

Много зависи от коя провинция идват. Улица, посипана с чакъл е като жълтите павета за някой, газил цял живот калта из махала си, отдалечена на километри от центъра на селото, състоящо се от хоремаг и кабинета на кметския наместник.
За тези от населените места до 7 500 души квартали като Свобода, Толстой и Надежда носят усещането за познатото съчетание на град със село- панел, панел, тухла, коптор, панел, тухла, тухла, тухла.
Идващите от градове с население между 7 501 и 25 000 души харесват Банишора и района около Централна и Сточна гара- има много хора и говорят на различни диалекти/езици, пазарният ден е всеки ден и отново има съчетание на къщи и блокове.
От 25 001 души до към 100 000 се радват на южните райони- изглеждат им елитно, но и леко мърлявко като у тях си.
От 100 000 нагоре обичат комплексите- градове Люлин и Младост.
Онези с пари, независимо от мащаба на селото/града, от които идват си купуват жилище, където им хареса.
Авторката печели номаниция от мен "агент-провокатор".
А относно квартал "Витоша" заблуждението идва може би от това, че баровци споделят, че живеят в полите на планината и те, завалийте са се заблудили и се тъпчат в мухлясали тухлени мизерии.