Намирате ли за необходимо да се дава предимство на бременни и майки с деца?

Iris04, или че "като си си отваряла краката ти беше добре, пък сега искаш място".  

А пенсионерите са най-нетолерантните и груби хора. Ще ме извиняват, но най-малкото не им отива на възрастта подобно държание. Все си замълчавам пред явната простотия, която проявяват, от уважение....но явно не заслужават такова. И скоро ще си имаме разправии.

КОЕ уважение 

Хм, не знам защо се приема по презумция, че мъжте са по нетолерантни. Моите наблюдения са, че те проявяват повече разбиране и състрадателност към бременни и малки деца. Жените често си мислят; "Хайде, хайде, стига превземки и ние сме били бременни и с малки деца!"  

И моят опит това показва. 

Определено така става , отиваш здрав при педи и накрая се връщаш болен . Дъщеря ми я заведох да бележка за детската , и докато изчакахме да минат болничките , и тя се разболя , още на същата вечер.

Бременните също трябва да се "уважават". ))) Иначе стават зли, раздразнени и готови за скандал. )

При нашия педиатър консултациите са решени именно така, отделен вход, отделен кабинет, забрана да се водят болни деца и бебета на консултацията. Но когато сина ми е болен пред кабинета чакат всякакви хора,защото лекаря е джипи. Той обаче винаги вика най-малките деца и бременните преди другите.

По време на първата си бременност бях студентка. Ред не ми се даваше на изпитите, защото съм си от града, където е университета, а другите бързаха да си ходят и гонеха транспорт уж. Правеха се, че не ме забелязват. Втората бременност я изкарах на работа. По това време ел. подпис беше по-скоро лукс и два-три пъти месечно си отвисявах на опашките в НАП. Не само, че не ми е давано предимство, а и веднъж един се опита да ме пререди. Вдигнах НАПа на главата си, толкова ми беше писнало, а и бях в 8ми месец, не е като да не ми е личало. Сега пък вися по болници. Предстои ми явяване на ТЕЛК. И аз като Касита изглеждам в цветущо здраве, но истината е друга. Търпя си укорителните погледи, когато седя в чакалнята и не отстъпвам ред. Обмислям да си сложа и решението от ТЕЛКа на задното стъкло на колата. Щото е голяма и лъскава, а на мен и двата крака и двете ръце са ми на място, не изглеждам като да съм инвалид, а искам да си ползвам правото да паркирам на съответните места. Обаче будни граждани дебнат с фотоапарати навсякъде и на око преценяват кой къде има право да спира. Пък аз не искам да си гледам колата качена в интернет, с клеймо "селски тарикат".

И интересното е, че все те търчат по улиците, пресичайки на всевъзможни места, същински камикадзета. А направиш ли им забележка....  

И аз когато ходя за контактна бележка, много се ядосвам. Поне нашия ЛЛ прави консултацията в друг кабинет. Освен там да го чакам вече, нищо че ще отнеме 1-2 часа.

Когато пътувам с трамвай и седна, като видя как от вратата се задава побеляла старица с хищен поглед към седалките потръпвам. Обзема ме едно странно чувство на яд и вина. Видя ли жена с дете или бременна с кеф ставам. На пешеходна винаги ги пускам и не само на пешеходна, е и старците де.

КОЕ ЛИ,  да и направиш място да седне , да те предреди, да вземе нещо с предимство .

Това имах предвид и аз .

 А така, забравих и за пенсионерите, къде са тръгнали гадовете. Никаква милост.
 
  Просто си има невъзпитани хора - и като са били млади и като са стари, все са си същите.


 Виж сега, повечето старци едвам кретат, всичко ги боли.
 Затова на браманни, майки с деца и възрастни обикновените, що годе здрави и читави ВЪЗПИТАНИ хора им отстъпват. Почне ли всеки да разсъждава и да вади от девет дерета вода как е прав да си гледа през прозореца докато до него пухти някой видимо по слаб, положението е ясно.

Градски транспорт вече ползвам много рядко и обикновено има толкова свободни места, че изобщо пред мен не стои дилемата дали да отстъпя мястото си.
Пред лекарския кабинет според зависи и то обикновено на хора, на които видимо им личи, че имат нужда от спешен преглед без значение дали са деца или възрастни хора. Но и при лекарката ни има стриктна организация. Часовете за консултация на бременни са различни от тези за всички останали, малките деца ги праща при педиатър за консултация и вътрешно двете докторки си издават направленията, т.е. когато децата бяха малки не ми се е налагало да вися през единия кабинет за направление и после пред другия за консултация/преглед и после обратно пред кабинета на личната да и дам "становището", само се обаждах по телефона и двете си предвижваха документацията.
По институции не съм срещала бременни, майки с деца и възрастни хора, на които да им личи, че им е зле, че да им отстъпвам.
По опашки в магазини по-често отстъпвам на хора с няколко покупки, както и на мен ми отстъпват хора с пълна количка, приемам го за напълно нормално. На майки с деца не отстъпвам, освен ако детето не е изпаднало в криза, обикновено се закачам с тях или моите деца се закачат с другите деца по опашката.  
На обед в магазина също не отстъпвам. Всички бързаме, имаме определено време както за да си купим нещо, така и да го изядем, а и там не съм срещала нито бременни, нито майки с малки деца, а само пенсионери. За тези, които едва се крепят на краката си има столчета пред магазина. Отстъпвам ако си купувам закуска до гимназията на всички ученици, че тяхното междучасие е по-малко от моята обедна почивка. Това все пак се случва рядко, обикновено си нося храна от в къщи.
Пред кабинета на гинеколога всички сме с час и не отстъпваме часа си. Викат ни по именно. Откъде да знам аз дали някоя е в 3-тия месец с ниско кръвно или е дошла да си махне спиралата? То не и пише на челото. Ставам от столчето си само, ако се появи видимо бременна жена.
Аз също бях с ниско кръвно и при двете си бременности. Знам какво е сутрин да си с кръвно 30/50 и да ти се вие свят, да не можеш да станеш от леглото, а да се налага да ходиш и на работа. Спазвах стриктен режим, за да съм добре. Една-единствена сутрин се успах и не го направих и се озовах с линейка в болницата да задържим детето, със счупен нос и "красива" все едно някой ме е ползвал за боксова круша. И нямаше кой да ми освободи място да седна на спирката, защото предния ден "любимия" ми кмет ги бе изрязал, т.е. нямаше къде да се седне и докато се усетя, че ми е зле добри хора извикаха линейка, дадоха ми вода, дори огледалце да видя кръвта по лицето си. Майчинството ми свърши там не се появи спирка.

Добре, аз да питам - бременните жени очакват да им се прави място на опашка в магазина, в ГТ, в учреждения, лекарски кабинети....

Очакват ли те и по-специално отношение на работното си място от шефа и останалите колеги?