Подсъзнанието може всичко 53 /Линкове за всички техники има на първа стр.

 

От една страна това е законът за привличането, така че хич не са глупости. От друга, обаче това изреченийце, както и "Блажени са нищите..." е  причина за милиарди провалени животи.

Не е тайна, че не се долюбвам с организираната религия от всякаква боя и основната причина за това е, че ОР сваля от мен контрола над съдбата ми и го прехвърля върху някаква абстрактна фигура с неясна адженда. Няма значение, дали ще я наречем Бог, Карма, Вселена, Споразумение, анунаките - идеята е все, че някой друг решава кое е най-добре за мен в съответствие с некъф Мастърплан, за който аз не съм си давала съгласието. Това е много удобно за някой, който е свикнал Бог да го носи през изпитанията, но за мен "така пише в Библията/Корана/Талмуда/Кехоу/Дънов/зачертайте излишното" не ми стига.

В унисон с последната си криза тази ГБП се замисли дълбоко и стигна до извода, че още не се е очистила от подобни очаквания някой друг да се погрижи за нея.  Та кризата дойде точно навреме, за да ревизирам още един пласт от душата си и да изтрепя щъкащите там "хлебарки" (симоронски термин за погрешни вярвания).

Което пак не обяснява защо боледуват децата, де

Че знаем ли всичко на този свят, няма да има смисъл да се събуждаме и да търсим.

 

Това е все едно аз да страдам и да питам, защо моят баща умря и ми е тежко на душата, а другите хора имат бащи? И на мен не ми се струваше честно, още понякога се чудя дали не мога да го върна, но не става. 
Всеки върви по собствен път, по който има рози с бодли, и рози без бодли... проблеми и радости.
Когато се убодем и ни е тъжно, си мислим, че завоят няма да има край, че лехата с бодливите сортове рози няма да свършат и ние ще си вървим с превързаните убодени и кървящи пръсти вечно. И даже защо изобщо сме посегнали към бодлите и къде ни е бил акълът,  уж красива розата (примерно мъжът, който сме обичали, но ни е изневерил, шефът, който ни е обещал красиви неща при започването, а после нещата вече не са толкова розови, каквото се сетите).
Но след известен брой крачки все пак стигаме до розите без бодли, изгрява слънце и ние малко по малко започваме да се радваме на хубавата роза и забравяме бодливите трънки. За всеки човек и за всеки конкретен случай е различно, аз още не разбирам от какво зависят броя на крачките и защо някои неща стават лесно, а други трудно...

Ако някой знае къде продават сорта без бодли с инструкция как се отглеждат, за да цъфтят постоянно, всички ще сме щастливи да сподели с нас. 
Всяко нещо иска време да покълне, да порасте, да се раззелени, да покарат пъпки, да цъфне в цялата си прелест, след което прецъфтява и се налага да дочакаме пролетта, за да се радваме пак на розите.
Аз пробвам да насадя цветя, които да цъфтят по различно време, за да се радвам през цялата година. Но не полагам достатъчно грижи (винаги съм се вживявала много повече в проблемите на другите хора, Риби, това е съдба, какво да се направи  ), не съм се научила да избягвам климатичните трудности като големите зимни студове, сланата, градушките, сушата и какво ли още не. Иначе окопавам, торя, не не всеки ден, даже не всяка седмица май... 


За резултатите ще докладвам скоро. 
Но чета една книга за отглеждане на розите, в БГ мама чета практически указания другите момичета как си отглеждат розите и драпам да изкарам цяла година реколта. Понякога някое момиче показва някоя цъфнала в цялата си прелест роза и всички се радваме.

Точе , Точеее , аз се чудя какво ме тегли към теб и защо ми допадат твоите постове , а то защото ........рибиииииииии - много пъти съм казвала че сме дупедавци. Като обещаем нещо го свършваме - каквото и да ни коства това - дори да е в наш ущърб , което всъщност ни носи болка , защото очакваме същото и от насрещната страна ....ама те са друга порода .
  Сори за спама .
 В този ред на мисли на моята алея са се паднали само бодливи рози и през година , две по една с по - заоблени бодли . Случва ми се и то доста честичко да съм се обола яко , ама омагьосана от красотата на розата да разбера за бодежа доста късно
 Благодаря за размислите и страстите ви момичета - приемам още  

Клемче, ще се оправи детенце

Притча от неизвестен автор

Някъде далеч от тук,на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце.До неотдавна бе бушувала страшна буря.Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните сякаш вече уморени нежно галеха брега.Възрастния човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше още по-чист.
Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата.Възрастния човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето.Когато приближи той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана.Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
Момчето сякаш не го забелязваше.Старецът си помисли нещо и попита:
-Какво правиш?Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
-Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда.

