Невъзможните хора в живота ни

Отношенията с родителите са "програмата", която те са ни инсталирали, с годините осъзнаваме, че тази "програма" е ужасна и съсипваща, но това толкова силно е вкоренено в нас, че се чудиш, как да "излезеш" от това. Понякога психолога, някой силен партньор помага, четенето също, но е ад. Аз и на психолог съм ходила "отрезви" ме още повече и ми "отвори" още повече очите, дори и неща, които съм приемала за нормални и положителни дори, всъщност не са били, след това много четете на подходяща литература и пак преди няколко дни по телефона не издържах, всичко трупата с годините, отричане на очевидни факти, "кухи" аргументи. Контакта ни е рядко, но понякога "качествен" завърши с прекъсване на разговора или просто какво е времето. И аз като gotemperor се чувствам, като пила отрова след разговор. И в същото време виждам отношението на другите хора, изпълнителния директор във фирмата в която работя ми даде годишната ми оценка, чета и плача, ако в очите на родителя съм каква ли не, за този достолепен, взискателен шеф такива топли думи, облечени в делови стил и препоръка "вярвай повече в себе си, ти можеш, повече увереност и самочувствие" и в главата ми изниква как съм малка и искам да кажа нещо, аз......и ми се казва:  Стига си се азкала. Това ми се отразило жестоко, трудно казвам: Аз, обикновено говоря примерно в работата, да свършено е нещо, но не и аз го свърших. Жестоки последствия от отровни отношения и на вид небрежни подмятания. Слава Богу детето ми е коренно различно уверено, гъвкаво, добронамерено, но отстояващо себе си, всичко което четях с години успях да му го предам, но за съжаление работата върху мен самата е много трудна. Много често някой ми казва, че като говори с мен, след това се чувства озарен, сякаш са били на терапевт, сигурно и на мен всичко което съм прочела, препрочела много ми е помогнално, но както и Naixi89 тези отношения са, като "пипала" проникнали навсякъде, разговор не помага, лошо отношения, добро нищо не помага. Аз държа дистанция, говоря общи неща, времето, ние няма и какво да си кажем. Наскоро получих постоянен договор, нормално е да кажеш, да споделиш, но аз не казах нищо, нямам потребност да го кажа. Безразличен кратък разговор, като с чужд слабо познат човек и колкото и да е безразличен тялото реагира боли ме гърлото основно,  "гърлената чакра" неизказаните думи.

Докато говорех с моята майка всеки път диалога стигаше до там, че й затварях телефона.
Всеки път преди да се обадя си мислех - не може да е толкова лошо и всеки път тя намираше с какво да ме изкара от кожата ми, та после ми държи влага с дни.
С някои хора просто няма оправия и най-добрата стратегия е да не контактуваш с тях.

Мисля, че човек трябва да поработи над травмите си, преди гордо да ги предаде на "голямото щастие", което при лабилен, съзависим родител ще се превърне в един нещастник на тази Земя.

Имам позната, която твърди, че майка ѝ е нарцис. Казвам "твърди", защото аз постепенно открих доста токсични черти в нея. Лабилна е, не може да завърти нормален човек, иска да надцаква и тя да "изоставя" хората, всичко ѝ е мъже мъже мъже, защото чрез секса, който подарява на сульо и пульо се чувства обичана, сравнява се с други жени, правила ми е много коментари за половинката, задачите ѝ се свеждат до това да се наяде и на**е, защото тя е независима млада жена и никога не се е налагало да се погрижи за друго живо същество -животно, роднина, приятел,дори цвете. И просто за идеята иска "ДЕТЕНЦЕ".
Не съм ѝ казвала мнението си, защото е нараняващо като цяло, никой не избира родителите си, но избираш дали да прехвърлиш травмата си или да се съвземеш малко (защото напълно надали е възможно) и тогава да мислиш за деца, чиито живот формораш основно.

Знаеш ли, избираш, ако се осъзнаеш, психолозите казват, че ставаш като родителя или ако си осъзнат противоположност на всичко онова, което не ти харесва. Родителя крещи и детето крещи, това е видяло, това е "правилното". Виждайки тези модели с годинините е много трудно самоосъзнаването и това да осъзнаеш, че с крещене нищо не се постига и никой не е длъжен да слуша и да търпи. Имах такава колежка, всъщност бяха две нетърпими повишават тон, агресивни, стопиха ни нервите и двете във времето бяха изгонени, ако ги питаш ще разкажат кой знае каква версия. Всеки носи много неща в себе си, но малцина могат да се погледнат отстрани, та камоли да тръгнат към осъзната промяна.

