Невъзможните хора в живота ни

Да, темата не е  специализирана, а е форумска, за обикновени хора. Единствено вметнах за психолозите и диагнозите. Иначе тук всеки може да напише лично това, което иска.

Следя темата от създаването ѝ. Случиха се много неща, но най - хубавото лично за мен бе, че открих много полезна литература. Помогна ми.
Сега ми е интересно друго - предадох на мои близки книгите. Не могат да ги прочетат (а аз ги "изядох" с кориците за 2-3 дни). А те са: "Социопатът около теб" - д-р Марта Стаут, "Опасните личности" - Джо Наваро и Тони Понтър, "Жени под влияние" и "Моралният тормоз"- Мари-Франс Иригоайен, но започнах с "Роуз Мадър" - Стивън Кинг.
Интересно ми е, защото на мен ми бе необходима утеха, методология за оцеляване и борба за отстояване на самата мен. Един от тези, които според мен, са с отклонение (от близкото обкръжение), каза че не може да прочете нищо, натоварва го. Дали се разпознава?

Един от психолозите, които уважавам е отбелязвал неведнъж, че е трудно да се диагностира даден пациент, да не говорим отдалече по разкази на хора (което не е и професионално, нито етично). Психологията не е точна наука и има недостатъци в методите си, критериите се променят, често има грешни диагнози, личностните разстойства са особено трудни, така че когато непрофесионалист се опитва да си обясни динамиката, която има в отношенията си с друг човек, може би е удачно да заеме позиция, в която оценява ситуацията според това как се чувства, как му влияе и как действа в отговор. Да прецени според себе си. Даже смятам, че е опасно да се задълбава в другия и какъв може да е и да се стига до заключение, че има диагноза например. Отровен/невъзможен е подходящо определение и напълно достатъчно, за да се разбере, че нещо не е ОК според мен.

Ох, аз досега съм се сблъсквала с агресивен тип общо взето и не бях помисляла върху опцията за пасивен /безразличен/ тип. Брр..

Не съм поставяла диагноза. Но съм се чувствала жертва - от действия, бездействия. Моята драма е, че не съм с ораторски умения, пречи ми, разбирам го. Много пъти не съм могла да формулирам дори какво точно ме притеснява. И тези ми помогнаха да идентифицирам МОИТЕ проблеми.
Този, който не може да прочете и ред беше част от драмата ми. Не мога да прекъсна контакт. Задавам елементарен въпрос.: "Защо?" и настъпва смут...
Друг познат - ползваше ме за кошче за душевни отпадъци, дадох книгите, които имам - нали спасенеието и в ръцете на самият давещ се? Ми, тц. Две години - поне ми ги върна. Защо?

Постът ми не беше към Вас, а по принцип, но се нареди след Вашия.

Иначе смятам, че с даването на книгите и надеждата за определен отговор измъчвате себе си по един или друг начин.

Нямам надежда с тези хора Там тя умря отдавна, любопитна съм, за това питам тук.

Какво защо? Не се разбира.

Има два варианта:
1. Малко по- осъзнатите знаят, че правят лошо и ги ядосва, че човекът е видял що за стока са.
2. Другите започват яко да проектират- прочетох книгата и разбрах, че си нарцис, после те обвиняват и се изживяват като жертва.

Класически триъгълник. Жертва- насилник- спасител. Човек, който може да преминава от едното в другото за минути, не е в ред с главата.

Да променим "невъзможния" човек не можем, (а и дали е наша работа?), да му "помогнем" - също не (личен опит). За мен беше много интересно да видя защо се връзвам, защо искам все нещо да променя, защо вярвам, че има и друг модел, по който този човек да се отнася с останалите. Обаче в труден момент човек проявява най-неприятните си качества. Мислех, че просто трябва да дойде добрият момент, добрите обстоятелства, за да разгърне този човек хубавите си страни. А всъщност, той си е такъв, какъвто е, и да чакаш добри обстоятелства е наивност, загуба на време и направо глупост. Но всеки си извървява пътя - в този смисъл аз, с моите неадекватни очаквания, също съм била неадекватна и към другите - към този човек, към себе си, към околните, които зависят от него. Колко важно е да преценяваш точно...

Интересно - също съм се замисляла, с какво моето поведение, характер, сигнали едва ли не, привличат хора, които ме натоварват. Открих, че желанието ми да помогна, пречи на мен, а често - и на обекта на т. нар. помощ. Установих, че за някои хора е "спорт" да се жалват, но всъщност нищо не желаят да променят.
Опази Боже да връчвам на някого книга, за да го "изоблича". Интерсното е, че този човек сам си беше закупил книгата ("Социопатът около теб") и се жалваше, че не може да чете такива неща. Помолих да ми я заеме. Прочетоях я на един дъх.
За да бъда честна - чувствах се ужасно, когато преди години бях влязла в класическия тригълник. Не знаех, че има определение и наблюдения за това. Но открих - сама търсих, защото не се чувствах добре. И ето моята грешка (докато пиша се усещам) - смятам, че и другите, които не се чувстват добре, търсят / правят нещо, за да променят житието си.

