Невъзможните хора в живота ни

  • 480 319
  • 8 317
  •   1
Отговори
# 7 635
  • Тра-ла-ла
  • Мнения: 21 218
За мен това, което описвате като прошка е просто прекъсване на контакт.
За мен прошка е да намериш оправдание за действията на другият и може би дори да решиш, че си заслужава да го задържиш в живота си под някаква форма.
Ти имаш грешно тълкование за прошка. Това си е твой проблем във възприятията.

# 7 636
  • ВАРНА
  • Мнения: 5 052
Прошката не е ли редно първо да бъде поискана?Преди нея е разкаянието.

# 7 637
  • София
  • Мнения: 44 411
Просто приемаш "този човек е такъв". Той няма да се промени, ти не можеш да го промениш и няма за какво да се виниш или питаш защо.
Между другото, това възприятие за невъзможните, ми помогна да приема и простя и на други хора около мен. Казвам си - този човек има този недостатък, той си е такъв, или го приемам, или се виждаме рядко.

# 7 638
  • Мнения: 772
Айде сега, грешно било възприятието ми.
Грешно, вярно, на мен ми върши работа.
На който не му върши работа да не го ползва, да ползва своето възприятие.

# 7 639
  • Мнения: 21 982
Много често хората, които нараняват, нямат проблем. Те за себе си са си супер и са си прави. Да чакаш такъв да ти поиска прошка е като от умрял писмо.

Прощаваш му вътре в себе си. А не да го обвиняваш вечно. Обвиняваш ли го, трупаш гняв. Това е нездравословно. Вредиш на себе си, а не на него с обвиненията си.

# 7 640
  • Мнения: 8 093
В следващия си живот може и да се науча да прощавам непростимото. Ама сега не. Не прощавам и не забравям. Whatever...
На себе си се опитвам да простя. Надявам се да успея някога.

# 7 641
  • Мнения: 2 179
Много често хората, които нараняват, нямат проблем. Те за себе си са си супер и са си прави. Да чакаш такъв да ти поиска прошка е като от умрял писмо.

Прощаваш му вътре в себе си. А не да го обвиняваш вечно. Обвиняваш ли го, трупаш гняв. Това е нездравословно. Вредиш на себе си, а не на него с обвиненията си.

Накъде бях чела, че човека въобще не предполага, че някой има такъв проблем с него, пък другата страна страда,  ако го пречупите през вашата ситуация ще видите, че това е точно така. Боли ни, а другата страна няма идея. Вчера си говорех с една възрастна съседка и тя ми разказваше за живота си, каза ми, че свекърва й е била, като тя се изрази дявол, и когато е умирала, тя й е казала, колко лошо се е държала с нея, пък тя я погледнала и й казала, аз винаги бях толкова мила с теб и  след това починала, това е било последния им разговор т.е . тази жена дори не е подозирал, та камоли разбирала.

# 7 642
  • Мнения: 772
Това, че не знаят какво причиняват невъзможните хора на другите си е малко манипулация.
Знаят много добре, виждала съм как хората ясно комуникират страданието си и това, че са наранени от действията на невъзможния човек, а отсреща отговорите са няколко типа:
1) такова нещо няма, ти не си спомняш правилно, ти си се объркал, ти си въобразяваш, аз такова нещо никога не съм правил/а
2) правене на жертва и насаждане на вина, симулация, че когато си конфронтирал невъзможния с истината, то ти си го засегнал непростимо и все в този дух, докато стигнеш до там, че ти утешаваш невъзможния и му се молиш, въпреки че той е направил нещо гадно,  ти само си го конфронтирал с поведението му
3) понякога стават агресивни
4) понякога симулират разкаяние, но после пак правят нещо гадно, ако им дадеш шанс

Но не си мислете, че не знаят, че са ви наранили с действията си - знаят много добре, просто не им пука.

Виж, това да не знае, че те е наранил може да се случи с нормален човек, за нещо дребно, което те е засегнало (много неща се казват от глупост,  а не от злонамереност).
Разликата е, че ако коментираш с нормален човек негово неприемливо поведение можеш да видиш разкаяние, да получиш извинение, доста често ще слушаш и оправдания, но като цяло естеството на комуникацията е съвсем различно и подлежи на промяна в бъдеще.
С невъзможен няма промяна, дори уж много да се разкайва утре пак ще ти направи мръсно без да му мигне окото и без да чувства вина.

