Не можеш да говориш за всички. Това, че един е егоист и изпитва удовлетворение именно като прави добро на останалита не означава, че всички хора са такива.
Раздавам се и правя добро не защото съм егоист. А защото виждам радостта в очите им и не очаквам нищо насреща. Егоизъм ли е да зарадваш някого? Да го направиш щастлив, па макар и с малко усилие от своя страна?
Раздавам се и правя добро не защото съм егоист. А защото виждам радостта в очите им и не очаквам нищо насреща. Егоизъм ли е да зарадваш някого? Да го направиш щастлив, па макар и с малко усилие от своя страна?
Не влагам в "егоизъм" това негативно определение, което е общовалидно. По-скоро от философска гледа точка - любов към себе си. Знам, че като помагам се чувствам добре, радва ме, когато някой е щастлив заради мен. Да, егоизъм е. Ако не се чувствах добре от това, щях ли да го правя? Акцентът ми беше, авторката да прави, каквото прави, заради себе си, не очаквайки нещо в замяна (приятелката й да й е на разположение за кафе в петък вечер, примерно).
Това с желанието да се хареса някой на целия свят и то на всяка цена, дори на собствения комфорт, ми избива на някакъв вид комплекс. И аз го имах, но го преодолявам малко по-малко. Може би не съм била с тежка форма.
Просто да си намери приятелки, които са семейни и с деца, но бас държа че и тогава ще има за какво да се оплаква 
Доказано експериментално.