И аз съм все по сериозните неща. Постоянно ме обвиняват, че вземам твърде насериозно живота. Не мога да се отскубна от пустите му мисли... И ми се струва, че постоянно драматизирам. Така де, прекалявам с мисленето и обмисленето по определен проблем. Ето, сега пак са болни децата и аз съм под постоянно напрежение и все се чудя какво да измисля да ги лекувам, да ги заведа на някой друг лекар само и само да избегнем антибиотик. А мъжът ми вече вдига ръце от мен. Децата щели да се оправят, аз какво толкова се вживявам. Уффффффф, аз знам, че ще се оправят, ама нали трябва да действам по някакъв начин, за да се случи това.
Ох, не искам да ви затормозявам с моите мрачни мисли. Напоследък съм доста изнервена и не мога да преодолея себе си. Записах се на йога. Откакто имам деца за първи път се отскубвам за нещо само за мен. Ама нещо тази йога не знам дали е за мен. Не съм разтеглива. Не съм и спокойна. А то трябва време, спокойствие, отдаденост... А аз не мога да си изчистя ума от мисли.
Споделайте, аз съм насреща за размисли

Може да обсъдим някои техники за разтоварване. Аз се чувствам обсебена от децата, а това не е добре нито за мен, нито за тях. Ама как да не мисля постоянно за тях? Не ми се мисли като тръгна отново на работа как ще се справя с разделянето на двете неща. Споделете вие как се справяте.
Благодаря, че ме изчетохте

Хубав ден на всички!
Не е необходимо да си разтеглива, номера е в това да слушаш тялото си. Ще ти хареса, успокоява и дава енергия едновременно. 

за антибиотика бих ти препоръчала добър класически хомеопат. 

Поне аз откривам нещо мазохистично в себе си. Зучу ужасно, но сякаш ако не се случва нищо покрай мен, ако няма драма, не е интересно.
Когато ми се е налагала генерална промяна обаче наистина усещах как съдбата ме повлича и е невъзможно да не направя този избор. Много странно.