Как да се променя

Същото е по смисъл, което написах и аз - гените (на което тук му казват наслестваност и предразположение), а силата на проява на характеристиките се влияе от средата (на което му казват формиране през целия живот на човека)! Същото е като с болестите - гените, които са ти се паднали така са се комбинирали, че дават предразположение към диабет, но ти можеш цял живот да не се разболееш, ако няма фактори, които да се съберат така, че да отключат това предразположение в реална проява като болест. При проявата на характера няма нула или единица за има/няма, а проявата е в някаква степен - един човек по-активен от друг, но и двамата са в някаква степен активни. Най-лесно се вижда при изучаване на бебета и малки деца. Дори в едно сиропиталище да влезеш, ще видиш, че различните бебета проявяват различен характер, макар да са отглеждани (по-скоро са на ниво физическо оцеляване, защото никой не се занимава с тях) по един и същ начин - ето, това са прояви на характера едно дете да е по-контактно от друго.

Мамасита, ембодимънта ли ти е последната мания? Имаш твърде големи очаквания и надежди към него? Ти можеш да си вярваш колкото си искаш, но  не баламосвай хората тук, че може да промени характера! В ембодимънда никъде никой не пише за връзка с характера! Ако случайно ти нещо си прочела по въпроса за характера и ембодимънда, моля дай разяснения, с интерес ще ги прочета! Повечето тук може да не са чували за него, но аз имам доста добра представа за какво става въпрос, и мен не можеш да ме подведеш!

То и в едно семейство въпреки уж еднаквата среда характерите на децата са различни, но това не е причина характерът да не може да се променя. Средата в семейството е една и съща, но тези деца имат влияние и от вън, същото е и в домовете - средата е една, но компаниите, с които се събират децата също оказват влияние. Така че характерът не е постоянна величина, а променлива

Аз вярвам,че характерът се променя.Наистина е трудно - особено когато трябва да стане по своя воля, защото в другият случай животът така те поставя,че без да се усетиш си се променил и не си това,което си бил.За мен обаче е по-важно човек да е адаптивен към промените - и да не се шашка ако му се иска да се промени.Напротив.Да се радва и да се променя.Не да се държи цял живот за една индивидуалност и едни непоколебими принципи - за които в крайна сметка само той знае и никой друг не го е грижа.Адаптивността в мозъчните гънки е най-важна.Да можеш да поглеждаш живота и себе си от която страна ти се наложи без да униваш,а напротив.

Можеш да развиеш или потиснеш до някаква степен проявата на някаква част от характера, но не и да я промениш. Тя пак ще си е там, просто ще се прояви при подходящи условия с по-голяма сила, отколкото при други. В обикновения живот хората това нещо го прилагат на практика, като търсят хора с определени качества за определено обучение или работа. Нещо подобно като избирането на деца за различни спортове. Предполагам си чувала, че шампиони стават спортистите със силен характери, и спортистът Х има добри физически качества и подготовка, но му липсва твърдост на състезание. Давам този пример пак като ориентир.

Веднага давам примери и референции.

Пътувала съм много по света и главно гледам не забележителности, а хората и общият им начин на движение. Гледам доста българите, с типичната айляшка и разпасана походка, лоша стойка. Като си отвори устата, 99 процента говори разпасано, с невнимание към изговарянето. Така и мисли. Съответно се чувства мек, безпомощен и лесно изпада в депресии.

Да кажем, че смелостта е част от характера. Аз съм страхлива по природа, разбира се. Да, но съм се научила да имам смел характер въпреки типажа си. Това съм го изградила по чисто телесен път. Заставаш значи срещу 100 кила ужасяващо мъжище, което се опитва да те удари с дървен меч, целта е да не те удари. Има си мурафети за тази цел, Айкидо му викат. Та Андариел колкото и академични пейпъра за embodiment да прочете, няма да ги има моите 9 години в света на ужасните мъжища и преодоляването на страха. В основата си е дишане, стойка, движение. Може да се каже, че "страхливата" е там някъде, само че това е тривиално. Истината е, че в кризисна ситуация винаги и безотказно на нейно място застава търпеливо изграденото смело копие. Човек може да действа срещу природата си, а в случая го смятам за едно от ценните си постижения.

Ето и академичен пейпър, за тези, дето не са тренирали:
http://goldin-meadow-lab.uchicago.edu/embodiedcogrg/niedenthal-b … ick-PSPR-2005.pdf

Нямам безкрайни надежди за embodiment, но съм виждала достатъчно случаи, за да твърдя уверено, че има нещо много голямо в тази теория, много повече от идеята, че мозъкът ни е компютър, пълен със закономерности, че съзнанието на всички е еднакво и е въпрос на време да открием програмата, по която мислим.

