Дилема

  • 5 082
  • 48
  •   1
Отговори
# 30
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Според мен е много трудно да се разбере самотата, ако не си го изпитал лично. Говоря за тази самота, която ти изпитваш, усещането, че не си си на мястото. В чужбина тези стойности са съвсем различни. Аз лично на твое място най вероятно бих се върнала в БГ. Но това съм аз и моето усещане за нещата от живота. Аз съм била щастлива майка отглеждала сама детето си в БГ. Живяла съм в София и при наличието на хубава работа, приятели и роднини съм се чувствала прекрасно както и детето ми.
Успех в решението ти но не забравяй че няма необратими неща/ дори и сега да вземеш едно решение то винаги би могло да подлежи на промяна.  bouquet

# 31
  • Мнения: 1 464
И на мен ужасно много ми липсва България, с всичките ѝ простотии, мръсотии и проблеми.Липсва ми семейството, приятелите, та дори въздуха там ми липсва.Аз не живея 6 години там, но всеки път като се върна, се чувствам като новородено.А всеки път като си тръгвам, рава седмици наред.И аз никой не виждам, с никой не общувам и това направо ме трепе.Даже миналата седмица говорих с един познат и му обяснявах как крави на полето ще гледам, само да съм си у дома  Tired
На мен основния проблем за връщането ми е, дали няма да ощетя по някакъв начин детето?Дали няма да има по-добро бъдеще тук?Е такива неща ме терзаят и когато си отговоря на тези въпроси, може би ще сложа на кантар самотата ми и бъдещето на детето и ако натежи второто, то най-вероятно ще си остана да си гния цял живот някъде далече...

# 32
  • Ispania
  • Мнения: 4 528
Здравей,  Hug
Самотата е преходно 4увство. И аз сьм се 4увствала сама,там "на края" на света. Пьк той моят "край" е само на 2500км от София.
Което ми подсказва, 4е географските ширини не са тези които ни карат да сме самотни, има други фактори за тази работа.
Моето дете сьм го гледала сама, от както стана на месец и половина, не сьм била самотна, но направо издивявах на моменти. Аз бях полу дете, сметка/фактура през живота си не бях плащала преди да замина(за тази работа бяха мама и тати Crazy). Просто ми трябваше време. Когато бащата на детето ми, бившият ми сьпруг ни остави, вси4ки в БГ ме караха да се прибирам. Сьс сигурност щеше да ми е по-лесно там. НО, с рька на сьрцето си признавам, 4е никога не сьм го мислила като сериозен вариант, просто исках детето ми да расте в друга обстановка, с други навици и с други идеали. Всеки има своите идеи за живота, моите бяха доста разли4ни от тези на много хора в БГ. Останах, много ми е било трудно, у4ех, работех, плащах да ми гледат детето.С други думи, не живеех-само сьществувах.НО времето си казва своето. Не сьжалявам нито за миг за умората през която сьм минала. Радвам се 4е успях(и все още) да си гледам детето там кьдето исках, а не там кьдето щеше да ми е по-лесно.
Пак казвам, всеки има своята гледана то4ка на нещата.
Всеки пьт като си ходя в БГ, се питам там хората как гледат деца и бебета Shocked, вси4ко е ужасно скьпо Confused.Направо трябва да си магьосник за да дадеш на детето си вси4ко, от което има нужда, или това от което ти смяташ 4е има нужда. Струва ми се страшно НЕ4естно спрямо родителите.
Сьщо така мога да кажа, 4е ако се бях вьрнала, наистина не зная какво щях да правя там Thinking, моето образование е от тук, не сьм много сигурнa за какво щеше да ми послужи там Thinking.

Последна редакция: вт, 16 окт 2012, 00:53 от Val

# 33
  • Мнения: 3 659
Валче   Peace Hug

# 34
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Валче възхищавам ти се Hug, но сама си написала зависи от призмата, през която гледаме на живота. Ти се чувстваш добре там където си, а авторката пише още в началото, че дори и след толкова години не се чувста добре там където е. Аз оставам с впечатление, че материалните придобивки и блага играят малка роля(не мисля че в бг ще е бедстваща),  за нея са важни други неща в този момент явно.

