След девет месечен растеж, настана ОКТОМВРИйски бебевалеж!

Привет! Със всеки изминал ден се  чувствам се все по изтощена явно това недоспиване си оказва влияние. Вчера с малката бяхме по магазините, че имах нужда да си купя разни неща и като се видях в огледалото на един магазин направо се уплаших. Толкова болен и измъчен вид имах, че направо е стряскащо. За това много допринася кожата на лицето ми не знам дали някой също има този проблем но след като родих, толкова много ми се изсуши кожата, че сега се бели и дори ме боли. Мажа се с кремове и разни други силно хидратиращи продукти но няма никакъв ефект и отделно съм се изприщила. Интересното е че и предният път след след като родих пак така ми стана. Иначе по време на бременността нямах никакви проблеми.
Относно разходките на бебето може би след 10 ден почнахме да излизаме. След като е хубаво времето няма смисъл да седим във вкъщи, все пак идва зима и доста време ще си седим у дома.
За кърменето какво да кажа мъка си  е като цяло имам малко кърма цедя се дохранвам и в най-добрият вариант цялата процедура ни отнема час и половина. Някой питаше какви шишета използваме аз лично използвам на Авент шишета и съм доволна, дупката им е малка и бавно изсмуква млякото.
Щастлива жена, не мога да ти дам отговор на твоя въпрос но предполагам, че щом ти са разранени зърната най вероятно от това е цвета на повърнатото от бебето но все пак трябва да се допиташ до някой консултант или лекаря си какво да предприемеш.
До края на тази тема със сигурност всички ще са родили само да не стане като другите, които като родят и спират да пишат и една тема с месеци не може да изпише. Изключение за сега правят септемврийки, които са доста активни

Забравих да напиша, че и моята бебка от вчера много повръща, което почва да ме притеснява малко. Не стига, че ми е малко кърмата и след това  като повърне една голяма част от нея и ми става много мъчно защото тя остава гладна и почва да плаче и тряба да и дам адаптирано мляко.

mirados Честито ти Ангелче!!!Да ти е жив и здрав!
Момичета,мерси много за положителните редове,подействаха ми наистина отрезвяващо.Затова днес смятам да го обявя за мой личен ден-СПА ден(всякви видове глезотийки,включително и маска от морска минерална кал  )
Щастлива жена Разказът ти за самото раждане е наистина много ама много стимулиращ и зареждащ с позитивизъм у неродилите мами Мерси много 

Да, доста повръща. И при нас докато давах с шишето си изплюваше все едно по мъничкo, но сега като и давах от гърда и започна да прави така. Лапа юмручета, плаче, видимо иска да яде. А е яла да кажем преди 20 минути  . Давам и и следмалко връща, дори не е и с консистенцията на кърма, a е като пресечено мляко. Звъннах на педи и каза да и давам ден-два аптамил ар на два часа по половината от това, което обикновенояде.  Много гадно, a тъкмо се зарадвах, че суче. И с болката се преборих,  и кърмичка имам повече, защото стимулира по-добре. 

Честито, mirados,  много да ви радва мъничкия Ангел.

Честито на мама Mirados    Да ви е жив и здрав и да е добричък като ангелче!

За повръщането, нормално е в началото някои бебчета да имат лек рефлукс, това е защото мускулчетата на клапата на стомахчето още не са напълно развити. Ако бебчето много повръща, слагайте нещо от едната страна под матрачето да спи леко под ъгъл, но не само главичката, а цялото тяло.

Нашето Танче пък много хълца, хълцаме почти след всяко ядене. Тя още от коремчето си хълцаше много, е, дето се чудех - сега продължава да си е така. Педиатърката каза да не се притеснявам, че е нормално, но на мен ми става много жал като я гледам как се тресе.

Някой питаше за епизиотомията, за 6 дни при мен е напълно заздравяло, но съм с перинеотомия, а доколкото знам, при нея е по-бързо възстановяването. Единствено нещо ме присърбява понякога, но предполагам, че е заради конците, които са разградими и няма да ми ги махат.