# 7 643
  • Мнения: 21 982
Пука им или не, човек трябва да мисли за себе си.

# 7 644
  • Мнения: 8 093
Има и друг вариант - правят го, защото много те обичат и искат да ти покажат грешките,за да ти помогнат да бъдеш по-добър човек и да си преодолееш егоизма и да мислиш повече за другите /ака него/ и затова ти го предизвикваш да се държи гадно и да те обижда, защото не се държиш както трябва, имаш лошо отношение, не мислиш правилно, нараняваш го с поведението си и затова е оправдано да се държи гадно, да те обижда,да те мачка и пр, понеже ти си го заслужаваш, щото си боклук.

ОМГ като го написах и оле боже! WTF Scream

Неееее, не се прощава! Няма прошка!
Господ да му прощава ако може!

# 7 645
  • Мнения: 772
Този вариант също го има, но с него нямам опит, ама както го описа, леле мале...

# 7 646
  • София
  • Мнения: 15 871
На истински невъзможните (клъстър Б) наистина не им пука, освен това им липсва емпатия и на емоционално ниво няма  как да съпреживеят какво му е на другия. Тях ги интересува на тях да им е добре, да си постигат целите, и това, че ще смачкат някой по пътя си, не само не ги смущава, но и им доставя удоволствие.

# 7 647
  • Мнения: 2 179
Да отчетем че, нашите родителите са възпитавани, не само ние, чрез назиданието, наказанието, шамарите, порицанието. ....и т.н.  Като четох  maiathebee, че всичко е от любов се сетих,  в книгата "Четирите споразумения", за лекар, чиято съпруга се разделя с него и причината е неговата избухливост и агресия, баща му също виден лекар. Тя му поставя условието да тръгне на терапия, защото е невъзможен и при терапевта, "идеалния" баща който уж го е пошлявал, всъщност направо го е биел и тормозел, в него е натрупана много агресия. Повтаря се модела на поведение, той към своето семейство, порочен кръг. Сигурна съм, че е обичал семейството му, но поведението му не отговаря на любов. Външно всичко е перфектно, престиж, богати хора, но реално много болка и страдание и всичко "за добро" и от любов.

# 7 648
  • Мнения: 8 093
Да, страшна манипулация е това. Защото има периоди пък си "перфектната, най-прекрасната" и правят всичко, което искаш, казват всичко, което искаш да чуеш. И после от нещо дребно им прещраква и обръщат другата страна. И ти започваш да си мислиш "абе сигурно е прав, сигурно аз нещо не съм добре, ето, той може да е перфектен, а сега аз сгреших нещо и го нараних и затова се държи така" и почваш да се извиняваш и да правиш постъпки за сдобряване,. защото винаги той е правия и няма как да е сгрешил, той знае най-добре... И после пак влиза в хубавия период до следващото някакво си нещо /реплика, отказ или квото там го тригърва/ и кръга се затваря.. и започваш постоянно да премисляш по сто пъти думи, действия, погледи дори, даже въздишки Scream за да не отключиш другата страна... Ужас и безумие.. И накрая осъзнаваш, че не я отключваш ти тази страна, а че двете страни съществуват едновременно и е негов избор коя да покаже. И че всъщност това е просто токсичен модел на манипулация. И така в един хубав слънчев ден, ти проблясва... И слагаш края.

# 7 649
  • Мнения: 211
Има и един много специфичен детайл във взаимоотношенията с невъзможен човек. Много често в обществото този човек е с почти безупречен имидж - възпитан, интелигентен, общителен, отговорен и т.н. В затворения кръг на семейството обаче нещата стоят коренно различно. Скапват ти живота най-просто казано. Направило ми е впечатление (от личен опит го казвам), че когато искат да те уязвят, наранят и засегнат много старателно издебват момент, в който да няма свидетели. После се кълнат, че ти си въобразяваш, преувеличаваш или направо, че няма такова нещо. Така полека лека прокарват идеята, че с теб нещо не е наред, че просто си измисляш, за да го очерниш. И от насилник се превръща в жертва. Хората те гледат накриво, започват да се съмняват, а някои и открито те осъждат и порицават.

Общи условия

Активация на акаунт