Децата

Аз се радвам , че вече доста родители разбраха , че децата ни не са бял лист , на който пишем .
Защото в Нашите деца все още има мами ( на малки деца ) , дето  си живеят с тази илюзия .

Няма семейство, в което децата да се възпитават по един и същ начин.
Зависи от характера на детето, от възрастта на родителя, даже от пола...
На големите все се възлагат отговорности от малки, а малките са деца до женитба...
Има и още разлики, няма как да ги възпитават еднакво, дори да се стремят към това.

А-ха.
Вярването, че всичко зависи от родителското участие е удобно, защото дава усещане за контрол. Един вид, щом всичко е в родителските ръце, ако се постараем достатъчно, децата ще са ок и никога нищо няма да се обърка. Лошото на това вярване е не само, че е нереалистично, но и опасно. Трудно ми е да повярвам, но и досега има психолози и професионалисти в областта, които приписват състояния като аутизма на неадекватни стилове на родителстване 

Едва в последните петнайсетина години дебатът "Природа или възпитание" взе да придобива някакви смислени очертания и да се говори за участие 50 - 50 на двата фактора.   

Стас,   

Нещо не разбирам...ако не вярвам, че от мен зависи какво дете ще отгледам - за какво ми е въобще да полагам усилия? Естествено, че вярвам, че от мен изцяло /и от баща му/ зависи.  

Няма лошо да вярваш. Дава ти увереност, която е много важна при вземане на решения за детето.
За съжаление или радост, нашето участие е една част от нещата. Както не можеш да предотвратиш генетично заболяване, така нямаш влияние и върху темперамента на детето, обучителния му капацитет (той може да се насърчава и развива в рамките на заложбите и възможностите, но те няма да се надскочат много), темперамента, начинът, по който преработва стреса и какво ли още не, което зависи от , най-грубо казано, биологията.

Биологичните фактори са точно толкова съдба, колкото и решенията на родителите и стила на отглеждане.  

Елементарен пример. И аз, и сина ми не сме кърмени и не сме ходили в градина или ясла. При равни условия на раждане и отглеждане, аз бях непрекъснато болна и в леглото, с доста обездвижен начин на живот, заради боледуванията. Постоянните болки и затворен живот ме направиха доста мрачно и тъжно дете. Синът ми обаче е боледувал точно 2 пъти откакто се е родил. Животът му е изключително разнообразен, лишен от физиологичен тормоз, който просто побърква, ако го имаш. Но той го няма, не е нужно да прекарва много време извън активния живот и това го формира по съвсем друг начин.  

интересно, че написа за обучителния капацитет. Аз такова нещо тук не смея да напиша, нито да го кажа на някого на живо, защото ще му нанеса смъртна обида. Според мен един родител може да понесе детето му да е дори грозно, но не и, че "толкова си може", когато става въпрос за учене, и че това е първо вродено.

 Забелязвам, че се бяга от наследствеността и биологията, сякаш е реакция на случилото се през Втората световна война. Вече е много трудно да се приемат биологичните фактори, и се предпочита да се мисли повече в смисъла на това, че децата са като бял лист.

Много си права, че се бяга. Не е лицеприято, по-лесно е и наистина и на мен ми е трудно да не се разбунтувам - половината ни карти са раздадени още при раждането, не ми звучи честно...

Аз съм американски възпитаник и колкото и да не ги харесвам, трябва да им призная едно - чудесни прагматици са и не си затварят очите за истината, защото знаят, че това им затваря и пътя към разрешаване на проблемите. Бостънският изследователски институт има вече 50-годишна работа в посока биологични фактори, като имаш предвид, че те са психоаналинично-ориентирана институция. И все пак са отстъпили от абсолютизирането на фактора родителство.

