма да ги пуснат при теб, само ще се притесняват и ще разпитват д-рите ,които пък ще се нервят ако някой им виси на главата/такива са повечето/. Аз лично дори забраних да казват на майка ми ,щото знам каква е паника и ще виси в родилното , та да я мисля и нея!

Чайниче, извинявай, но как може мъжът ти да е толкова безчувствен.Аз не го разбирам, но за съжаление повечето мъже в България са такива- мислят си, че това е грижа само на жените.Радвам се, че моя не е от тези ограничени представители на мъжкия пол.За нас зачеването, бременността и раждането на първото ни дете беше най-вълнуващото изживяване в живота ни.
Просто мисълта за тези моменти ме кара да летя от щастие.
Е, сега нещата не са толкова вълнуващи, може би защото вече сме минали по този път, знаем какво ни очаква и сме по-подготвени.Аз обаче не се сърдя, защото и аз самата не се чувствам по същия начин и емоциите не са същите.
Колкото до присъствието на бащата по време на раждането- абсолютно против съм. Не приемам за нормално мъжът ми да ме вижда в това състояние, а и в този момент изобщо не ми беше до мъж,майка или някой друг близък.Мислех само за бебето и болката.
Когато родих лекарите го извикаха, а той милия като ме видя в какво окаяно състояние съм едва се сдържа да не ревне (заради болката, която съм понесла, за да родя нашето дете).А когато видя синът си- просто нямам думи да опиша щастието му. Затова по-велико нещо от раждането на дете няма и мисля, че най-истинско и пълноценно е това изживяване, когато се изживее и от двамата.
Опитай се да го направиш съпричастен към всичко, което те вълнува и което ти се случва.Уверявам те, че той ще ти бъде благодарен за щастието, което си му донесла.
Пожелавам ти успех и леко раждане!

Аз съм на принципа колкото по-малко бавачки около мен, толкова по-добре. Раждах с уговорка и мисля, че това беше правилното решение. Но таткото изобщо не го исках с мен на раждането. Беше постоянно с мен в къщи от момента, когато започнаха контракциите, до момента, в който влезнах в предродилна зала. И брат ми също/живеехме у родителите ми последните месеци, защото ремонтирахме нашето жилище/. Не ми се говори каква картина бяха двамата. Чудех се кой ще ражда - аз или те. Защото този, който успокояваше бях аз. Накрая точно когато тръгвахме за родилното ми изтекоха водите и паниката им беше пълна. Единия търчеше с чантата, другия хукна да викал линейка, при положение, че таксито ни чакаше долу и за 2-3 минути щяхме да сме стигнали до родилното. Освен това по време на контракциите исках да го убия, а не да ми държи ръката. А там, докато ме преглеждаха в приемния кабинет станах свидетел на нещо още по-шантаво. Една майка ронеше крокодилски сълзи отвън, защото дъщеря й щяла да ражда и да я боляло.  За това пътя. Никой не ти трябва в родилното. А и аз го знам това поверие, че не трябва никой да те чака, за да родиш по-бързо. Е, мен двамата хубосници са ме чакали отвън пред родилна зала, но въпреки това родих за нула време, а бебо не беше малък, аз с тесен таз , първо раждане.

Напълно разбирам как се чувстваш и аз бях така. Исках всички да се държат с мен по по-специален начин, да ми обръщат повече внимание и тн. Страх ме беше от това което ми предстои защото и аз не познавах никой в Шейново, дори не бях стъпвала там, а ми е на 2 крачки. Странното е, че когато тръгнах да раждам направо изгоних мъжо и накарах брат ми да ме закара в болницата. Родих много лесно и бързо, а лекарите и акушерките се държаха много мило.
 Мисля, че всички тези емоции които ме преследваха тогава са се дължали на разбърканите ми хормони. Сега ми е ясно, че всички са се държали както трябва с мен.