Момичета, вие не сте преминали стъпката прошка. Простете на тези майки и родители, направете си една констелация с Людмил Стефанов, изключително много помага това нещо.

Години наред се държах добре, повече от добре, прощавах и продължаваме живота, но днес отношението е същото. Не мога само аз да се държа добре до безкрайност. В един разговор баща ми каза, винаги трябва да има прошка. Да, но само аз прощамам и съм смирена без да ми е поискана прошка, а напротив. Как той ще си надвие над егото да поиска прошка.  Това, което пишеш според мен е, ако са/е починал/ли и тогава за собствино успокоение минаваш през констелация или друг метод за да продължиш живота си, прошка не значи, да им приемеш простотиите, да ги одобриш, прошка е ти да се освободиш от този товар. Смея да твърдя, че съм доста добронамерена и  съобразителна, но когато срещу теб е агресор няма как да си спокоен. Мога да дам потресаващи примери. И точно Людмил Стефанов казва, няма прошка, има компенсация. И моя случай, сигурно и при другите ако има нормалност в поведението без заяждане, подмятнане, дразнене склонна съм веднага да забравя миналото и да продължа добронамерено напред, но когато това не става, прошката е дистанция и минимум контакт.

За мен лично прошката е най-тъпото нещо, което можеш да направиш в такава ситуация.
Ти прощаваш, даваш още един шанс, а другият ти се качва на главата и хоро играе отгоре, възползва се, за да извлече още един път полза от теб и накрая ти се чувстваш още по-зле.
Много пъти съм казвала - тези теми ги обсъждайте или със специалист - криминален психолог или психиатър, или най-малкото с човек, който има личен опит по темата, защото съветите, които ще получите от масовата публика са не само безполезни, но и вредни.

Защо приравнявате прошката с даване на нов шанс?!

Това с прошката не знам. Ако простя на майка ми тя още повече ще ми се качи на главата.
Тя като нарцис и без това се смята за грандиозна и недосегаема. С такива хора само помага тотално спиране на комуникация. Просто аз съм много слаба и не успявам за жалост.

А според мен на Naixi89 и харесва. Им хора обичат да са жертви, да имат поводи другите да ги съжаляват.

Прошката не е равна на даване на шансове и комуникация, но според мен е надценено промиване на мозъка от знайни и незнайни коучове, чиято цел е да се окъпеш в идеята, че си the bigger person или като невидима бариера, която трябва да преминеш, за да можеш да продължиш напред и да постигнеш вътрешен мир. Реално, можеш да го направиш и без да даваш великата прошка.

За протокола - аз не я съжалявам, но детето ѝ - да. Обикновено в един момент влиза инстинктът за самосъхранение или майчинският, които надделяват. Тук го няма това.

Прощаваш за минало време. Не допускаш отново за настояще и бъдеще време. Пак казвам - грешно тълкувате прошката. Освен това трябва и прошка към себе си, защото неминуемо човек се самообвинява.

Кой коуч го казва това?  Аз не се сещам някой в токсични отношения, жертва на родител да е the bigger person, по-скоро е сринат със земята, без самочувствие.
Великата прошка не е за отсрещната среда, тя е за страдащия от отношението и думите на някой.

Прошката в българската народопсихология е по-скоро мълчи и търпи, "Сирни Заговезни" не го разбирам и приемам, празник, насила отиваш в определен ден, защото така трябва. Някакво задължение. Искаш прошка с думи, но душата ти се противи. "Прошка" е всеки ден.

Че си по- добър човек се има предвид.

Не е нужно да прощаваш на другия. Има непростими неща.
Важното е да простиш на себе си. Да си простиш на миналата си слаба версия, която е допускала подобно отношение към нея.
Няма как да знаеш, преди да разбереш. Затова е важно да простим на себе си. Да си позволим да сме сгрешили, да си позволим да сме били неосъзнати, защото е човешко. Важното е от тук насетне, като ти прати Вселената същия урок, как ще реагираш сега? С новото знание. Ще завъртиш ли пак кръга или си го счупил успешно... А проверка ще има. Неизбежно е. Затова е важно да си приел всяка своя версия, да си й простил и заобичал. Защото ако не е била тя, нямало е бъдеш сегашната си версия. Даже съм благодарна, аз лично. Иначе нямаше да съм, където съм сега.