А за обучителния капацитет - това е научен факт, не можеш да мърдаш. Можеш да си затваряш очите, но така лишаваш детето си от шансове за напредък. Аз ги научих тези неща по трудния начин. Имам толкова тежка дискалкулия, че смятам до 10 на пръсти. Въпреки всички частни уроци и здравото учене. Нищо не може да се направи. Синът ми проговори на 3, не гладко, тогава за първи път чух "мама". Бяха го отписали, нямало да учи, не знам си какво си, не искам да си спомням какво преживяхме. Започна да чете на 3.6, горе-долу тогава и се научи да събира числа до 10. Сам. Просто питаше, казах му веднъж - два пъти и толкова. Аз съм голям противник на концепцията за ранно развитие. Обаче хлапето се научи да чете и да събира, сам. Това, след като бях направила планове за живот на село, за да го науча да се грижи за градинка и т.н. Защо и как ги може тези неща - нямам теория. Но и участие също нямам.

"Умен е, ама е мързелив"- това съм го чувала многократно от майки и баби още в моето детство.Странно ми беше, че към мързела има по-голямо разбиране отколкото към липсата на умствени възможности.

Да, всяко дете има капацитет, но е вярно и обратното- при един и същ капацитет може да има съвсем различни крайни резултати.
Опасни са "болните амбиции", защото пресират и тормозят детето.Но спрямо по-големи деца често виждам и обратното- неглижиране на способностите им, примиряване с по-малко усърдие.

Светкавица, абсолютно съгласна съм с теб. Задача на родителя е да вземе капацитета на детето и да помогне той да се развие по най-добрия начин. Комбинират се факторите, не е редно да се неглижират нито заложбите, нито родителското включване 

За болните амбиции... тези дни една приятелка адски се беше шашнала, е дъщеря й, току що минала година и половина, не ще да се учи да чете по метода на Глен Доман  И тя не е такъв човек, но натискът за ранно развитие е отвсякъде.

Преекспонира се с тоя капацитет и таланти.
Независимо от тях всяко дете трябва да си покрива нормите и точно роля на родителя е да го придържа в определените /от самия родител/ граници, което по никакъв начин не може да се влияе от темперамент и заложби.

Някой беше писал, да добавя и аз - аз съм от отрицанието. Приятелят ми казва - много неща, които баща ми ми е казвал, чак сега ги виждам, че са така. Е да, да, ама не. При мен не е така, сигурно 5% са темите, по които с баща ми сме единодушни, за останалите 95 сме пълна противоположност, трудно стоим в една стая. И аз като някой друг, който беше казал, че всичко, по което приличам на него, ежедневно се боря да изкореня, всичко лошо, което съм, е взето от него /съзнателно или по-точно подсъзнателно/, добрите си черти съм изградила аз или съм изкопирала от другаде.
Така че - да - или се копира от родителя, или някои се обръщат в противоположност. Може би е рядкост моя вариант, а може и да не.
Обноските - далеч не са най-важната част от възпитанието.
Възпитавам и ще възпитавам -да не прави на другите това, което не иска на него да му направят. Да учи, да е чист, да подрежда, да не го мързи. Чааааааак след това идва Добър ден, Благодаря и Моля. Това са ми разбиранията. Майка ми има една приказка "Убий човек, пък му кажи извинявай после". Някой като ми каже "Извинявай", понякога откачам. И утре пак си направи същото нещо, и пак ти се извини. Мерси от лицемерието.

На същото мнение са и отговорните за колапса на българската образователна система. Системите, в които се отдава нужното внимание на образователния капацитет и потребности произвеждат добре образовани деца. Или поне такива, които много са надскочили ограниченията си.

Разбира се, всеки има право на мнение. Те и майките на невъзпитаните деца, чийто родители просто не знаят как да се справят - ги оставят нали според темперамента и талантите и ги определят често като индиго или кристални. Удобно е като извинение, когато просто вдигаш ръце.

Тъкмо темата започна да става интересна...Дайте шанс знаещите и  теоретично подготвени по въпроса да изразят мнение. Saule, благодаря за компетентните мнения, чета ги с интерес.
Нощна птица, май аз започнах в тази посока. И при мен го има това - току виж доловя прилика с първообраза, самобичувам се даже до изкореняване на навиците.
А колкото до възпитанието на децата - все повече се опитвам да гледам на детето си като на свободна и самостоятелна личност, с право на избор, което така уважавам. Аз съм около нея само за да я побутвам да не излиза от коловозите централно.