Здравейте! ДОкато четях отговорите на всички ви ми се насълзяваха очите. Може би защото и моя момент скоро ще настане а аз съм си малко по емоционална. Аз не мисля че трябва да се оплакваш от мъжа си. ЗА мъжете това е начин, по който се опитват да те успокоят. И аз като кажа на моя мъж че ме боли корема и той казва "А няма нищо не се притеснявай.". Даже  ония ден му казах че като натъпи момента да раждам и пак ще каже същото   Но иначе не мога да се оплача че не ме подкрепя. Първите месеци заедно ходихме в банята да повръщам, дори и на раждането ще присъства и аз така се чувствам по спокойна. Даже казва че и за миг няма да ме остави сама в клиниката. Наистина според мен много е важна подкрепата на човека до теб. И най вече психическата подкрепа - по този начин се чувстваш че не си сама и се радваш че имаш толкова добър човек до себе си.

чайниче,

кажи му това, което казваш на нас. кажи му го кротко и мило щом се обичате. кажи му, че това наистина е естествено, но ти СИ единствена и както и на него и на теб ти се случва за първи път...

неизвестността е нещо много специално. действа по неведоми пътища. само чрез близост и споделяне можеш да си сигурна дали той не те разбира или просто го е страх да те разбере...

и си гали коремчето 

Чайниче, нормално е сега да си по-емоционална  и притеснена от предстоящото раждане. Щом казваш, че с мъжа ти се обичате и сте в добри отношения, не го съди толкова строго. Може би и него го е страх, но знаейки че няма много с какво да ти помогне в болницата, се опитва да те успокоява и да ти дава кураж по свой си начин. Със сигурност и той се притеснява, ама като те гледа че си уплашена сигурно се опитва да изглежда непукист, та нали на него тряба да се опреш  Има ли начин да си планираш раждането с епидурална упойка? Аз така раждах и болка не усетих изобщо. Мъжа ми през цялата бременност беше по-уплашен от мен, на раждането ми даваше кураж, ама ръцете му трепереха  Беше с мен през цялото време, до последно се майтапехме и хилехме като репи. Като се роди бебчо аз го питам как е, дали всичко е наред, пък той ми обяснява колко му били големи краката (на бебето де)  Но ако се замислиш реално, ако мъжа ти не може да бъде в родилното с теб, по-добре да е на работа или някъде между хора, вместо да мери градинките пред болницата и се притеснява в неведение какво ли става. Да подчертая, че съм твъдо против свинското напиване по време и след раждането    Знам, че това едва ли ще те успокои много, но раждането е напълно естествен процес, за който женския организъм е пригоден природно. Ще се справиш, ще видиш  Искрено ти пожелавам само да попаднеш на добър и грижовен медицински персонал, защото както изглежда това е основния проблем в БГ. Стискам ти палци за леко и безпроблемно раждане 

Аз също мисля 4е това е на4ина на мъжа ти да се самоуспокоява - моя мъж беше такъв сладур докато раждах. стоя си в предродилна зала ( 2 градска, без никой да познавам или да съм влизала та - бих родила там още 100 хил пъти:) и понеже не ме боли много много му звънкам - на въпроса ми какво прави - той казва - КАРАМ. къде караш бре - ми по околовръстното. е що караш по него - МИ НЕЗНАМ - и се разплака. а той е най непоказващия емоции 4овек който познавам 
умрях от смях. пратих го при брат ми и снаха ми да го поуспокоят и така - 4акал цяла нощ докато му звъннах 4е си има син:)
и съм много горда 4е не се е напил безпаметно, а е по4ерпил, радвал се е - и е подготвял вси4ко за бебо:)
 

