- Публикувана: 2 окт. 2012, 23:39 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2012, 03:47 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 156
Ох, тук Керим видя Мука как слухтеше на вратата на Мерием - беше с Фатмагюл, а после събираше уж трохички от бисквитки....
Абла... кадъната е пред вратата ви!
)) 
Много се смях на тая сценка. )) Де надничане през джамчета, де слухтене пред врати, де - мобилни разговори... да ти домилее за съвременните технологии на комуникации! )) 
Поствам нещо, дето остана през три реки (страници, де) а вие не го коментирахте... интересно ми е какво ще кажете, затова пак ще се самоцитирам:
Енгин е великолепен в тази сцена... не мога да разтълкувам точно изражението му, но решителност в погледа след изправянето на наведената (посрамена?) глава - има... Някак внушителен е тук... Всъщност, какво се чудя? Това е омиротворения Мустафа Булут, сбъднал най-съкровеното си желание - единение с Нарин... такъв би бил, ако любовта му беше възможна, споделена... - мъж - олицетворение на земята си, мъж - планина...
Р.Р. Забелязали ли сте как с едно примигване Енгин прави преход от емоция в емоция? На този гиф личи особено добре... решимост... примигване... нежност... примигване... спомен-мечта... Очите и устните... променят изцяло изражението му... стиснати устни... отпуснати устни... отворени устни... дишането също се променя...
Е, не мога да спра да му се дивя! Само с израженията му може да се направи учебник по актьорско майсторство! Да не говорим за останалата част от тялото му.)) Умопобъркващ Енгин и туй то!
а вие не го коментирахте... интересно ми е какво ще кажете, затова пак ще се самоцитирам:Енгин е великолепен в тази сцена... не мога да разтълкувам точно изражението му, но решителност в погледа след изправянето на наведената (посрамена?) глава - има... Някак внушителен е тук... Всъщност, какво се чудя? Това е омиротворения Мустафа Булут, сбъднал най-съкровеното си желание - единение с Нарин... такъв би бил, ако любовта му беше възможна, споделена... - мъж - олицетворение на земята си, мъж - планина...
Р.Р. Забелязали ли сте как с едно примигване Енгин прави преход от емоция в емоция? На този гиф личи особено добре... решимост... примигване... нежност... примигване... спомен-мечта... Очите и устните... променят изцяло изражението му... стиснати устни... отпуснати устни... отворени устни... дишането също се променя...
Е, не мога да спра да му се дивя! Само с израженията му може да се направи учебник по актьорско майсторство! Да не говорим за останалата част от тялото му.
)) Умопобъркващ Енгин и туй то! 
Dilemi,
Според мен Мустафа не прие тежко новината,че Нарин е бременна, напротив дълбоко в сърцето си той се зарадва, в мислите си полетя от щастие, дори не допускаше мисъл това дете да е на Харун .Когато Яшар каза ...честито да им е , колко беше стъписан,едва тогава може би в него се появи 1 % възможност това дете да не е негово, но той по природа е оптимист, и се надяваше до последно това да е истина, как само се размечта и виждаше Нарин в майката с детето в градината на хотела
За Сердар не знам, може би оплакваше своята нерешителност
Според мен Мустафа не прие тежко новината,че Нарин е бременна, напротив дълбоко в сърцето си той се зарадва, в мислите си полетя от щастие, дори не допускаше мисъл това дете да е на Харун .Когато Яшар каза ...честито да им е , колко беше стъписан,едва тогава може би в него се появи 1 % възможност това дете да не е негово, но той по природа е оптимист, и се надяваше до последно това да е истина, как само се размечта и виждаше Нарин в майката с детето в градината на хотела
За Сердар не знам, може би оплакваше своята нерешителност
Пък и на сутринта проведоха с Яшар онзи разговор за щастието да се събуждаш сутрин с любимата жена - Виж. Отваряш очи, а онази, която обичаш лежи до тебе. Будиш се до нея. А тя те гледа в очите. Усещаш дъха й…Има ли по-голямо щастие от това? Яшар – Не. Щастието е и до тебе, батко. Тогава защо си тук? Мустафа – Виж, ето там. Всичко това го преживях с Нарин там. Макар и само за една нощ. Знаеш ли защо дойдох тук? За да си спомня за тази нощ. Яшар, нарин… е бременна. Яшар – Много хубаво. Честито да им е! Мустафа – Какво говориш? Чу ли какво ти казах? Казах ти, че Нарин е бременна. А ако детето е мое? Как бих могъл да му го отстъпя? Как да остана разделен от нея? Но и Маричка е права, че бременната жена, бъдеща майка е нещо свято, не може да има лоши помисли към нея, особено ако детето е от друг мъж.
А Сердар определено страдаше...