Здравейте! Нарцисистите са като хрътки. Надушват жертвите от километри. Най-често жертвите им са съзависими и емпатични хора. Най-хубавото от такава връзка е урокът. Това да разбереш самият ти, защо се е случило и защо си попаднал в това положение. Нищо не се случва случайно в живота ни! Всичко си има цел!

За да се привлича нарцис от вас, причина има и тя е във вашата семейна история. Казвам го и от опит.

И имам богат опит с такива личности, вкл. в семейството ми, и всъщност първият ми терапевт доста добре я описа и ми посочи, че вероятно е с ЛР. Това се потвърди и от други специалисти.

Но е нереалистично, че такива хора ще отидат сами на психолог или психиатър и ще искат помощ


Това, което ме бъгва в темата, е залитането по черти - безразичен тип, бездушен тип, това не е съвсем точно. Един човек с ЛР може да е голям актьор, да го играе много загрижен и -душен, нали?


Основната черта на Клъстър Б (водещ принцип) - е желанието за власт и контрол, импулсивно поведение на емоциите, нестабилност. Няма истинска емпатия. Това е основата.


Нима една майка, която постоянно задушава децата си, не им дава нищо да правят сами, и все знае "най-добре", не е токсична? Това не е ли контрол също, макар и много добре прикрит под "грижа, загриженост, емпатия, душевност", а?

Не всички хора с ЛР са ледено-студени, видимо студени, те не си носят на челото знак "Аз съм нарцис, ще ме познаете по студенината"
Тия обобщения са много.. как да кажа. Ами не са точни. Не е заяждане. Просто ако темата следва да е максимално полезна, нека сме точни. Да не се подвеждат четящите по някакви строго определени правила.

Човекът с ЛР често контролира, но как го прави, може да бъде по много различни начини - директно - със заплахи, с изнудване, с побой. Може да е индиректно - да се жалва, да прави "муцунки", да се сърди и мълчи, да увещава. Но е факт, че човекът във връзка с него винаги ще се чувства, че другият човек все "печели", все става на неговото.

Разбира се, за да е максимално объркването, поведението се сменя с добро и емпатично, за да не се сърдите прекалено много. После следващия удар, и така.

И отново в защита на психолозите и гилдията им - Анимус. Телефон за пострадали от насилие. Насилниците най-често са с ЛР.
Е, кой помага на жертвите да се осъзнаят? Ами консултантите по телфона.. психолози и клинични социални работници...


И за уважение към психиатрите, ето тази книга е полезна. За специалисти е, но може да е полезна за хора, сблъскали се с токсичен човек:
https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/1496220-lichnostov … nichnata-praktika

Именно, играе го. Тези, които съм срещала го играят много отдадено, но съжителството с такива хора кара човек да се чувства луд именно, защото на повърхността всичко е прекрасно, ама усещането, че нещо не е наред си стои. То е трудно да се опише, предполагам, но, поправи ме ако греша, проблемът на децата, още от бебета, когато майката е бездушна, е в противоречието между нейната прегръдка и липсата чувство. А след това и липсата на адекватни реакции. Тези хора знаят какво да се прави механично, когато някой е болен, например, но съм чела доволно количество описания на ситуации, при които един нормален да се появи около болния и се вижда, че невъзможният не е точно разтресен от случая, макар да се старае да играе. Още повече нарцисите не понасят да не са център на внимание и ако друг е на сцената, дори и да е болен, те опитват да променят така постановката, че те да са важните.

И да, наясно съм, че не обяснявам добре нещата, вероятно, защото аз самата не ги разбирам достатъчно добре. Не ми е специалност това по никакъв начин, та ще се радвам без да го обръщаме на лична някаква история, да разясним онова, което те дразни в описанията тук, защото вероятно или не се разбира добре, или не е така, както е описано. Хубаво е да знаем повече и се радвам, че си тук и дай да ги разчепкаме тези неща. Пак казвам, без да влизаме в конфликти, не само защото аз нямам потребност от това, а най-вече, защото изобщо не твърдя нищо тук.

Подозирам, че бившият ми приятел е нарцис, може и да не е, разбира се, но отговаря на някои критерии. Много добре ме е гледал, като съм била болна. Чак преекспонирано. Ама ако тръгна да му разказвам как ми еминал деня - никакъв го няма. Не знам дали може да се изведе общо правило.

Факт е, че покрай тях винаг някак си те са важните и ти си на заден план. Техните желания, техните емоции, понякогае много перфидено. Уж се съобразява, ама някак винаги се извъртат ситуациите и накрая пак те правят тяхното си.


Извинявам се за избухването. Не бях много справедлива.