Чайниче,мила я се успокой!!!!!!!!!!Повечето мъже които не показват емоции реагират така.Моят е от този сорт,не че ми е казвал така ,ама и не ми е сервирал кафето в леглото и не е мил пода,Когато 1 мъж не може да помогне на толкова близък човек реакцията е такава.С всичко което е по неговите сили го прави нали,е тогава не бъди такава максималистка.Тези негови думи са за да те успокоят,а не със някакъв скрит подтекст ,който ти търсиш.По принцип мъжете /или поне моят мъж/са така устроени ,че да помагат на жените с каквото могат,и усетят ли ,че са безсилни имат малко по груб тон /такъв ,какъвто твоят мъж е употребил/Така,че с това той се самозащитава,понеже е безсилен да ти помогне в износването на бебо.А и ,ако е като моят, слаб на мили и лигави думи реакцията е повече от нормална.Мисля,че той достатъчно ти е показал,че те обича и иска да те улесни във всичко което е по неговите сили,е и ако можеше и бебето да износи съм сигурна ,че и това би направил за теб.Хайде не се тревожи за такива дреболии,просто сега сме в такава раздразнителност,че понякога и аз самата не мога да се трая.МНОго целувки и давай по спокойно.            ДАНИ

Чайниче, съжалявам, че мъжа ти има такова отношение към раждането. Дано докато дойде момента да се светне и да ти окаже повече разбиране и подкрепа. То, че хормоните са ти в повечко сега е вярно, но пък точно за това имаш нужда от повече разбиране


  Това няколколко пъти го прочетох и не мога да повярвам, че някой може да го каже  Как така с нищо да не е по различна  Как някой (особено таткото) може да е прав да каже на бъдещата мама, че не е специална и с нищо не е по различна А за болниците има от какво да го е страх момичето. Дали с уговорка (заплащане) или без има много причини за страх. Да не говорим за мизерията и мръсотията в болниците, на които са изложени и майката и бебето

МИличка такива са моя беше се изказал даже по зле
" Айде бе ти един път ще родиш и готово пък аз цял живот ще разнасям гардероби и ще сглобявам" Това по повод местенето ни в ново жилище и мъкненето на гардероба от старото Да неговорим за КАЗАРМАТА ... направо се уливат понякога а да им кажа честно ако трябваше да ходим ние в казарма щяхме определено да се справим по добре 

ами вярно го е казала Тони - всички бременни са специални, тя с нищо не е по-различна
а за мизерията и мръсотията - какво може да направи? И да се страхува, по-чисто няма да стане.

А да аз родих без уговорка без да плащам на някой и даже се бях зарекла ако ми поискат пари да подам жалба Верно не те галят с перце ама ти дават най - добрия подарък .
Целувки не се притеснявай за това .

Да вярно е, че всички бременни са специални, но би било добре, ако за мъжа й ТЯ е най-специалната из между всички бременни. Ей за това се изумих като прочетох, че тя с нищо не е по-различна

За мизерията и мръсотията могат да се подават иоплаквания, да се снимат репортажи да се говори докато някой ни чуе и се оправят болниците. Да, ако се страхува по-чисто няма да стане, но не ми е ясно какъв човек рябва да си, за да не те е страх от инфекциите (които бъкат из болниците)

Нашият татко беше съгласен да присъства и първия път, но беше невъзможно технически. И вторият път беше съгласен, но аз в суматохата забравих, а таткото не си признава.

Хей,чайниче,много готин никнейм имаш! 
Отдели малко време и прочети тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=42488.0
Цялата я прочети! 
Ня всяка бременна жена бих я препоръчвала.Беше ми пътеводител за моето собствено раждане! 

Не се притеснявай за мъжа си толкова.Ако успеете да направите така,че да раждате заедно,ще видиш колко ще ви сближи това! Страхотно е! (стига да сте наясно с всичко и да го искате и двамата)   
П.П:Не забравяй да бъдеш позитивна,грижи се за доброто си настроение,каквото и да означава това.