P.S. Пръскам си шевовете със спрей Цикатридина по 2-3 пъти на ден, след подмиване, още от болницата ми ги пръскаха от самото начало и ми казаха да си купя и да продължавам и вкъщи.

Здравейте, момичета! Аз отдавна не съм писала и съответно все още не съм се похвалила, че на 14.10. се роди момиченцето ни - Елена. Родих нормално, 3480 г, 52 см. Засега всичко е наред при нас, кърмим се успешно, наддала е за 1 седмица 300 г, което даже май било много според педиатърката ни, но аз се радвам, че си хапва Все още нямаме строг режим, понякога спи спокойно през нощта, понякога се буди много често, но предполагам, че скоро ще се нагодим.
Първите дни ме беше хванала някаква депресия ли, не знам как да го нарека, та много ревях и все някакви тревожни мисли ме бяха обладяли, но вече съм добре и само се радвам на малката ни бонбонка.

Само да кажа на Щастлива жена, че и моите шефове много ми придърпваха и ме щипеше кожата все едно беше възпалена, но ми олекна веднага щом ми ги махнаха. Та и при теб ще мине това неприятно усещане.

Честито на всички мами, които се радват на бебенцата си и успех и леко раждане на тези, които тепърва им предстои да родят!

Желая ви хубав последен (според прогнозата) слънчев и топъл ден на толкова важния за нас месец Октомври!

Честито, Mirados! Да ти е жив и здрав малкия Ангел, много да ви радва и бързо възстановяване за теб.
Хубаво е, че и в този слънчев ден имаме бебе новина  

Щастлива жена, дългият ти разказ успя само да ме зареди с нови сили и търпение, благодаря ти безкрайно много, че след 100-ния запис днес нещо се бях тотално сдухала.

Честито и на всички, които днес празнуват или техните бебчета са именници.  

svetla81  имаме същия проблем с хълцането. Обикновено го спирам като предложа гърда за малко, докато спре да хълца.  Така я съжалявам като се разхълца, цялата се тресе милата  

Привет и от мен!

Честито на новите мами! Нека децата ви растат здрави и щастливи деца!
На все още очакващите - търпение - не остана!

Щастлива жена, разказа ти е страхотен и много положителен. Полезен ще е за още неродилите момичета.
Относно шевовете - и мен ме сърби от време, на време. И моите са от тези, които се разграждат и все още си ги имам, но пък не ме болят - заздравяха.

За повръщането - и Радослав доста често връща мляко, наистина количеството изглежда доста, но той е спокоен - спи. Кърмя го, без да го дохранвам.

На разходки излизаме от 5-я ден. Използваме хубавото време, че зимата е доста дълга и достатъчно ще поседим вкъщи.


Хубав ден на всички!

И аз така правя    В корема ми пък толкова рядко хълцаше ...

Абсолютно същата работа сме. Голямо пъшкане и напъване е и ми е толкова мъчно за милото човече, надявам се скоро да отмине и това  


Аз преди докато давах от силиконовото зърно, по-малко повръщаше, но сега и Доника е по същия начин. Дори вчера на два пъти ми повърна точно такова, каквото го описваш, все едно пресечено мляко и аз много се притесних, но не съм питала педито. Даже единия път като повърна уж спеше и люлката й е до мен а аз тъкмо ядях и по едно време я поглеждам и тя милата повърнала, омазала се идно хубаво по цялото лице и ме гледа жално, а с едното око не може, защото и то цялото в оповръщано   Толкова ми стана жал за ангелчето ми и дори си поплаках   Днес, да чукна на дърво си повръща по-нормално и по малко, както преди, но през половин час иска да суче. Тъкмо заспи на гърдата, слагам я в кошарката и след малко пак се разревава и иска да суче.   Поне ме успокоява това, че има и други като нас и можем да си споделяме проблемите  

За хълцането, като че ли преди седмица хълцаше много повече, сега за деня я се разхълца един два пъти я не.