Aaaaaa, да ги нямаме тия Още една ГОЛЯМА хлебарка имаш за чистене *казала Рибката с асцендент Лъв *
Сред Рибките има шарани, има и пирани - ти избираш.


Надявам се дребното да е по-добре

Според Вас момичета ако в една връзка двама човека започнат да си правят на пук има ли смисъл да са заедно? Имам в предвид когато единият започне да прави нещо, което не се харесва на другият и след това започне да прави на пук, за да си го върне без да му идва отвътре. Кажете ми това не е ли мъчение....

Ми от токсини, например.
Но има и други причини за болестите, разбира се.

Клемче, опитай се да "станеш", за да "вдигнеш" и детенцето си. Казвам го в онзи смисъл, не физически, разбираш ме, предполагам. Ако бях на твое място, щях да оставя въпросите "защо" и "как" за по-късно, сега щях да се погрижа да се поиздигна над мислите, от които ми става още по-тежко. Имаш нужда от всичката си енергия и сила, за да помогнеш на детенце. Гушки!  
Деа, ако е само от време на време, като се поскарат, а после се сдобрят - случва се, то така стават и скандалите, де, може да се работи над това. Ако е постоянно... Ако става въпрос за тебе, говори с човека, задай му на него тоя въпрос.

Ааа ,ако е от токсини съм съгласна   

*Мила* 

Така е,в трудните моменти е трудно да сме мъдри и спокойни и всичко прочетено,което ни е било ясно  и ни е изглеждало толкова лесно изпълнимо се изпарява. При всички ни е така... Книжарниците  приличат на продавачи на надежда,и ни се струва,че след поредната книга ще открием най-после вълшебната пръчица и духът от бутилката ще бъде вече наш. Докато не се сблъскаме с поредната стена...
За някои е по-ниска,за други по-висока,но си е стена,която за съжаление почти винаги изглежда безкрайно висока...
Така е и при мен сега,и стената не е една... от мен зависи как ще я премина /и дали въобще ще успея,но това е друг въпрос/.
Няма универсална истина,книга или учение...
Всичко зависи от това колко високо ще ни издигнат крилете ни,за да преминем стените...

Няма нужда да прелиташ на стената, всяка стена си има врата, дано скоро да видиш твоята       

Наистина няма, но пък ние сами избираме на какво да се доверим и какво да следваме. Аз продължавам да търся и сигурно никога няма да се откажа. Постоянно научавам нови нещица, които са ми от полза в личната ми трансформация; изпробвам ги, подпирам се на тях, когато залитам и така си крача.
Относно болестите, понеже от доста време се опитвам да си изясня някои неясноти, частички от пъзела намерих в книгата "Лечебният код" на д-р Лойд и д-р Джонсън. Идеята за стреса на клетъчно ниво много ми пасна, но ... картинката ми е все още неокомплектована. 

Смятам, че за надничащите и пишещите в тема ще бъде интересна тази книжка:
http://aquarius-books.com/mistar-bog-tuk-e-ana
Трудно ми е да определя жанра, но и кому ли е нужно, във всеки случай не е езотерика. Уверявам ви, че удоволствието, което ще изпитате докато я разлиствате, дълго ще топли сърцето ви.  Издадоха я преди около 2 години, но сп. "Съвременник" я публикува още преди 10. От тогава са ми тези чувства и все още не са изстинали.  Прочетете я, струва си! 

Това съм го преживявала. Няма друг път!  Имаш и силата, и причината да се изправиш, Клемче.
Делфина, сега ми се проясни, защо толкова кристално ясно схващам, кога какво искаш да кажеш.

Вчера някой пусна линк за клетките...... Благодаря!  
 

И като съм започнала с книгите, да си продължа.  Мисля, че досега този автор - Клаус Джоул - не е бил споменаван, но не го твърдя със сигурност, защото не съм чела старите теми. Името му и една от неговите книги срещнах в книга на Зеланд и преди малко си дръпнах от тук:
http://www.koob.ru/joehle/#books
това, което е публикувано от него на руски. На български има преведена само една в Спиралата ("Пратеникът"). Чете ми се, много ми се чете!!! Искам поне 48-часово денонощие, но колкото пъти съм го поръчвала на Вселената, все си прави оглушки. 

Делфинка , то аз понякога ставам акула , понякога шаранче ......ама сега както ме е облъскала вълната ...вече незнам на какво да се оприлича
 Благодаря ви,  момичета за подкрепата и за съветите- опитвам се да стана , да се изправя - вече ми стана ясно че друг изход няма - пращам ви горещи прегръдки на всички ви - добре че ви има 
Деа и това съм го преживяла - 13 години се заблуждавах че нещата са временни , но не се оказа така - докато намерих един ден врата във стената и...... Най- лошото е че децата са - най- потърпевши от цялото неразбирателство.