Весели, засмени- всички тук строени. Богати сме на сила и инат,жилим ние пак :)

Здравейте
И аз съм все по сериозните неща. Постоянно ме обвиняват, че вземам твърде насериозно живота. Не мога да се отскубна от пустите му мисли... И ми се струва, че постоянно драматизирам. Така де, прекалявам с мисленето и обмисленето по определен проблем. Ето, сега пак са болни децата и аз съм под постоянно напрежение и все се чудя какво да измисля да ги лекувам, да ги заведа на някой друг лекар само и само да избегнем антибиотик. А мъжът ми вече вдига ръце от мен. Децата щели да се оправят, аз какво толкова се вживявам. Уффффффф, аз знам, че ще се оправят, ама нали трябва да действам по някакъв начин, за да се случи това.
Ох, не искам да ви затормозявам с моите мрачни мисли. Напоследък съм доста изнервена и не мога да преодолея себе си. Записах се на йога. Откакто имам деца за първи път се отскубвам за нещо само за мен. Ама нещо тази йога не знам дали е за мен. Не съм разтеглива. Не съм и спокойна. А то трябва време, спокойствие, отдаденост... А аз не мога да си изчистя ума от мисли.
Споделайте, аз съм насреща за размисли
Може да обсъдим някои техники за разтоварване. Аз се чувствам обсебена от децата, а това не е добре нито за мен, нито за тях. Ама как да не мисля постоянно за тях? Не ми се мисли като тръгна отново на работа как ще се справя с разделянето на двете неща. Споделете вие как се справяте.

Благодаря, че ме изчетохте
Хубав ден на всички!

Аshley, йогата е точно за теб, защото изчиства ума от мисли.  Не е необходимо да си разтеглива, номера е в това да слушаш тялото си. Ще ти хареса, успокоява и дава енергия едновременно. 
Кофти е когато децата са болни, дано ви се размине антибиотика. Дръж се! Главно ти да си спокойна около тях, защото децата винаги усещат настроението на майката.

Благодаря за палцостискането!   
Взеха ме в едно от популярните студия в града и ще преподавам и на непознати вече. Йога инструктор съм.

Dezi, честито назначение   
Ashley, аз също твърде много мисля и обмислям, а хич не е хубаво това. Гледам  хората около мен-взимат решение и грешно-правилно си стоят на него, а не като мен постоянно да се питат дали е правилното. За децата, ами ти и да не искаш то се получава това с обсебването, тъй като на тази възраст светът се върти около тях  за антибиотика бих ти препоръчала добър класически хомеопат.

Честито и от мен.
извинявам се за рядкото си присъствие в темата. май сме твърде интровертни,а?
Иначе и аз като вас,мисля премислям, и си блъскам главата с какво ли не.
Все още не мога да се отделя от близките и семейството си, прекалено бебе съм привикна ли към някого. Много е гадно да ти липсва човек поради някаква причина
кейт как е беба?

Tinki, вече е малка госпожица  благодаря, че попита 
Dezi, ти как успяваш с три да идеш на фитнес? Възхищавам ти се на упоритостта да изкараш сертификат и веднага да се реализираш! А за телефонната свалка...струва ми се яко, само да не преминава границите на добрия тон и обноски

Кейт, благодаря.
Успявам с фитнеса благодарение на комбинираната помощ на мъжа ми + бавачка. Иначе не става. Ако не тренирам ще се побъркам, така че е в полза на всички да ми съдействат.  

Свалки за сега няма, издирвам автора на "произведението".

tinki_15, интровертни сме, да, то това всеки го знае

Кажете, моля, как се справяте с песимизма си, когато наистина голям проблем е надвиснал над главата ви?Не здравословен и непоправим, но все пак голям?

Лейди Фил,
А песимизъм ли е наистина, или по-скоро реализъм? Или страх да не би да се разочароваме, и един вид се предпазваме от прекомерни надежди?
Не знам дали говориш за ежедневни събития или големи промени? Освен това щом е голям проблем...Може би е време за промяна, знам ли? Щом ти виси над главата е настъпил час да го разрешиш. 
На мен до гуша ми е дошло да ми е неспокойно. Затова съм се вкопчила за йогата и спорта като удавник за сламка. Точно те ми помагат. И пренастройка на мисленето, но за това помагат нови хора.
Ако искаш кажи повече, за да сме по-конкретни.

Аз мисля по същия начин като дезидера. Даже тя го каза толкова добре, че аз дори не бих го измислила
понякога може би трябва да променим нещо, но така сме свикнали с рутината и обичайните неща, че сякаш пропускаме нещата покрай нас.
Понякога си мисля, че времето е спряло, а то може би аз съм си се вглъбила с моите си неща, мисли и планове.