Здравейте и от мен в новата темичка! Честито на новите мами! Много здраве и радост желая на всички! На тези които още чакат - успех
Аз да се похваля, днес бяхме на първа консултация и съм много доволна от резултата. Мишо е наддал 400 грама за 10 дена. Сега вече съм спокойна че нещата с кърменето ми се получават  Отново изказвам благодарности на консултантите от ЛЛЛ! Момичета страхотни сте 
Deni Duch, за твоя проблем със разранените зърна, и аз си имах ранички, но се справих много бързо с тях като оставях зърната на въздух. За да не се разхождам гола до кръста вкъщи си купих 2 цедки които си слагах под сутиена  След кърмене мажех зърното и ареолата с кърма, после слагах крем (по това време ползвах гармастан, вече съм с лансинох) и нахлупвах цедката за да не се опира зърното в дрехите ми. Раничките завяхнаха почети веднага, а след 2 дни бях като нова.

Това с цокането е като мисия невъзможна. Даниела не стои будна без да цока мляко и половин час. Ясно ми е, че са малки и трябва ядат. Обаче да връща нон стоп,  защото е лакома, не го разбирам. Ясно е, че не правя нещо както трбва, но незнам какво е.

Ето ме и мен, все още съм в Карлсонския си вид. 
Отдала съм се на ходене по кафета, заведения и МОЛове като за последно. Нямам никакви, дори и бегли, симптоми за раждане, а половинката от понеделник е в отпуска, дано не я изхаби само. Във вторник ми свършва 40-тата седмица. 
Утре съм на преглед при доктора, който ще ме изражда, да видим какво ще се произнесе.
Поли беше с час за секцио май за днес, стискам палци всичко да мине по план и скоро да се похвали с бебка.
Честито и на новите майчета, много здраве и късмет за дребосъците!

