Да, бе, баш Кастадена давай за пример! Там каква беше дрогата там, май някакви гъби, ако не се лъжа! То пък, кой не ти е чел Кастадена на младини! Важното е да не се приема насериозно.
Да се редактираш, може би...
- Публикувана: 13 окт. 2012, 00:26 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2012, 11:57 ч.
Как да се променя
Да се редактираш, може би...
Мдааа, скоро няма да свърши пазарът на книги със заглавия "как да се променя". Няма да убеждавам никого в нищо. Животът накрая си казва думата - човек търчи, прави всичко възможно, за да промени природата си, и ако има късмет, стига до момента, в който се самовъзприема, и тогава заживява в мир със себе си. Но дотогава е порахарчил твърде много време, енергия и пари в напъни да променя себе си. Щедрият няма да стане стиснат, колкото и да го боли, когато някой се възползва безогледно от щедростта му, както и самовлюбеният няма да започне да съчувства и да се поставя на мястото на другия.
Да, бе, баш Кастадена давай за пример! Там каква беше дрогата там, май някакви гъби, ако не се лъжа! То пък, кой не ти е чел Кастадена на младини! Важното е да не се приема насериозно.
Да се редактираш, може би...
Кое да редактирам? не са гъби ли? не помня с какво точно се друсаше, минаха двайсет години, откакто съм го чела. Имаше някакъв шаман, дето му беше духовен учител и се друсаха дружно някъде в планината.
Аз приемам идеята за промяната като идея за това да се чувстваме добре в кожата,в която сме.Да се чувстваме добре с изборите си,да не робуваме на догмите и да усещаме тежестта си винаги в епицентъра - така,че без да пречим на другите и без да ги отричаме - техните аплодисменти не са ни нужни,както и техните удари не е възможно да ни повалят. Всъщност не знам дали точно промяна се нарича или си е просто пътят към себе си. Но пък съм много съгласна с Мамасита,че май по-страшно е да намериш на края на пътя едно единствено решение и да се държиш цял живот за него. Струва ми се направо зловещо.Доста скучно би било.
Мдааа, скоро няма да свърши пазарът на книги със заглавия "как да се променя". Няма да убеждавам никого в нищо. Животът накрая си казва думата - човек търчи, прави всичко възможно, за да промени природата си, и ако има късмет, стига до момента, в който се самовъзприема, и тогава заживява в мир със себе си. Но дотогава е порахарчил твърде много време, енергия и пари в напъни да променя себе си. Щедрият няма да стане стиснат, колкото и да го боли, когато някой се възползва безогледно от щедростта му, както и самовлюбеният няма да започне да съчувства и да се поставя на мястото на другия.
E стар закон във физиката - нищо не се губи, просто преминава от едно състояние в друго. Тук парите на едни просто преминават в джобовете на други, които са заживели вече в мир със себе си и света около тях.
Кое е това едно-единствено решение, и за какво, че човек да се придържа към него? 
Това да не е като по филмите - казва си героят със стиснатти зъби "аз ще стана еди-какъв-си, ще видите вие", после да му се яви един учител Йода, или пък нашият герой да чупи стойки или да тича по брега на океана по изгрев слънце, и след десет кадъра грозното патенце взело, че се превърнало в лебед! Защото подозирам, че това е в общи линии подстекстът на "искам да се променя". Далеч не е "искам следващия път, когато някой поиска услуга от мен, да преброя до десет, преди да кажа "да", вместо да се съглася, и след това да съжаля и да се чувствам използван".
Това да не е като по филмите - казва си героят със стиснатти зъби "аз ще стана еди-какъв-си, ще видите вие", после да му се яви един учител Йода, или пък нашият герой да чупи стойки или да тича по брега на океана по изгрев слънце, и след десет кадъра грозното патенце взело, че се превърнало в лебед! Защото подозирам, че това е в общи линии подстекстът на "искам да се променя". Далеч не е "искам следващия път, когато някой поиска услуга от мен, да преброя до десет, преди да кажа "да", вместо да се съглася, и след това да съжаля и да се чувствам използван".
Казах няколко пъти Не. Беше ми криво, не умрях, нито пък приятелството
и с времето стана много по-лесно. Дори не се обяснявам винаги защо и как.
