Ми не е точно така..Поуката е важна за сгрешилият.Да..Обаче,прошката също е много важна.И то най вече за тоя който прощава,не за тоя на който са му простили.Да не можеш да прощаваш си мисля,че е ужасно бреме.
- Публикувана: 14 окт. 2012, 11:50 ч.
- Последно мнение: 8 май 2013, 17:35 ч.
Прошката???
И аз мисля, че е бреме да не може да простиш, но пък като виждаш, че от другата страна няма разкаяние и всичко се повтаря.........
. В крайна сметка, ако не простиш за теб остава горчилката......И, тъй като и за мен е трудно да го прилагам с "пълни шепи", често ми се налага да ставам асоциална. Това , естествено, не решава проблема, но засега това е моят вариант спрямо хората, с които не съм на една честота..... 
Мисля, че съм склонна сравнително лесно да прощавам, макар че не ми се е налагало често. Поне нямам спомени, значи съм простила и забравила. 
Или пък не съм била засягана... 
Само веднъж са действали системно и амбициозно срещу мен и просто нямаше как да се абстрахирам, да простя и да продължим по старо му. Пълен игнор и неприятно чувство дълго време. Сега вече ми е избледняло и бих си казала 2-3 думи с въпросната, но до там. Безразлична ми е.
Или пък не съм била засягана... Само веднъж са действали системно и амбициозно срещу мен и просто нямаше как да се абстрахирам, да простя и да продължим по старо му. Пълен игнор и неприятно чувство дълго време. Сега вече ми е избледняло и бих си казала 2-3 думи с въпросната, но до там. Безразлична ми е.
И аз като Акаша, дала съм пълен игнор на въпросната личност, подминавам я, изобщо не я поглеждам, неприятно ми е, правя се, че не я виждам, не се интересувам от нея имаме доста общи познати, но не мога вече да простя, много прощавах. Какво ще променя ли, може би нищо, но поне няма да позволя да бъда наранявана отново.
Важното за мен е, да не таи човек у себе си негативни чувства. Действа саморазрушително.
Обикновено по-мъдрият заема позицията на "мекия камък".Но, пък тук идва егото, което ти казва, че ако отстъпиш, си победен и губещ. А, то загубата, е нещо толкова субективно.
Както и да е И аз понякога се чудя дали има нужда човек да обяснява.... или е по-добре да игнорира. Особено, след като вчера ми обясниха, че за да си духовен, е достатъчно да ходиш на концерти и театри
Обикновено по-мъдрият заема позицията на "мекия камък".Но, пък тук идва егото, което ти казва, че ако отстъпиш, си победен и губещ. А, то загубата, е нещо толкова субективно.
Както и да е
И аз понякога се чудя дали има нужда човек да обяснява.... или е по-добре да игнорира. Особено, след като вчера ми обясниха, че за да си духовен, е достатъчно да ходиш на концерти и театри
Не пазя гняв у себе си дълго време, но пък помня. Няма нужда да се самоунищожавам. С времето, хората, които са ме наранили биват изолирани все по-далече. Все ми се струва, че има лицемерие, макар че понякога грешките са неволни. Предпочитам да не допускам твърде близо до себе си хората след прошката, това е моят начин да се съхраня. Егоистично е, но пък ако сама не се обичам, не мога да очаквам от другите това.
Това е негов проблем, не твой. Какво променяш, като не простиш. Смяташ, че даваш урок на човека или просто му връщаш , това което заслужава . В крайна сметка, ако не простиш за теб остава горчилката...... често ми се налага да ставам асоциална.
. В крайна сметка, ако не простиш за теб остава горчилката...... често ми се налага да ставам асоциална. Не е задъжително, ако не простиш да остане горчилка. Дистанцираш се и живееш в мир със себе си, защото не допускаш отново да те наранят.
Хареса ми признанието, че често ставаш асоциална, защото се припознах в това определение
Не пазя гняв у себе си дълго време, но пък помня. Няма нужда да се самоунищожавам. С времето, хората, които са ме наранили биват изолирани все по-далече. Все ми се струва, че има лицемерие, макар че понякога грешките са неволни. Предпочитам да не допускам твърде близо до себе си хората след прошката, това е моят начин да се съхраня. Егоистично е, но пък ако сама не се обичам, не мога да очаквам от другите това.
По-нахалните направо игнорирам.
Прошка, прошка, ама аз съм си най-важна.
А как реагирате когато виждате, че човека отсреща напълно съзнателно ви е наранил, че го е направил с умисъл, а вие сте обичали, сте се привързали и искате да простите, но усещате, че пак ще се повтори. Какво правите когато сърцето казва забрави и прости, а умът казва не забравяй, не прощавай пак ще те наранят.
Това е негов проблем, не твой. Какво променяш, като не простиш. Смяташ, че даваш урок на човека или просто му връщаш , това което заслужава . В крайна сметка, ако не простиш за теб остава горчилката...... често ми се налага да ставам асоциална.
. В крайна сметка, ако не простиш за теб остава горчилката...... често ми се налага да ставам асоциална. Не е задъжително, ако не простиш да остане горчилка. Дистанцираш се и живееш в мир със себе си, защото не допускаш отново да те наранят.
Хареса ми признанието, че често ставаш асоциална, защото се припознах в това определение
Също неприятно усещане може да се получи, ако имаш очаквания , давайки прошката. Ето оттам идват разочарованията....то всъщност моментът с очакванията, е основната грешка във взаимоотношенията между хората/според мен/
А как реагирате когато виждате, че човека отсреща напълно съзнателно ви е наранил, че го е направил с умисъл, а вие сте обичали, сте се привързали и искате да простите, но усещате, че пак ще се повтори. Какво правите когато сърцето казва забрави и прости, а умът казва не забравяй, не прощавай пак ще те наранят.
Поради тази причина избягвам да се привързвам. Съзнателно си налагам да забравя фактите, за да мога да спя и да не се самонаранявам повече, с времето болката отшумява, но този човек остава извън кръга ми на доверие - трайно. Контакти с него може и да имам, когато се налага, но те са изключително дистанцирани. Не си позволявам този вид мазохизъм.
всъщност моментът с очакванията, е основната грешка във взаимоотношенията между хората/според мен/
Но това е друга тема. Спирам за да не спамя