# 35
  • Мнения: 1 127
Има доста неща от практична гледна точка, които трябва да обмислиш.
1. Каква ти е професията и има ли за нея работа в момента в града, в който ще се върнеш. Имай в предвид, че само образованието в БГ и чужбина нищо не значи в България. В момента много трудно се намира работа в България, дори в големите градове и София (за малките си е направо абсурд) и предлаганите заплати са много ниски. Дори да ти дадат двойният размер на средната заплата пак ще ти е изключително трудно финансово да гледаш с нея 3 членно семейство. Пишеш, че работиш от вкъщи. Можеш ли да запазиш работата дистанционно и да я вършиш от БГ?
2. Детските градини- ако нямаш баба да гледа детето и отиваш в голям град (примерно София) това ще ти е сериозен проблем. В София места в градините почти няма, много трудно се влиза в държавните, частните са ужасно скъпи.
3. Как ще се адаптират децата в БГ. Явно са раждани в чужбина. Идвали ли са в Бг за по-дълго време, говорят ли добре езика, смяташ ли че ще се адаптират лесно.
4. Имаш близки, но те роднини ли са или приятели. Има съществена разлика според мен- хубаво е да си говориш с роднини, но ако нямаш среда и от приятели пак няма да ти е достатъчно. 
Peace
Помисли си. Ако материалната страна не е проблем и си подсигурена, а тук със сигурност знаеш, че те чака среда от близки хора с отворени обятия - тогава си заслужава завръщането.

# 36
  • ES
  • Мнения: 2 209
Ray_Nella, 14 години само мъжа ти и тези 3 приятелки ли е бил твоя живот и свят. Нали си учила, не си ли влязла в друга среда. Работата ти даже да е в къщи, не е ли свързана с други хора?
Трудно се социализираш в чужда държава, първо те не те приемат съвсем за техен, после ти тях. Аз съм в Испания вече 9 години, мъжа ми 12 и нямаме семейни приятели испанци, то май и българи нямаме. И на мен ми липсва социалната среда, но си я набавям в нета. Ти да не мислиш, че като се прибереш в БГ ще е мир и любов с роднините ти. Безпаричието е изкарало на повърхността у хората най-ниските им страсти. Тъжно е. Ще ти е трудна адаптацията, идваш предолагам от една доста по-уредена държава и ще ти трябва доста време да свикнеш на родната бг картинка. Учудвам се, че децата ти искат да се приберат, предполагам са родени там и имат своите приятелски кръгове. За тяхното бъдеще и реализация, не е ли по-добре да са си там?
Може би предният ти партньор те е държал така в изолация. Погледни от другата страна, сега си свободна да немериш своите приятели и среда.

# 37
  • Мнения: 7 005
Глупости !
Самотата е състояние на духа , няма връзка със семейния статус .
newsm10..Абсолютно права си мамче.Има хора заобиколени с народ и въпреки това ужасно самотни..
Авторката,ако причината да искаш да се върнеш тук,баш сега,е само и единствено самотата,то не си права.Не разбрах къде си,ма ако не си в Афганистан,седи си там където си.Щото тука не е само мизерията.Цялата"атмосфера"в момента е ужасна и...меко казано,ама много меко казано,не особено подходяща за отглеждане и възпитаване на деца.
Много възможно е тук отново да бъдеш самотна,но освен това и депресирана,сдухана,нещастна и т.н.поради липсата на фактори които имаш в момента,там където си,но поради една или друга причина не оценяваш.
Правилно са те насочили към нета..Не е като на живо,ма все пак е нещо.
Успех,каквото и да решиш.

# 38
  • Мнения: 81
Ако ти си чужденец в тая страна,твоите  деца не са.
Ако за теб ще е по-добре в Бг,за тях не.

# 39
  • Юпитер- Сатурн
  • Мнения: 536
Ако ти си чужденец в тая страна,твоите  деца не са.
Ако за теб ще е по-добре в Бг,за тях не.