И да си кажа и аз по втората линия на темата-
Мамасита ме плаши и изобщо не разбирам писанията й, които ми звучат психарски,
пък нека съм скучна, обикновена или там каквито й ги говорят..
и с времето стана много по-лесно. Дори не се обяснявам винаги защо и как.
И да си кажа и аз по втората линия на темата-
Мамасита ме плаши и изобщо не разбирам писанията й, които ми звучат психарски,
пък нека съм скучна, обикновена или там каквито й ги говорят..
Часовник на дясната ръка, без интернет от време на време и по-малко говорене. Последното е особено важно. Два-три дни без дрънкане и гледай какво става...
Сигурно 20 години съм носила часовника си на дясната ръка, по едно време почнах да ходя без часовник и сега пък го нося на лявата, ама това ако е промяна. 
Такива "ритуални" промени за мен са излишни глупости. (И на два инструмента съм свирила доста години, сега не свиря изобщо. )Иначе вярвам в промяната, защото самата аз съм променила доста неща в личността си, защото съм го искала. Мотивацията е много важна, както и вярата, че го можеш. Но само заради себе си, не за да натриваш нечий нос или пък за разнообразие и проби кво можеш или не можеш. Не, че не може, но за мен е излишно пилеене на енергия, която може да отиде за по ценни неща.А това, че човек е такъв какъвто е и не може да с промени е най удобното извинение. Може и то в доста широки граници, друг е въпроса, че малко хора реално го искат. Дори много често в думите искам да се променя, всъщност се крие искам всичко около мен да се промени, така че да се чувствам удобно.
На авторката, успех! Макар, че не видях кой знае колко сериозен проблем от описаното.
Изречението с извинението ми направи впечатление и се запитах, а защо и пред кого трябва да се извинява човек?
Най-вече пред себе си ...
Изречението с извинението ми направи впечатление и се запитах, а защо и пред кого трябва да се извинява човек?
а защо да се извинява пред себе си? Само за да се депресира още повече, и да си мисли, че е слабохарактерен и не става за нищо? Или защото някой или обстоятелствата го натискат да се променя, и нашият човек не може да отговори на очакванията, и обръща нещата срещу себе си, че не може да се проммени? Лично аз не виждам как човек може да промени характера си. В най-добрия случай може да промени възгледите си като съвкупност от ценности, както да промени и поведението си. Но и възгледите, и поведението не са част от характера на човека.
Да, случвало ми се е да ми каже, и след кова, като съм си мислела по въпроса съм установявала, че точно е ставало въпрос за промяна в характера, а не в поведението и мисленето. Например, един ревнив по природа човек, колкото и да се мъчи да не е ревнив, няма как да стане неревнив. Той може да промени поведението си - да не се обажда по двайсет пъти по телефона да пита къде е другият, да не проверява мейла му, да не му следи разписанието, да не му вдига скандали или да се цупи. Но пак ще си е ревнив - просто няма да го показва.
Да, случвало ми се е да ми каже, и след кова, като съм си мислела по въпроса съм установявала, че точно е ставало въпрос за промяна в характера, а не в поведението и мисленето. Например, един ревнив по природа човек, колкото и да се мъчи да не е ревнив, няма как да стане неревнив. Той може да промени поведението си - да не се обажда по двайсет пъти по телефона да пита къде е другият, да не проверява мейла му, да не му следи разписанието, да не му вдига скандали или да се цупи. Но пак ще си е ревнив - просто няма да го показва.
Извинението пред себе си е най-лесния начин да кажеш е аз опитах, но нали съм си с такъв характер не става. И тогава се успокояваш и не търсиш друг път или друго решение. А колкото да слабохарактерносттта - никой не си признава това, напротив казва, че е такъв си му е характера силен, че той не е в състояние да го промени.
А на всеки етап от живота ни си имаме едни и ли други възгледи, пренареждаме приоритети си и се променяме по едни или друг начин. Без промяна не става
А на всеки етап от живота ни си имаме едни и ли други възгледи, пренареждаме приоритети си и се променяме по едни или друг начин. Без промяна не става