Здравейте!
Честито на новородилите майчета - ще се върн назад и ще прочета, доколкото е възможно да наваксам с новините и пропуснатите теми.
Ето сега и за нас.
В понеделник постъпих в Патологията на АГ клиниката на Университетската болница в Сараево - планов прием за извършване на прегледи, изследвания и подготовка за секциото. Във вторник в 10.15 ч. сутринта изплака нашата Мина. Изненадата ни беше голяма, защото през цялата бременност на всички УЗ  прегледи размерите на бебето показваха, че ще е мъничко, отговаряше си наседмиците, но все клонеше към долните граници на нормата. Затова като се появи с размери 3,8 кг и 53 см, всички бяхме направо положително шашардисани. Та си имаме една пухкава дундичка, която засега се държи по-добре от батко си на същата възраст - плаче само ако се нуждае от нещо, спинка и се храни с голямо желание от млекцето на мама, поради което до момента сме само на кърма.
Самото секцио не бе от най-леките. Удовлетвориха желанието ми за спинална упойка и анестизиоложката я постави перфектно, та станах свидетел на появата на Мина. Но тя беше трудна, вероятно поради размера й. Лекарите се водиха от разреза на предишното секцио, дори казаха, че е направен страхотно професионално. Но май беше малък за Мина, та се наложи да натискат откъм ребрата ми, за да я изтласкат напред. Съответно и възстановяването сега е доста по-трудно, опъва на повече места. Иначе освен двамата водещи хирурзи, още трима специализанти участваха в операцията, като шефовете ги направиха две млади лекарки - да пипнат женски ръце. Дано цялата тази група да се е справила добре и да нямам сраствания.
Като цяло имам положителни впечатления като от персонала на болницата - такива загрижени и сърцати медицински сестри никъде не съм срещала досега. Така се грижеха и за родилките, и за бебетата във всички отделения, в които бях - Патология, Интензивно и Родилно, все едно са собствените им деца. Как нито една не загуби търпение, нито една не я домързя, нито една не беше в лошо настроение. И тук длъжност санитар няма - всичко, освен прегледите и назначаването на лечението, се прави от сестрите, дори най-неприятните неща като смяна на торбичките на катетрите, миенето на оперираните и т.н. Не знам далли собствената ми майка щеше с толкова рутина и уважение да се грижи за мен. През цялото време ми говореха на "вие", "госпожо" и т.н. Само лекарите си позволяват да говорят на малко име на пациентите, но и те самите се представят като д-р Борис, д-р Ясмина, д-р Нейра и т.н.
Условията също бяха много добри - съвременно оборудване, отлична хигиена, удобни медицински легла. Самата архитектура на сградата е пригодена за целите си - стаите са разположени кръгообразно, така че да е по-лесно на персонала да следи къде какво се случва. Например ако през нощта някое бебе се разплаче, веднага идва акушерка, взема го и го отнася, за да се разбере защо плаче. Пита се майката за всяко нещо - например да го дохранят ли, ако смятат, че е гладно. И винаги казват на майката да си почива, че това е тяхна работа, след което някак като с магическа пръчка го успокояват и й го носят кротнато. На всеки две стае има отделно баня, отделно тоалетна, а в самата стая и умивалник. Ако нещо ти дотрябва, викаш сестрата. Ако си се изцапала, трябва ти смяна чаршафа, някой нещо да ти отнесе или донесе - викаш сестрата. Един път не ми се наложи сама да си занеса някъде чантата с багаж.
Има обаче и някои доста консервативни практики. Например назначават се антибиотици като бонбони. Бебетата се повиват в пелени като едно време, така че да не могат да мръднат. Обезболяването е с доста слаби медикаменти и като цяло си боли, каквото и да ти правят, въпреки че полагат усилия да тушират болката. След упойка, независимо каква, не се дава нищо за пиене, дори вода с часове. Как издържах повече от 24 часа без вода, не знам. Освен това в интензивното отделение на леглото с монитори, жички и т.н., дори не ми разрешаваха да си вдигна главата по-високо от нивото на краката, което беше мъчително. В БГ напротив - казваха ни да се движим повече и ни караха да пием много вода и да се изправяме колкото можем в кревата. Не знам кое е по-правилно, но второто е по-щадящо за пациента. При това лежане в хоризонтално положение първият опит да ме вдигнат на крака на 10тия час от секциото беше абсолютно неуспешен - просто бях на ръба на припадъка от болки и се наложи да легна обратно, а и кръвното ми падна ужасно.  Иначе не ми е било зле от упойката, но бях единствената избрала спинална. Масово се прави пълна и жените не са добре информирани за спиналната. Може би затова в залата имаше сигурно повече от десет наблюдаващи, на които анестезиоложката направи блестящо показно как се поставя спинална упойка - а за моя радост аз дори не го усетих.
Та така. Няма да ви отегчавам повече със сравнения и разкази - то като ми се подреди в главата, ще си го напиша (както и за раждането на сина ми), да си го имам за спомен. Не знам дали защото е втора операция на същото място, защото съм все пак и по-възрастна от първия път, защото кръвните ми показатели бяха като цяло не в нормите, но сега ми е много по-трудно, боли ме повече, възстановяването ми отнема повече време от първия път. А може би и това, че съм в чужда страна и съответно страховете ми бяха по-големи също да оказва влияние. Макар че отидох на операцията като пич и си казах, че съм пациент като всички останали и не бива да се срамувам от каквито и да било процедури. Та в пълната с народ операционна бях външно смела, а вътрешно ми се ревеше, че трябва целият този народ да ме гледа гола, разкрачена и т.н. Но поне го играх непукист.
За протокола - всичките ми качени общо 8 кг вече ги няма (а може и по-надолу съм като си гледам краката), коремът се прибра много бързо. Нито веднъж за цялата бременност и до последно не ми правиха вагинален преглед за разкритие - нито в БГ, нито тук.
Милинка, мерси, че си се сетила за мен. Ние вече сме вкъщи. И сега кръжим около нашето ново щастие.