А защо да не смятам embodiment за добър модел, след като съм виждала действието в толкова много случаи? Може би трябва, Андариел, да спреш само да четеш, а и да се замислиш как се прилага прочетеното, един вид- трябват и философски упражнения, не само теория.

Мисля, че трябва да се пораздвижиш. Според мен си схваната, най-вече в таза.

Изречение за сто долара:

"I think that there is now
enough empirical evidence to reject a disembodied
theory of the mind as biologically implausible."

Всичко опира до тялото, дали те стяга чепикът или шапката. Упс, то и в езика протекло, като идиом...

Бе изобщо...

+1.

Боже, добре, че нямам такива приятелки като авторката.
И защо пък да не спи десети сън в 23,00ч. И аз през седмицата си лягам доста рано, като всяка сутрин ставам в 6,30ч.
Приятелката ти най-вероятно не иска да идва у вас, защото може би иска да се видите насаме, а не с детето и мъжа ти наоколо.

За конкретната ситуация - разбирам я приятелката ти, при все, че и аз съм с малко дете.  

За останалото - и аз съм добродушна и все искам да помогна, прави ми удоволствие. Тоест от егоизъм го правя, аз се чувствам ок така. Обаче може би трябва да се настроиш, че това не винаги се приема по правилния начин и да не  очакваш нищо в замяна. Ако си добричка, защото очакваш хората да отвръщат на жестовете ти с нещо в замяна, ще бъдеш разочарована.

Не се променяй, промени нагласата си  

Бях такава като теб. Може да съм била и по-зле: наивна, всераздаваща се, да се хареса на всички, пич, но моите интереси бяха в 11-та глуха, а моите 'приятели' бяха супер уредени (И с моя помощ), докато аз си седях на един хал и се 'чудех' на кого още да помогна, за да съм добрата.

Сега съм станала пълната противоположност за тези, които си го заслужават и просят.

Но... за да стигнеш до това положение, трябва дълго и продължително и много хора, много близки, роднини, и всякакви други подобни, да те е-ат, да ти го вкарват до дъно и още малко по-навътре,  за да се получи. Да добиеш една голяма злоба към е-ачите, така да се каже, та да спре да ти пука. Иначе... забрави... балъка си остава балък, и сега още има моменти, в които към някой добронамерен тръгвам с отворените си наивни обятия. Добре, че се хващам по средата на първата крачка за яката и си напомям, че трябва да си държа очите отворени на 6 и, че в крайна сметка, не трябва да позволявам на никой да накърни личните ми интереси.

Eто това е много важно наблюдение - тези, които се раздават и все гледат да помогнат на околните го правят от егоизъм. Така задоволяват собствените си потребности и това им носи удовлетворение.

Не можеш да говориш за всички. Това, че един е егоист  и изпитва удовлетворение именно като прави добро на останалита не означава, че всички хора са такива.
Раздавам се и правя добро не защото съм егоист. А защото виждам радостта в очите им и не очаквам нищо насреща. Егоизъм ли е да зарадваш някого? Да го направиш щастлив, па макар и с малко усилие от своя страна?

В такъв случай защо толкова се напъват да се променят? По-щастливи ли се чувстват? Според мен не са по-щастливи, а по-озлобени и нещастни, защото вървят срещу себе си. С процеденото през зъби "няма повече да съм такъв, няма да позволя да ме изполлзват повече, ще видят те", не се живее добре със себе си. В един момент нервите не издържат и настъпва срив, при който става ясно, че с промяната си е постигнал ефект "накривил му шапката".

Нямам предвид онези, които искат да се променят. Това е за хората, които нямат нужда от промяна.

постът ми не беше към теб. Ти си публикувала, докато пишех моя. Коментирах постовете на Александрия и по-задни.

Според мен, хората, които са склонни да помагат, просто избират или попадат на грешните субекти. Получаващите и търсещите помощ с голяма охота, са често и неблагодарни, защото смятат, че тази помощ им се полага. Колкото и човек да обича да помага, е редно да подбира на кого и за какво да помогне, а не да се втурва през глава за всеки, който се е обадил по телефона.

Защото очакват отплата за проявения "алтруизъм". Един вид, другите трябва да се чувстват длъжни да им връщат "услугите". Неминуемо настъпва срив, защото има  несъответствие между вътрешното "Аз", което е крайно егоистично и демострираното поведение.

Ако една жена казва винаги "ДА", не е никаква жена.
Всяко "НЕ" дава тежест на "ДА"-то ти. Колкото по-често отказваш, толкова повече ще се радват, когато се съгласяваш. Ако си много "мека Мария", може да започнеш с "По-късно."
Самото "Не" ще го казваш веднага след въпроса, преди обясненията колко било спешно и там каквото ти пробутват. Дори да прекъснеш тирадата отсреща, всички "защото..." казани след твоето "НЕ", ще звучат като изнудване или нескопосано оправдание.