Как се държат след изневярата?

здравейте! аз  съжалявам,че от темите за щастливи кърмачки дойде денят да пиша тук.ще разкажа какво ми се случва и после ще изслушам и мненията ви.

от известно време бракът ни с мъжа ми не върви особено поради други причини-несходство в характерите и много се дърляме.постоянно си опонираме и се мерим кой ще надделее на другия,но миналото лято "надуших" промяна.наистина си мислех,че си фантазирам,защото съм чела прекалено много статии как мъжа ти най-вероятно ти изневерява,ако започне да обръща внимание на външността си повече от обичайното,а той направо стана фитнес маниак. за това живее.имахме и друго сътресение.той държи д аимаме още едно общо дете (аз имам две,но едно не е от него),но аз поради проблемите ни в брака неискам.някак ме е страх,а може би инстинкта ми е силен или просто имам опит и знам какво се случва с нас. той ме забремени (незнам нарочно ли е,но фактът,че иска настоятелно дете ме кара да си мисля,че е нарочно.той отрича) и аз абортирах по желание мин. лято.преди аборта той ми каза,че направя ли го съм мъртва за него и иска развод,но аз пак го направих.деца така не се раждат. бях решила,че няма да родя,защото ме изнудват и ако цената ще е развод ок. с две думи наиситна нещата при нас доста зле си затъваха с времето. той започна да се затваря от известно време в стаята с телефона си,абе все едно не е женен почти,а е тийнейджър.ще ви спестя тези подробности.класически са. преди 5-6 дена си забрави фейсбука отворен на компютъра и аз намерих разговор между него и негова колежка.много хард! размяна на голи снимки,уговорки да се виждат през паузите,те му просеше даже и любов….всички екстри,но от разговора ми стана ясно,че така или иначе не са успели да постигнат физически контакт.само с уговорките са си останали и срещите измежду всички колеги…като колеги. той казва,че така е било както пише в чата им.аз намерих мъжа на тази жена и му разказах.той се разгорещи и я згащи,но и прости. аз немога да простя. покрай тази история май разбрах,че и още го обичам.полудяла съм от ревност.знам,че ревността не значи задължително любов,но аз не ревнувам някой,за когото не ми пука по принцип. мислех,че не го обичам вече до преди тази случка. тази вечер му "разбих" пощата и открих,че се е регистрирал в още няколко сайта за запознанства,от които единия за секс запознанства,но наиситна нищо не е правил там.нямам за какво да се хвана. за мен обаче е достатъчно това,че е имал такава умисъл и е искал да прави тези неща.не е успял предполагам поради някакви други технически причини (аз не му давам кой знае каква свобода и няма как да ми убегне ако се покрие за повече време),а не че не е имал желание.излишно е да казвам,че съм наранена,объркана и т.н. за пръв път преживявам такова нещо. а той….не се чувства особено виновен. един,два дена беше адски добъри нежен с мен,но сега си стана както преди. явно реши,че съм му простила и ще се тръшкам,тръшкам,пък ще ми мине. а аз наистина незнам какво да направя.нито ми се развежда,нито ми се живее така.нямам му доверие за 5 пари вече. обвинява ме,че съм му казвала,че не го обичам,искала съм периодично да се развеждаме и съм абортирала….това го е накрало да гледа на страни.това е основното,което ми казва по въпроса. само повтаря да започна да му давам и показвам любов и уважение и да видя как ще ме обича и той. дълго е за обяснение обаче защо се държа така с него. той всъщност също се държи грубо с мен.взаимно е.аз не от добро съм му казвала,че е по-добре да се разделим.просто два остри характера сме и става наистина страшно понякога.
съжалявам,че така нахвърляно пиша,но…..даже и това ми коства психически усилия.

п.с.не е бил влюбен в другата и неиска да се делим.аз съм тази,която неиска да живее така и мисли за раздяла.

На първо четене, може би наистина е това.Ако е от мъжете, които обичат децата, наистина искат да имат повече деца, непростимо е до някаква степен, че реално си убила неговото дете, въпреки желанието му.Подобно преживяване е способно да пречупи чувствата ....
В поста си наблягаш основно на поглеждането му встрани, а е възможно не това да е най-важното.А да е следствие от огорчението му, разочарованието му и обидата, че си била способна с лека ръка да зачеркнеш общото ви дете.
Не го приемай като укор, или като оправдание за него, просто разсъждавам......все пак не пишеш какви други проблеми имате, а от написаното това изскача като основно.

Преживяла съм този период и много съжалявам.че ти се е случило,защото много,много боли и мисля,че човек ако не е устойчив може и да откачи от мъка.Аз затова почнах да пиша в сайта и съм изключително благодарна на жените,които ми писаха.Бог да ги благослови!!!!,много ми помогнаха.Моя случай е подобен,само,че нямах проблема с детето и колежката го е направила луд,защото не е влюбена,а го манипулира с някаква цел.Мисля,че след време ще се разбере..Това,че си абортирала-аз мисля,че не е хубаво щом детето е на двамата и двамата трябва да вземете решение,но станалото е факт.Това за мен е част от ОБЪРНАТАТА КОЛА...Мисля.че трябва да си качиш самооценката за себе си,намери си хоби,развличай се,виждай се с истински приятелки,даже пиши във форума,чети книги -практична психология,обичай се,харесвай се.одобрявай се и не си мисли,че той е незаменим. На мен близо 1 година ми беше необходимо за да го постигна-сега даже не ми пука.Не се карам,не правя скандали,живея за деня без планове и мечти и знам,че съм много по-качествена от която и да е и спря да ми пука има ли я или не.Искам да го задържа.защото имам дете,защото се чувствам нормално с него ,но и аз промених доста неща в мен и ако си тръгне проблема ще е само негов/знам,че яко ще си го натресе/,защото винаги ще ме харесват,когато самата аз се харесвам.Горе главата и се усмихни..идва пролет,не го оставяй в ръцете на шаврантиите :

имаме и други проблеми,но не пиша за тях,защото все пак живяхме така без да имаме кой знае какви сътресения почти 4 години,но след аборта се промениха нещата. наистина това предполагам е ключов момент.неможех да обсъждам нищо с него.той беше абсолютно против аборт и отказваше да приеме моите чувства и причини да неискам още едно дете точно в този момент и точно по този начин (мисля,че умишлено ме беше забременил без да ме пита). нито отношенията ни бяха и тогава в цветущо състояние,нито финансите,нито пък имах големият ми син при мен (и още го нямам),а е в българия при баба и дядо много дълго време вече.
аз споделих и на друга група форумски приятелки и доста обсъждаме ситуацията ми…..забелязах,че ми помага като говоря за проблема. докато си мълчех няколко дена преди това щях да се пръсна! сега съм по-добре. да, започнах да си обръщам повече внимание на външния вид и спрях противозачатъчните,от които предполагам имах адски намалено желание за секс….до никакво. сега имам такова.дано не направим само някое бебе пак,че съм на същото мнение все още както лятото (когато направих аборта),но се надявам да не е чак толкова изглупял. обмислям и раздяла,но ще видим. няма да прибързавам с нищо.

Технически ми е ясно, но на умът ми не  - как майка на две деца я "забременяват" без нейно желание.  Отношенията ви се плъзгат стремглаво надолу и се налага промяна от двете страни, за да се задържат нещата пък чак после да се оправят, ако е възможно.