Едната ми племенница се роди в чужбина и  живя там 10 години, а другата живя две години.
Смело мога да твърдя, че и двете доста бързо се адаптираха в Бг, щастливи са и не се чустват като чужденци.

# 40
  • Ispania
  • Мнения: 4 528
Много е относително вси4ко, когато говорим за деца.
Дьщерята на братов4едка ми живя доста години тук, около 8(дойде когато беше на 3). Сега в Бьлгария и е хубаво, весело, интересно..., но все още след по4ти 2 години там ,повтаря на майка си, 4е иска да се прибира в Испания Confused.

# 41
  • Бургас
  • Мнения: 364
За първи път влизам в този подфорум, не съм самотен родител и се извинявам за нахълтването, но понеже виждам, че авторката е в дилема, а когато съм почти сигурна в нещо, не си пестя мнението, та да си кажа. Не се връщай в никакъв случай тук - както и сама каза, не бъркай туризма с емиграцията. Гледам какво ти пише ънадаптабъл, предполагам, от разбиране за самотата ти  Peace , но дори тя доста често описва много добре мизерията у нас и е напълно наясно. Така че да се съветва майка на две деца, с уреден живот и доходи в нормална страна, да се върне само защото и било самотно... е безотговорно. Мои приятели с образование и опит, живеещи в София сума време не могат да си намерят работа, пък камо ли нормално платена, а са дори без деца. Също сме образовани, също имаме всички данни. Положението тук е мнооого далеч от нормалното, събери си ума и помисли за децата си. Самотна може и да си тук - проблемът не ти е в местонахождението най-вероятно. Момичетата са ти дали идеи - някои дори засищат глада за комуникация именно с форума, но никой няма да си зареже уредения живот при положение, че има деца, за да се върне тук. Като толкова ти е мъчно и искаш да се връщаш, поне изчакай малко - сега особено положението тук е много тежко. А дори и в София заплата от 500-600 лв. след данъците и осигуровките е масова картинка. Да разчиташ на шанса при положение, че в момента имаш сигурност, не е вариант.
Извинявай, ако съм прозвучала грубо, но според мен си на път да направиш грешка и сметнах за нужно да споделя мнението си, както гледам не съм единствената, която мисли така. Казвам го и от опит дори от гледна точка на това, че не съм самотен родител - с мъжа ми сме с едно дете и пак трудно се справяме, както и много хора около нас...  Peace

# 42
  • out of space
  • Мнения: 8 643
Юле, не съм съгласна с теб. Най-важното за всеки човек е да е щастлив. Ако тя е нещастна- едва ли децата ще са щастливи.

Нека послуша сърцето си. Да се върне и ще пробва. Ако не се получи- ще се върне обратно или ще пробва късмета си другаде. Пише, че на дечицата им харесва в България, така че- защо не?

# 43
  • София
  • Мнения: 12 606
И аз да се вмъкна в дискусията, макар да не съм самотен родител.

Но първият ми братовчед след 10 години в САЩ, след завършен и колеж и университет там - при това с престижни специалности и осигурена работа...се върна в България. И колкото пъти да го питам, толкова пъти ми казва, че тук е по-щастлив. Намери си веднага работа, много добре платена в голяма одиторска фирма.
Така че не мисля, че е чак толкова ужасно и мизерно у нас.

# 44
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Интересно какво реши авторката Rolling Eyes?
Аз съм съгласна с мнението на Ери и Нана Simple Smile.

Yulichka криза има навсякъде и намринето на работа и т.н. е много индивидуално. Не зам защо така се спрягат тези 500 лв заплата за София, според мен не е реално. Като говорим за приятели/всичките ми прятели са в София имат работа и то добре платена, което аз разбирам над 2 000лв. 500 лв заплата може би в началото на 2000г беше приемливо (за София) като възнаграждение. Не искам да влизаме в спорове, аз вървям на това, което ти пишеш само споделям, че моите впечатления са различни.

Общи условия

Активация на акаунт