Децата

Това е така. Синът ми е подвластен на моите „възпитания“ повече от баща си, но пък той носи моя темперамент, характер и начин на реакции. Нямам проблем с него, но пък с баща си – който е така спокоен и прекалено земен – често стигат до караници и наказания...Тогава разббирам, че и той, моя мъж - има нужда от възпитание 

Скоро ни се наложи да идем при адвокат, които работеше за практиката на единият си син, а другият му син беше неврохирург. И изведнъж, това за което бяхме отишли избледня и двамата с мъжът ми си помислихме - бреййй браво на това семейство, дали да го попитаме как са го направили:) Хем и двамата имаме  мнение, че човек се ражда 90% личност и ние в семейството само 10% може да променим:) Много ни е трудно с възпитанието на децата, четем, консултираме се, опитваме се да сме информирани и пак не става.

И пак е много относително.Приемерът са Мои роднини.Възпитавани по един и същи начин деца.Дъщеря им е за пример, сина им  е  пълен кретен.

Несъмнено това какъв е даден човек -това е заложено от Господ и е предопределено. Господ може да награждава, а може и да наказва чрез децата.

Ние можем само да ги възпитаваме в много любов и да ги правим щастливи.

Или както Миролюба Бенатова веднъж каза: " С най-големите трагедии съм срещала зад табели с надпис "Образцов дом".


     

А за тези, които не вярват в Господ, кой е този муньо, който си е позволил да предопредели живота на децата ми! А?! Само да го хвана за шлифера! 

Господ решава живота на всички, било то вярващи или невярващи, наричащи го муньо и какво ли не още... На всичко е неговата Воля.

Боже опази! Ти от коя секта си ? Това да не е цитат от Библията - страницата и пророка, моля ?


Пълно с разни "вярващи" дето все НЕГОВАТА воля разпространяват, но никога не са имали реално познания от изповядваната и декларирана от тях религия ...

Информативно, в християнството няма предопределение на съдбата на човека. Той може да избира и именно това ще "помогне" на грешните и невярващите да бъдат "спасени" по време на Второто пришествие.

Не всеки вярващ има познания по религия и не всеки имащ познания по религия е вярващ.

Ние възпитаваме, учим на обноски, обаче в един момент децата прекарват повече време навън:училище,извънклани занимания, среда, приятели, много повече време отколкото в къщи...ами няма как това да не повлияе. Излизат в 7-8 сутринта, виждаме ги към 6, когато ние се приберем от работа, ние си възпитаваме, вкъщи вечер е едно, пък поведението навън/улицата е съвсем друго

Моите обноски  са далеч от съвършенството. Възпитанието ми също  куца. Родителите  ми са направили, каквото  са  счели  за необходимо и  каквото  са  могли в това отношение. Аз  също съм поработила  малко  над себе си и  за добро  или  за зло, в крайна  сметка  съм това, което  съм.
Следователно, колкото  и  да ми се иска,  няма как  да възпитам детето  си  перфектно. Ще му предам каквото  знам и мога  и  ще се надявам  то  да   успее  да    навакса    моите  пропуски.
Как възпитавам детето си? Колкото  и клиширано  да  звучи- с много любов  и   немного строгост- с нея съм  строга  не по принцип, а само  когато се налага.Възпитавам  я , като уважавам  свободната  й воля, когато  обстоятелствата  го  позволяват. Угаждам й, прегръщам я, целувам я, гъделичкам я, мачкам я, правя й театър и фокуси,прекарвам   почивните  дни с нея , измислям и  забавления, планирам разходки  и  игри.
Не я  насилвам  да прави неща, които   не е готова да  прави. Но въпреки това- брои   осъзнато   до  15, разпознава  всички букви от азбуката, а вече   може  да  рисува  и  10- ина букви, като знае   коя  буква  на  кого е.
Всъщност, идея нямам какво значи  за възпитаваш някого. Гледам вкъщи  да среща  обич и разбирателство, да знае, че  с баща й я обичаме, подкрепяме  и  сме насреща, ако има проблем.
Уча я, че има грозни думи, които обиждат хората  и че не трябва  да  ги  употребява;че  боклуците  се хвърлят в  коша  за боклук;че  на този свят има неща, които трябва  да правим, колкото и да  не  ни  се  иска и пр. подобни битовизми.
Как съм се справила с възпитанието, ще стане  ясно след много  години. Но  на  каквото  и  да я уча, както и да я възпитавам, съм убедена, че  резултатът   много зависи от това, какъв е темпераментът  и  наследствената  предразположеност  на  самото  дете.
И още- според  мен се надценява  ролята  на  личния пример  на родителите. Не я отричам,  но и   не  я приемам  като вся и всьо.
За  едно дете  е важно  да   има авторитетна  фигура в живота си.

Ооооох, децата! Да са ми живи и здрави- големи са вече.
Любов и свобода им трябва.
Била съм ги, 3-4 пъти. Имало е защо. Прощавала съм простотии пак толкова на брой.
Семейството трябва да е силно и да работи по въпроса с децата.

Аз самата, искам или не, с всяка година заприличвам все повече на майка си. И се боря с това което не харесвам.... и точно като реша, че се справям и хайде нещото пак изплува.

А моите момчета - големият и външно прилича повече на мен и ми е по-лесно. С него просто си говорим и нещата се получават. Но малкият..... знаете ли Граучи от Смърфовете, който е все сърдит?! Аз смятам, че възпитанието и личния пример се отразяват 80-90% в изграждането на характера. Виждам и по децата как имитират движения, начин на говорене, реакции спрямо околния свят.... Стреснах се сериозно, когато именно моето малко момче още на 3-тия ден започна да бие децата от класа си.... И веднага намерих и проблема, и вината си.... и всичко което съм смятала, че личния пример е достатъчен. Но първо - възпитаващите сме двама, и не сме еднакви. Всеки има своя гледна точка, важно да носи и своята отговорност към последствията. Второ - двете ми момчета са отгледани при различни условия, което предполага различията им, но пък имат и различни характери. Малкият, който е на 3 запознава батко си с "гаджетата" докато той се крие зад полата ми.
И понеже говорите за свобода - да, тя е прекрасна. Но е много широко понятие. Различна за всяка възраст. Именно липсата на някои ограничения правят от малкия ми син побойник.

Огледало са, да. Работата е там, че материалът на огледалото, текстурата, че и "де/е/фектите" не са лично избрани от родителите. И остава въпроса с отражението. Веднъж е реално, друг път грубо, трети - изкривено.

Блазни ме идеята "да пиша върху празна дъска", но реално е абсолютно неосъществима.

Много се радвам, че децата не са бяла дъска, че не смея да си помисля какви глупости бихме сътворили! Господ ги е направил родителоустойчиви.