Как да се променя

Преди години, когато още се притеснявах да казвам на по-нахалните кога желая да си тръгнат, една приятелка висеше до след 22.00 ч., само и само да дочака мъжа ми да се върне от работа, за да я закара. Като си хвана няколко пъти последния трамвай, спря да остава до късничко 
С годините свикнах, че някои гости просто трябва да бъдат подканяни да си вървят, иначе могат да се изтягат на диванчето с часове и да не забелязват прозявките на домакините.

Янечек, и аз имах такава приятелка .
Колкото до гостите,оставащи прекалено до късно - вече не ги каня.
Виждаме се извън вкъщи.Всяко нещо е до време.Промених се.
И аз си задавах същия въпрос "Как да се променя",обстоятелствата ме научиха.

Скъпо момиче, тази твоя приятелка не ти е приятелка изобщо. Примири се с това и давай напред. Чудесно постъпваш, но не пропускай да помислиш и за себе си, защото повярвай ми няма кой друг да го направи. Вероятно си с около десетина годинки по-млада от мен - разпознах мои черти в поведението ти. Но от тях няма вече и следа. Доста хора от т. наречените ми приятели вече са вън от живота ми - сами или подпомогнати. Откакто имам деца / малка част от приятелките ми имат/ станах безинтересна за много от тях. Е, и те за мен, нещо повече - съжалявам ги откровено. Важното е, че покрай децата, покрай работата имам нови приятели, които ме обичат и подкрепят - мен, мъжа ми и децата. такива каквито сме. Пием кафе в пълна лудница,ходим на гости в пълна лудница - винаги с децата, но който не харесва моето кафе - прав му път. И аз съм директна - хич не ми дреме.Така че, промени се дотолкова, че да живееш в хармония със себе си - не с околните.

Еее айде сега, чак пък да ги съжаляваш.  Просто приоритетите са различни. И ежедневието.


Съгласна съм само с последното ти изречение. Всеки трябва да живеe живота си както намира за добре, както той самият се чувства щастлив.

П.С. Аз пък не понасям жени, които навсякъде са само с децата си, животът им се върти само и единствено около тях и при срещa с такива- говорят само за децата си. Не са ми интересни и ги избягвам. Макар и майка - не съм "лелка"..
Аре сега - като имаме деца да не би само с тва да се изчерпваме?
Е... някой определено да..

Също не одобрявам срещи непрекъснато с домочадието -
лично аз имам нужда от различно обкръжение и не винаги
е подходящо с дете.Когато съм с детето изцяло вниманието
ми е ангажирано с него .

А аз не разбрах само защо приятелката трябва винаги да ходи на гости, не може ли да оставиш детето на баща му за 2-3 часа и да излезнете някъде по женски или ти да й отидеш на гости? И чак и като не идва да се радва на детето не била приятелка...Много хора  даже и да имат дете/деца пак не се радват на чужди деца. А какво остава за тези без деца. Имам дъщеря, но не очаквам от никоя приятелка да се прехласва по нея, още повече, че като родих нямах нито една приятелка с дете. Нито очаквам някоя приятелка да ми идва на гости заради детето. Ако поканя приятелка на гости, то е за да се видим, да пийнем чаша винце и да си побъбрим. Не си представям да ми разказва примерно за новото й гадже, докато си играе с детето.

Бяхме много задружна компания. Винаги се събирахме по повод и без повод. Но се оженихме. Сега сме 4 семейства, три от които с деца. Понякога се събираме по поводи у нас.  Нас с децата не ни канят на гости. Виждаме се само навън или когато ние поканим някое семейство. Дори и когато ги каним повечето пъти отказват защото нямали пари. Ми то за гости не им трябва пари. Щом ги каня значи съм си направила сметката. Сега всеки живее за себе си. Семейството без деца съвсем се отдръпна от нас. Доколкото знам почти никъде не излизат. Другите с децата ги разбирам - покрай децата има много ангажименти. Дано поне и тази година да празнуваме нова година заедно.
Миналата година реших да организирам пикник. Всички се съгласиха. Събрахме се на уреченото място и какво се оказа. Семейството без деца заяви че си е направило сандвичи. Другите 2 семейства отидоха до магазина да си купят хляб, кренвирши и лютеница. Не ни остана друго освен и ние направихме така.Заболя ме от отношението им. По принцип нямаше да излизе по скъпо ако бяхме събрали общо пари и да напазарим заедно. Отделно понеже ние сме 4 човека купих и работи за всички деца десерт и за пиене, но това мина от мен. Заболя ме от това колко дребнави сме станали и че всеки гледа към себе си. Затова тази година им гледах сеира как всеки се оплаква че никъде не ходи и никой нищо не организира, но аз успях макар и с заеми да отидем с семействмото ми на море и усещах как ми завиждат. Да и ние се променихме.