Тинки, не знам дали сме свикнали с рутината или просто в нея намираме убежище и спокойствие. Мисля си, че скорпионите или поне аз, сме трудни за резки промени и доста ги мислим и обмисляме, а и дълбоко в себе си сме доста консервативни

Момичета толкова ли можете? Наистина ли нямате време да драснете по ред или липсва желание

Напълно съм съгласна с теб
Трудни са ни промените. Няма как човек да свикне с нещо, когато той сам вътрешно не иска. Казвам го зашото съм се научила на това по пболезнения начин. Още немога да си обясня, защо са ни всички тези мъчения понякога, но явно и ние малко многострадални геновеви си падаме, знам ли Поне аз откривам нещо мазохистично в себе си. Зучу ужасно, но сякаш ако не се случва нищо покрай мен, ако няма драма, не е интересно.
Вие какво мислите?

Тъжно е да го призная, ама сякаш и при мен е така  Не знам дали аз си правя живота труден или изпитвам чувство за непълноценност, ако ми е лесно и си го усложнявам  От страни така ми казват, че изглеждам...и май са прави.

Аз имам време да драсвам по ред, но...малко ми е притеснено. От скоро съм тук и някакси не съм се отпуснала. Не предполагах, че има и други хора, като мен....които биха могли да ме разберат. Но виждам, че май имаме много общи черти, които май се оказват типично скорпионски.

Днес пак бях на йога. Ами не мога да си освободя съзнанието и това е. Правя я непълноценно. Тъкмо се съсредоточа и изникват някакви мисли в главата. Не мога да се отърся от "проблемите" си, а на фона на наистина сериозните проблеми на повечето хора моите наистина са дреболии (както казва мъжа ми). Боря се със себе си и ще продължавам, но...не знам дали изобщо имам шанс за успех.

Аз съм тук и ми се приказва!
Аз съм пример за генералните промени и паленето на мостове зад себе си. Рязката промяна- това съм аз. Адаптивна съм към промените в живота ми и общо взето единстветоно нещо в което съм сигурна е промянята. Самият процес  е тежък, всяка метаморфоза идва след много кръв, пот и сълзи, но е за добро.
Не знам дали сме многострадални Геновеви, но този който не се осмелява да промени себе си и да води люти битки докато не постигне цела си сигурно води лек и безметежен живот.
А на мен съдбата с голямата лопата ми ги сервира големите предизвикателства.

В рутината има убежище и спокойствие. Обичам всичко да ми е по график. Така се чувствам сигурна и че нещата са под контрол. Мой контрол.   Когато ми се е налагала генерална промяна обаче наистина усещах как съдбата ме повлича и е невъзможно да не направя този избор. Много странно.

Много интересна книга чета в момента, за нещата които ни влияят когато правим избор. Това което ми направи впечатление е как хората със зъби и нокти се придържат към стар модел на поведение който е в техен ущърб, само за да изглеждат последователни в своите очи и пред околните. Понеже последователността е синоним на стабилност и силна воля, рядко хората решават да направят остър завой и да започнат отново. А често дори и не мислят по въпроса. Интересно, нали?

Ашли, това с освобождаванрто на съзнанието е процес, не става от веднъж, вярвай ми.   И най-дългият път започва с една крачка. Постоянство си трябва.
Това че други хора имат по-големи проблеми от твоите, не прави проблема ти маловажен. Това не ти помага по никой начин. Дали имаш шанс за успех? Ти сериозно ли? Щом си започнала борбата ще стигнеш до където трябва.

Ех, че е хубаво човек да си пише с хора, които го разбират
И с двете ви съм съгласна. За жалост знам, че промените понякога са за добро, зам, че ако е писано става и че ние с нищо н еможем да противодействаме, но просто аз съм такава, че не гу харесвам.
Свикна ли с нещо, привържа ли се , трудно се отказвам или го напускам. Особено ако става дума за човек. намесени ли са чувства вече съм изгубена "в превода".
От друга страна обичам предизвикателствата на живота и тези "проверки", които ни праща. Абе май съм типичен пример за човек , който не знае какво иска или не знае как да го постигне. Второто май е доста по- вярно.
Имам цели в живота си, обичам си своя график и мразя да се отклонявам, мразя да правя избори, които не искам НО почувствам ли се сама и уязвима, тогава наистина ми е много трудно.
Иначе за протокола това с  изключването на мозъка при мен почти не работи, но когато правя сутрешния си крос съм го усъвършенствала

И аз съм обсебена от децата.
Не обичам промените, държа всичко да е подредено, да има правила, които да се спазват, последователност.
Баткото започна предучилищна и стресът не е само за него, но и за мен. ходя по-рано да го вземам, обикалям и наблюдавам в училището, да проверявам всичко ли е ок. Може таткото да го кара сутрин, но държа да съм аз, за да не изпусна нещо от поглед и контрол.....с това си усложнявам живота, защото означава и бебето с нас/ кърмим се на поискване и няма как винаги е с мен/....и на мен ми се ходи на йога отдавна, но все няма време за мен. трябва да започна да спортувам, имам 10кг да смъкна, но сега ми се е паднало да си хапвам на воля, особено сладко.
Има ситуации, в които съдбата не ни оставя избор, т.е. промяната е неизбежна