Тъй като аз не си седнах на дъ-то през цялата бременност,нито през първата,нито през втората,мъж ми ми се караше непрекъснато.За присъствие на раждането бях твърдо против,първия път не даваха изобщо,а втория аз не исках.какъвто е паникьор,да припада там(второто раждане беше секцио,така че изобщо нямаше работа там).Единственото което успя да извоюва е да не карам колата.Ама аз и не се натисках.
чайниче,не му се сърди на човека.Мъжете не изразяват чуствата си открито.Сигурна съм,че се тревожи много за теб,макар да не го показва.Няма да забравя,притеснението и страха дали съм добре в очите на мъж ми след раждането на дъщеря ми.Аз имах много измъчен вид и ревях постоянно.
Така ,че не си мисли глупости,ами помисли и проучи къде ще раждаш.И да ти кажа.една приятелка роди без връзки в "Св.София "и отношението не бе по различно към нея от тези които раждаха с пари и връзки.

И аз споделям това мнение.
Чайниче, хормоните ти явно те правят прекалено чувствителна. Успокой се. Пишеш, че мъжа ти, ти помага в домакинската работа, даже и кафе ти носи в леглото. Мислиш ли, че би го направил, ако ти не си специална за него? Не искай от него неща, който той като мъж няма нито как да разбере, нито как да почувства. Защото е мъж.
Леко бременеене и раждане.

бамби, всяка бременна е специална за половинката си и не мисля, че в това отношение чайниче може да се оплаче - поне доколкото разбирам от постингите
проблемът е раждането, тюхкането около което намирам за напълно излишно
нито може да върне бебето, нито да си го държи вечно
това си е нещо неизбежно, през което милиарди жени са минали (и в този смисъл тя с нищо не е по-различна)
изобщо няма да е по-добре, даже напротив, ако седнат да се притесняват двамата
а ако една жена тръгне към болницата да ражда, изпълнена със страх и притеснене за едно ужасно раждане, то най-вероятно ще бъде такова
всичко зависи от нагласата

чайниче - леко раждане   

Ох, милата. Давай го по-неглиже. Ако знаеш още колко разочарования евентуално таи бащиното нехайство. 

Мойто сладко, въпреки, че много си го обичам и съм сигурна, че и той обича много децата и мен въобще не се вживява в ролята на татко. Имам чувството, че за тях това, че ходят на работа е достатъчно 

Направо ми идва да го гръмна от време на време. 

Чайниче, не се връзвай на всичко!Мъжът ти със сигурност те обича ,трябва да се опиташ да го разбереш,предполагам, че той също е притеснен не по-малко от теб, може би се опитва да се държи "мъжки".
Бих те посъветвала да се разхождаш повече,да обиколиш наистина болниците ,абе изобщо да се разсейваш и забавляваш.
Аз също родих и двете си деца в "Света София",без връзки и пачки,и съм много доволна.Отношението на персонала беше много мило и човечно.Тогава се чувствах важна,нямаше я следродовата депресия и други подобни.
Желая ти успех ,много щастие и усмивки.Животът е такъв,какъвто сам си го направиш!

Чайниче,разбирам как се чувстваш,към края на бременността май всички ставаме много чувствителни.
Да ти разкажа за мен.Цялата ЖК я изкарах в 11-то ДКЦ.Раждах във 2-ра МБАЛ,без уговорки,ВИП стаи и всякакви прищявки.Нищо лично към раждалите по този начин,това си е мое мнение.
Може би защото съм мед.сестра и съм запозната как стоят нещата.
Миличка,и аз като теб си мислих,че раждането трябва да се съпреживява с половинката.
Стана така обаче,че при мен нещата малко се закучиха,бебка не щеше да излиза и на другия ден родих със секцио.Е,как мъжът ми да стои повече от 24 часа?Та се наложи да се примиря с това.
Дори така направих,че не му се и обадих.Чак като излязох от упойката благоволих да му съобщя,че има дъщеричка.Не исках да притеснявам никого.И бях доволна от себе си за това.
Желая ти успех,мила!Леко раждане и да се паднеш при най-готиния екип!
Спокойно,всичко много бързо минава!
Ама после какво щастие идва!

