След девет месечен растеж, настана ОКТОМВРИйски бебевалеж!

Ще разкажа на кратко понеже все не ми остава врмеме. Трябваше да родя на 25, но нестана. На 26 сутринта в 10 имах час за запис на тонове. Отидох за пръв път в МЦ Грийнберг в Младост. Лекарят беше много любезен и както досега всеки път ми казваха всичко е ок, той каза че нещо не му харесват. След това ме пита имам ли болки, аз отговорих, че нямам. След като направи записа, човекът каза, че имам контракции и би ми препоръчал да отида в болницата, за да ме видят. На записа на тоновете ми написа "за хоспитализация" и ме изпрати. Бях с майка ми, която се притесни, та се наложи да я успокоявам. Върнахме се в къщи пеш, ходихме за закуска на каката, обадих се на мъжа ми да се прибере от работа. Той се прибра, обръсна ме, приготвих си багажа и към 12.30 тръгнахме за МД. Отидохме в спешния кабинет, където обясних защо идвам, лекарят ме попита имам ли болки и когато отвърнах, че нямам, ми каза, ами не сте за нас, отивайте в 210 кабинет. От там отиваме с мъжа ми в 210, разказвам същата история, а вътре в кабинета още 2 жени, на които се търсят места и никое отделение няма къде да ги приеме   Лекарят ме пита имам ли разкритие, казвам че не знам, защото не са ми правили преглед. Накара ме да се кача на магарето и каза, че съм с 4 см разкритие, т.е. съм за спешния кабинет и ме върнаха там   Добре че съм със здрави нерви, върнахме се обратно с бележка, че съм за прием в спешен кабинет. На мъжа ми казвам, ето това е, като съм без екип. В спешния вече ме приеха - клизма ми направиха, преоблякох се и към 14.00 вече ме качиха в родилната зала. Да не пропусна, като ме приемаш елекарят от спешното ме пита - някой казал ли ви е колко е голямо детето, понеже изглежда доста - 3.600 - 3.700. Аз казах, че по прогноза е около 3.300. Мериха ми таза и казаха, че може и да се стигне до секцио, но ще опитаме първо нормално. Включиха ми апарат за запис на тонове, но все още нямах болки, само контракции, ритмични що годе, но без много болка. Оставиха ме така, акушерката идваше да ме пита през 5-10 минути как съм и усещам ли по-болезнени и чести контракции. По едно време влезе лекар с още един и една стажантка да й покажат как се пука околоплоден мехур. Тя опита, но не успя и го направи единият от лекарите. Казаха, че водите ми са леко жълтеникави, но не било проблем. След това отново ме оставиха да чакам, започнаха по-болезнени контракции, акушерката ме пита дали искам да ме обезболи, но аз отказах. Така мина около час и болките се засилиха още, тя идваше и ми проверяваше разкритието, беше около 5 см., казах, че може да ми даде нещо обезболяващо и ми сложи инжекция бусколизин. След още малко почнаха и напъните, включиха ми система с окситоцин, когато започнах да раждам - 1 банка. Дойдоха същите 2 лекари и стажантката, заедно с акушерката и това ми беше екипът. Започнах да напъвам, следвах точно указанията на акушерката, но бебето беше много голямо и не искаш де излезе... поизмъчиме, но на 4 напън излезе, като акушерката много помогна да не се разкъсам, защото през цялото време ми помагаше - имам само 2 външни шева и малко повече вътрешни. Докато ме шиеха, акушерката каза, обади се на твоите хора да дойдат да те видят и мъжа ми и майка ми дойдоха около 1 час след раждането влязоха при мен в родилна зала и видяха и буболечето. Имам и клипче, изглеждам доста добре, само ужасно ме тресеше.  Бебка се роди 3.800 и 53 см., при майка 158 см висока и тежка обичайно 52 кг.  После ме качиха на 12 етаж, заедно с буболина и я сложих на гърда около 3 часа след като я родих. Изцяло отказа изкуствените млека в МД, 2 дни цокаше на сухо и малко коластра, а на третия ден ми дойде кърмата.