Редиците започнаха да оредяват - нещо за повдигане на духа ! И наздраве ! Празници, празници... рекъл някой !
http://www.dailymotion.com/video/xu3yu7_engin-akyurek_shortfilms?search_algo=2
http://www.dailymotion.com/video/xu3yu7_engin-akyurek_shortfilms?search_algo=2
Engin Akyurek The eye of the tiger
Dilemi,
Според мен Мустафа не прие тежко новината,че Нарин е бременна, напротив дълбоко в сърцето си той се зарадва, в мислите си полетя от щастие, дори не допускаше мисъл това дете да е на Харун .Когато Яшар каза ...честито да им е , колко беше стъписан,едва тогава може би в него се появи 1 % възможност това дете да не е негово, но той по природа е оптимист, и се надяваше до последно това да е истина, как само се размечта и виждаше Нарин в майката с детето в градината на хотела
За Сердар не знам, може би оплакваше своята нерешителност
Според мен Мустафа не прие тежко новината,че Нарин е бременна, напротив дълбоко в сърцето си той се зарадва, в мислите си полетя от щастие, дори не допускаше мисъл това дете да е на Харун .Когато Яшар каза ...честито да им е , колко беше стъписан,едва тогава може би в него се появи 1 % възможност това дете да не е негово, но той по природа е оптимист, и се надяваше до последно това да е истина, как само се размечта и виждаше Нарин в майката с детето в градината на хотела
За Сердар не знам, може би оплакваше своята нерешителност
Пък и на сутринта проведоха с Яшар онзи разговор за щастието да се събуждаш сутрин с любимата жена - Виж. Отваряш очи, а онази, която обичаш лежи до тебе. Будиш се до нея. А тя те гледа в очите. Усещаш дъха й…Има ли по-голямо щастие от това? Яшар – Не. Щастието е и до тебе, батко. Тогава защо си тук? Мустафа – Виж, ето там. Всичко това го преживях с Нарин там. Макар и само за една нощ. Знаеш ли защо дойдох тук? За да си спомня за тази нощ. Яшар, нарин… е бременна. Яшар – Много хубаво. Честито да им е! Мустафа – Какво говориш? Чу ли какво ти казах? Казах ти, че Нарин е бременна. А ако детето е мое? Как бих могъл да му го отстъпя? Как да остана разделен от нея? Но и Маричка е права, че бременната жена, бъдеща майка е нещо свято, не може да има лоши помисли към нея, особено ако детето е от друг мъж.
А Сердар определено страдаше...
Няма начин да не страда. Само за него вероятността да е баща на детето на Нарин е =0. ) Т.Е. Хрун и Мустафа могат да имат претенции към майката на детето 50/50 (ние си сзнаем кой е бащата, но...) Сердар е аут при така сложилите се обстоятелства. А какво стана накрая? Той получи и майката и детето... Напразно рева пред капията. 
Изненадааа, клипчето ban-днато...да му се не види 
Mustafa Bulut Playing Football in Episode 18 of Bir Bulut Olsam.
http://www.youtube.com/watch?v=rI6Ptp9EeH0
Mustafa Bulut Playing Football in Episode 18 of Bir Bulut Olsam.
http://www.youtube.com/watch?v=rI6Ptp9EeH0
Редиците започнаха да оредяват - нещо за повдигане на духа ! И наздраве ! Празници, празници... рекъл някой !
http://www.dailymotion.com/video/xu3yu7_engin-akyurek_shortfilms?search_algo=2
http://www.dailymotion.com/video/xu3yu7_engin-akyurek_shortfilms?search_algo=2
Ама очища, бееееееее ... гюзелището!
) Разкошно клипче на Мартичка. Музиката от промото дали е намек? 
)) Чаят се разля - да живее краля! )) )) 
Малчева, благодаря за красивата музика. Лека нощ!
Марица, специално за теб се върнах няколко пъти на тая сцена. Виждам го притихнал и смирен пред съдбата, с една вълнуваща мисъл "Ами ако детето е мое?" Стъписан, объркан, но и в плен на спомени и мечти.
Пред огъня хубаво си го описала - спомени, единствената нощ в живота му с любимата жена. В същото време е неспокоен, съвестта му го мъчи "Нарани ме, Мустафа, и то толкова пъти."
Мустафа допуска, че детето може да е негово, не е сигурен в това. Когато Яшар каза "честито да им е", Мустафа не можа да повярва на ушите си, как може така спокойно да приема новината. Бременността на Нарин за него е кръстопът - или няма да я отстъпи, или завинаги ще се махне от пътя й. Заради тези съмнения разпита Сехер, заради тях отвлече Нарин и я попита "Това наше бебе ли е, Нарин?"
Марица, специално за теб се върнах няколко пъти на тая сцена. Виждам го притихнал и смирен пред съдбата, с една вълнуваща мисъл "Ами ако детето е мое?" Стъписан, объркан, но и в плен на спомени и мечти.
Пред огъня хубаво си го описала - спомени, единствената нощ в живота му с любимата жена. В същото време е неспокоен, съвестта му го мъчи "Нарани ме, Мустафа, и то толкова пъти."
Мустафа допуска, че детето може да е негово, не е сигурен в това. Когато Яшар каза "честито да им е", Мустафа не можа да повярва на ушите си, как може така спокойно да приема новината. Бременността на Нарин за него е кръстопът - или няма да я отстъпи, или завинаги ще се махне от пътя й. Заради тези съмнения разпита Сехер, заради тях отвлече Нарин и я попита "Това наше бебе ли е, Нарин?"
Боже и тук го целуват сладурчето.
Ама той не се събудА.
Не разбра, че С... (ай, да си имам тъпата глава - пак забравих името на героинята! ) го е целунала. Аз, доколкото разбрах, тя го остави накрая на филма... въпреки, че го обичаше... Пак нещастно влюбен, милия... да вземат вече да му дадат роля със споделена любов, че ще ги бия! )) Искам да го гледам щастлив на екрана поне! )) Щото животът му е тайна - там нищо се не види... )