Имах периодично подобни терзания. Предполагах, че всеки заслужава помощ, внимание, подкрепа и дрън, дрън. Когато аз имах нужда да получа същото от тях, удрях на камък. Разочаровах се, поплаках си и реших, че "Да обърнеш и другата буза" не е за мен.
   Как се измъкнах от омагьосания кръг? Научих се да казвам :"Не". В началото беше трудно, все си мислех, че съм била прекалено рязка, че може и по-лекичко. Но постепенно свикнах, а и т.нар. приятели се усетиха и отдръпнаха.  Останаха истинските хора, на които наистина мога да разчитам, а и те на мен.

Откакто имам дете много лесно казвам "майната му" на много неща и изобщо не ми пука. 
Прежалвам всичко и всички. Приоритетите ми се преподредиха просто.

Вижте сега, има ралика между "имам нужда от помощ, споделяне, приятелско рамо" и "ей така просто ми скимна в петък вечер да те привикам". Естествено, че в първия случай много ще се замисиш дали да кажеш "не". И да, приоритетите се променят, компании се сменят- нищо не е вечно, не свикнахте ли вече? Естествено единици устояват на времето, на смяна на местожителство, мъже, деца, безработица, успехи, разводи и това е най-хубавата част!
Изключително много ме дразни момента, в който родителят се отъждествява с детето си, какво значи "помолих я дойде да види детето". Ами тя е приятелка с теб, това, че не иска да пие кафе с детето ти, не значи, че изпитва същото към теб. Детето си е дете- отделен индивид, сори, че не припадаме по него и не желаем да си прекарваме свободното време с деца- в определени моменти; в други пък много обичам да си играя и да занимавам децата на приятелки, напр когато сме на море или планина, да могат да си вземат въздух-- и пак това не е заради детето, а преди всичко заради мен- щото ми се играе/рисува и на 2-ро място заради прителката. Детето е външен елемент в това приятелство; мъжът в мн случаи също. Някои го приемат за обида- не е! малко крайно се изразих, но това е за да ме разберете по-добре.
това, което имате си е между вас двете- ако искаш да я провериш- помоли я нещо от свое име- не намесвай външни хора (деца); макар, че мн мразя такива проверки и някакви мерителни единици за приятелство, но всеки си знае. не съм крайно самоотвержена, ама пък за мен не геройство да закарам някой до някъде.

На мен пък ми е интересен казусът как децата не били част от приятелството. Сори, ама детето до три години, показва опитът, е доста тясно прикрепено. Да, променя ме. За околните би било странно защо не мога по поръчка да вляза в ролята отпреди детето, да им е по-комфортно, ама не става.

Представи си, че промяната не е заради дете, ами както сте си приятелки, едната вземе, че се разболее от рак. И какво? Да очакваш да се крие, да не си "носи заболяването" на срещите, само защото ти си я познавала преди това?

Детето е хиляда пъти повече за предпочитане.

А и едно от най-забавните неща е ужасът и объркването в очите на момите, като видят детенце да вилнее. Така де, в майчинството трябва да има награда и една от наградите е садистичното удоволствие да причиняваш екзистенциален хаос в главите на по-малко смелите женски индивиди, дето все още си гледат моминство-везирството.

Усещам някакви завистливи вибрации. 

Сравняваш несравними неща И да децата не са част от приятелството След време може и да станат, но кога сме ставали приятелки сме станали не заради детцата и а заради самата нея  имам приятелки с отраснали деца с които дори подържам приятелски отношения и понякога си лафим по ''момински'' в скайпа, но имам и приятелки чиито деца буквално не понасям 

Лично аз предпочитам да се гледам с приятелки без децата (особено моите), за да мога да разтоваря психически. Ако приятелката е с дете, без да искам започвам да общувам с него, и се превръщам в нещо като бавачка. Дразня се от себе си, защото става малко като от трън на глог.

Аз пък не си водя детето с мен, когато излизаме по женски, но пък за сметка на това всичките ми приятелки са идвали да го виждат у дома. И през ум не ми е хрумнало да се сърдя на някоя, която не го е виждала отдавна  Това ми е много странно. Има жени като родят, решават, че целият свят е длъжен на дитето