Shocked Shocked Shocked Това няколколко пъти го прочетох и не мога да повярвам, че някой може да го каже  Shocked Как така с нищо да не е по различна  Shocked Как някой (особено таткото) може да е прав да каже на бъдещата мама, че не е специална и с нищо не е по различна Shocked А за болниците има от какво да го е страх момичето. Дали с уговорка (заплащане) или без има много причини за страх. Да не говорим за мизерията и мръсотията в болниците, на които са изложени и майката и бебето


Това много ми хареса  Все пак говорим за бадещия татко на бебето което тя чака от него.
Ние сме двамата заедно, идва с мен на консултации, а когато раждам искаме и двамата да присъства, но нямаме финансовата възможност да си го позволим   

Чайниче не се притеснявай всичко ще се оправи Пожелавам ти леко раждане      

Разбирам притесненията ти и ти съчувствам. Ако моя мъж се изкажеше така докато бях бременна, сигурно щях да го цапардосам с нещо по-тежичко 
Хубавото все пак е, че всичко минава и след време ще си спомняш с усмивка за притесненията си.
Аз също родих без никакви уговорки, като след девет месеца наблюдение от един лекар и уж никакви проблеми, в последния момент се наложи да отида по спешност в Шейново. Да ти призная не забелязах мамите с уговорка да раждат по-лесно, нито пък мога да кажа, че не ми беше обърнато необходимото внимание.
А това, че в този момент таткото не беше там да ми държи ръката, според мен беше дори по-добре. Просто в този момент не бих изтърпяла някой да се тръшка до мен! Дори това, че с майка ми цял ден чакаха отвън и през половин час звъняха в залата да питат какво става, ме изнервяше допълнително.

Просто се опитай да се успокоиш и не се ядосвай излишно. Наслаждавай се на малкото останало време, което можеш да имаш само за себе си и леко раждане!

Здравей мили4ка,напълно те разбирам как се 4ъувстваш,защото доскоро и аз бях така.Редовно 4увах подмятания от рода на"ти не си болна,а си бременна",или пък с толкова жени съм говорил и вси4ки ми казват,4е раждането е много лесно и не боли 4ак толкова" А бе аз къде ги намират тия жени дето все ми викат,4е са мислели,4е ще умрат Оба4е от известно време нещата се промениха,най ве4е,откакто запо4на да усеща бебето да рита,никога не го бях виждала толкова щастлив,оттогава се отнася много по мило с мен.Мисля,4е всеки мъж си има слабо място,е има някои,които се 4увстват бащи 4ак след раждането.Моят съвет е опитай се да го направиш съпри4астен,слагай му ръката на корема,когато бебето рита,или го микни по видеозони,нагласяите така нещата,4е той да е свободен,някой мъже се трогват от образа на бебето или от звука на туптящото сър4ице.А и голямо зна4ение има отношението на приятелите му,хубаво е да се среща със други бъдещи или наскоро станали бащи.Надявам се да  бъда полезна със съветите,дръж ни в те4ение

Моят мъж,например, не ме гали по корема, не идва с мен на лекар-само евентуално ме закарва до там или ме взема,не полага кой знае какви грижи от обикновено, не се вълнува много от приказките ми за покупки, име и т.н. Когато,обаче, имах проблеми-отлепване в началото, после контракции, после повече околоплодни води, ми обръщаше малко повече внимание-обаждаше ми се през деня, караше ме да лежа и да хапвам.
Аз смятам, че бременността и раждането на дете е нещо нормално и естествено, то не е болест, нито пък е някаква печалба от тотото,която се пада в изключително редки случаи. Ето защо предпочитам мъжът ми да се намесва, когато има нужда от него, а не да е някаква добавка към мен.
Не се шашкай, чайниче, малко в много са ти дошли хормоните!
И заповядай в отчетните темички за април 2006!